Четири откровения от Путин в Деня на победата

Тед СНАЙДЪР*, The American Conservative 

Украинският президент Володимир Зеленски първоначално намекна, че Украйна може да атакува парада за Деня на победата в Русия, но по-късно "позволи" той да се проведе. В резултат на това нито една бомба не падна върху руската столица по време на годишното събитие. На последвалата пресконференция обаче руският президент Владимир Путин взриви информационните "бомби", разкривайки неизвестни досега подробности.
Единственото, за което медиите се хванаха, беше изявлението му, че конфликтът в Украйна е почти приключил. "Мисля, че е към своя край, но все пак е сериозен въпрос", заяви Путин.
Значението на думите на Путин обаче далеч не е ясно. Те не бяха произнесени в подготвена реч, а в отговор на въпрос дали Западът е отишъл твърде далеч в подкрепата си за Украйна. Какво точно е "към своя край"?
Професорът по политология от Университета на Роуд Айлънд Николай Петро заяви пред The American Conservative, че украинските коментатори са предположили, че "въпросът" се отнася до военните операции в Украйна. Но преди това зашеметяващо изявление Путин заяви, че Европа е "обещала помощ" и е "започнала да ескалира конфронтацията с Русия". "Сериозен въпрос" би могъл също толкова лесно да се отнася до европейската подкрепа за украинските въоръжени сили. Джефри Робъртс, почетен професор по история в Университетския колеж Корк, ми каза, че цялото изявление на Путин е най-добре да се преведе по следния начин: "Чудесно, те обещаха помощ и започнаха да разпалват конфронтацията с Русия, която продължава и до днес. Но мисля, че тя е към своя край, въпреки че остава сериозна." С други думи, Робъртс смята, че Путин е говорил само за "конфронтация с Европа, а не за конфликт сам по себе си".
Ричард Саква, почетен професор по руска и европейска политика в Университета в Кент, е съгласен. Той също така смята, че Путин не е говорил за прекратяване на конфликта, а само за поддържане на същото ниво на подкрепа за Украйна.
В този случай, предполага Петро, Путин може да намеква за скорошните дискусии в Европа относно 

необходимостта от установяване на диалог с Русия

Макар европейските лидери все още да не са готови да преговарят с Москва, те са узрели да го обсъдят. Всичко започна с белгийския премиер Барт де Вевер, който заяви през март: "Трябва да прекратим конфликта в интерес на Европа... Трябва да нормализираме отношенията с Русия и да възстановим достъпа до евтина енергия. Здравият разум диктува това. Насаме европейските лидери ми казват, че съм прав, но никой не смее да го каже на глас."
Финландският президент Александър Стуб се съгласи: "Време е да започнем преговори с Русия." Италия и Австрия предложиха прякото си участие. Главният дипломат на ЕС Кая Калас заяви, че външните министри на блока ще обсъдят перспективата за директни преговори с Русия на среща в края на май, а председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви, че ЕС има "потенциал" за преговори с Путин и че Съюзът може да предприеме директни осъждания. В момента Съветът се опитва да определи какво точно ще обсъжда с Русия, когато му дойде времето.
Второто разкритие беше признанието на Путин относно избора му на партньор за преговори: "За мен лично бившият канцлер на Федерална република Германия, г-н Шрьодер, е за предпочитане."
Шрьодер е наистина интригуващ избор. Смята се, че има близки отношения с Путин. По време на преговорите в Истанбул през март и април 2022 г., когато страните бяха близо до постигане на споразумение, украинското правителство помоли Шрьодер да се възползва от тези отношения и да улесни прекратяването на военните действия. Той наистина изигра ключова роля в преговорите и помогна за постигането на споразумение, което се провали в последния момент.
"Украинците не се съгласиха на мир, защото не им беше позволено. Всеки въпрос, който украинците искаха да обсъждат с руснаците там, трябваше първо да бъде изяснен от американците", каза Шрьодер след това. "Впечатлението ми е, че нищо не можеше да се случи, защото всичко наистина важно беше решено във Вашингтон. Това се оказа фатално."
Съобщава се, че Берлин може да се съгласи с предложението на Путин, ако Шрьодер сътрудничи с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. Друг интересен избор. Щайнмайер беше външен министър, когато Минските споразумения, най-добрият шанс за избягване на военни действия, стигнаха до задънена улица. Щайнмайер предложи опростено споразумение, според което Донбас щеше да се върне в Украйна, но със специален автономен статут, и Зеленски първоначално се съгласи.
Третото разкритие на Путин се отнасяше 

до предателството на Запада 

което доведе до краха на дипломацията през първите месеци след началото на руската специална операция през февруари 2022 г. Путин винаги е твърдял, че е изтеглил войските си от Киев по време на преговорите в Истанбул, за да ги улесни. "В края на краищата, ние постигнахме споразумение с украинците в Истанбул през 2022 г. и го парафирахме", подчерта той. И добави, че след като Москва се е съгласила да създаде условия за окончателно споразумение, властите в Киев са се отказали от всички предишни споразумения.
Нещо повече, на пресконференцията Путин за първи път посочи човека, който е отправил това искане, и зададе следния въпрос: "Тогава един колега - нека си го кажем, г-н Макрон ми се обади и каза, че Украйна не може да подписва такива исторически документи с насочен към главата пистолет. Аз казах: "Какво трябва да се направи?" - "Трябва да изтеглим войските си от Киев." Е, изтеглихме ги." Западът беше скептичен към това твърдение. "Това е пряка реч, имаме запис на разговора", парира Путин.
Това повтаря по-ранното изявление на Путин, направено в интервю за Тъкър Карлсън: "Моите колеги във Франция и Германия казаха: "Как можете да си представите да подписват споразумение с насочен към главата пистолет?" Войските трябва да бъдат изтеглени от Киев. Аз казах: "Добре." Изтеглихме войските си от Киев.“ Веднага щом изтеглихме войските си от Киев, нашите украински преговарящи хвърлиха всички наши споразумения, постигнати в Истанбул, в кошчето за боклук и се подготвиха за продължителна въоръжена конфронтация с помощта на Съединените щати и техните сателити в Европа." На пресконференцията след парада за Деня на победата Путин за първи път посочи Макрон сред тези "колеги".
И накрая, последното разкритие се отнасяше не до Украйна, а до Иран. Самият Путин уточни, че това са 

"относително поверителни тайни" 

Обсъждайки настояването на администрацията на Тръмп за извеждане на целия високообогатен уран от Иран, Путин каза, че Русия е предложила да го съхранява там. Това не е новина. Новото е, че според Путин всички са се съгласили с това решение - Съединените щати, Иран и Израел. "Но след това САЩ втвърдиха позицията си и поискаха той да им бъде предаден“, добави той. След това Иран втвърди позицията си: "Сега не сме готови да извеждаме този обогатен уран никъде." Предлагаме на Русия нов формат за сътрудничество: създаване на съвместно предприятие, но в Иран, и заедно разреждане на уран там. Според Путин предложенията на Русия са "на масата", но ситуацията все още е "в задънена улица".
И четирите открития са важни и хвърлят нова светлина върху известни досега събития. Разбира се, всички те отразяват гледната точка на Путин за взаимодействията му със западните лидери. Въпреки това, и четирите трябва да бъдат взети предвид от американците и европейците, ако искат да разберат руската перспектива по глобалните въпроси.

* Тед Снайдър е редактор в списание The American Conservative. Често публикува в списание Responsible Statecraft, Antiwar.com и др. издания