Измъкване от тунела

Велиана ХРИСТОВА

От години у нас се приказва, че висшето образование не е обвързано с нуждите на бизнеса. В рейтинговата система на висшите училища за 2021 г. дори пролича, че има рекорден скок на безработицата сред младите висшисти - за първи от 5 години насам нивото й е над 3% и за миналата година е близо 3,5% (при 2,8% за 2020 г.). Най-трудно си намират работа завършилите туризъм, но проблем има и в други специалности, дори когато началните заплати не са ниски. Обикновено се измъкваме с факта, че в IT сектора доходите са много високи и безработицата е ниска, но икономиката не е само компютри.   

И ето, че просветното министерство публикува регистър на 96 специалности, за обучението в които държавата ще заплаща изцяло или частично таксите за обучението на студентите, ако са сключили договор с фирма, в която ще стажуват и ще работят след завършването си. Публикуван е и списъкът на 154 фирми, одобрени от МС, с които може да се сключи договор. Работодателите са заявили, че имат нужда от 975 специалисти. Така реално се отваря път към три цели - стимул за кандидат-студентите да се насочват към не особено желани, но необходими за страната, специалности; намаляване на младите висшисти, които нито учат, нито работят, и осигуряване на адекватни кадри за бизнеса, който все се оплаква, че не намира професионалисти на пазара на труда. Списъкът на специалностите, в които де факто ще се учи безплатно, се актуализира всяка година. Той е по висши училища, форми на обучение и брой студенти спрямо нуждите на пазара на труда. 

Подобна мярка обаче би трябвало да се обвърже с пренасочване на ВУЗовете към традиционни за тях специалности, в които са най-силни. А не към атрактивни, но нетипични за тях, обучения с "куфарно" преподаване, измислени да им носят повече пари чрез студентите. Като каза А, МОН трябва да каже и Б. Освен това, да видим дали в бюджет 2022 ще се вдигне процентът от БВП за висше образование, по който от 11 години кретаме в опашката на ЕС по волята на скандалния гербаджия Симеон Дянков.