25 Април 2026събота18:28 ч.

Снимка Сергей Бобильов, РИА "Новости"/Kremlin.ru

От 20-и до 20-и

Годината започна с идеологически преврат в САЩ и завърши с политическо поражение в Европа

/ брой: 241

автор:Георги Георгиев

visibility 26540

"Колко ли странно ще е този път?" Това попита на 20 януари т.г. "Дойче веле" в коментар на журналиста Александър Детев по повод встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп. Авторът взема повод от реплика на Джордж Буш към Хилъри Клинтън по повод предишната инаугурационна реч на Тръмп от 2017 г.
Оказа се доста странно, от гледна точка на либералното статукво, доминиращо американската политика от времето на Бил Клинтън насам, а също (и преди всичко) и за европейските му издънки.
Спряно бе триумфалното шествие на джендър идеологията в американската вътрешна политика, започна агресивно настъпление срещу доскорошната имигрантска политика, разрушена бе десетилетната икономическа политика спрямо Китай и водещите търговски партньори, натирени бяха инструментите на "меката сила" на САЩ, променена бе политиката спрямо войната в Украйна - от опосредствен участник на непосредствен посредник. 
В САЩ беше извършен идеологически преврат. Историчността на срещата в Аляска между Тръмп и руския президент Владимир Путин е в подпечатването на тази промяна.
На 9 декември т.г., пак в "Дойче веле", бе публикувана статията на Дирк Емерих "Стратегията за сигурност на САЩ: Европа е новият враг". В нея се обобщава: "Европа я чакат тежки времена. Това не е новина. Китай изпреварва Запада в икономиката, САЩ поставят под въпрос трансатлантическото партньорство... Документът (Стратегията за национална сигурност на САЩ - бел. ред.), който е само 33 страници, се чете като директна атака към Европа. Континентът е представен като зона на провал."
Изборът на цитати от водещото германско издание за международната публика "Дойче веле", които рамкират годината, не е случаен.
Германия - икономическият гръбнак на Европейския съюз - е новият "болен човек на Европа". И няма изгледи за оправия. 
Към икономическата стагнация, която продължава вече четвърта година, а някои икономисти са склонни да поставят началото ѝ още преди пандемията от КОВИД-19, се добави и политическата немощ на официален Берлин.  
Фридрих Мерц получи на 6 май съмнителната слава да стане първия следвоенен канцлер на Германия, който не е избиран от първия път в Бундестага. 
За осем месеца, докато страната му инкасираше икономически удари поради спрените енергийни доставки от Русия, силната китайска конкуренция в електроавтомобилния сектор, новата митническа политика на САЩ и собствените "зелени" и бюрократически политики, Мерц превърна Германия в яростен антируски рупор, надминавайки на моменти дори Полша и Прибалтика, за което наистина се иска талант.
Мерц, заедно с другия представител на Германия на върха на ЕС - Урсула фон дер Лайен, превърнаха в идея фикс кражбата на запорираните в Европа руски авоари, представяйки това действие едва ли не като безалтернативно,за финансирането на Украйна и за отслабването на Русия. 
Осем месеца по късно, след като тази идея се провали на последния Европейски съвет, на 20 декември германското издание "Берлинер цайтунг" излезе с красноречивото заглавие "Мерц е унижен и сам - германският канцлер загуби Европа за една нощ".
Подобно е и мнението на други водещи европейски издания. Италианският вестник "Република" също е категоричен: "Политическо поражение за Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц". 
Важно е да се отбележи, че макар персонифицирано, това не е политическо поражение на отделни персони, а на политики. Антируската политика на Европа не е изчезнала никъде, но нейният най-екстремистки, афектиран вариант получи за първи път отпор.
Както избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, така и очевидният разрив в Европа на групи по интереси или по здравомислие, ако така ви харесва, не са причини за това, което ще ни донесе бъдещето на 2026-а и последващите години. Това са свързани събития, които са симптоми на един болен организъм, който е започнал да залинява далеч преди днешните събития. 
И, разбира се, Русия и нейната война за преразглеждане на резултатите от Студената война.
Тя си е там. Надвиснала над "малка" Европа със своята огромност. Впрочем картите в Меркаторова проекция лъжат, картината не е точно такава. Както е измамен и образът на врага, който с един аршин се опитват да наложат на многоликия ни континент. Лъжата в такива сложни системи винаги играе деструктивна роля. 
Осъзнаването и произнасянето на истината ще е задача номер едно за европейските политици през 2026-а.

На 15 август се състоя едно от повратните международни събития на 2025-а. Президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещна във военновъздушната база "Елмендорф-Ричардсън" руския си колега Владимир Путин. Редица събития в Европа произтекоха от резултатите от тази среща

Ремонтът на асансьорите влиза в програмата за саниране

автор:Дума

visibility 2425

/ брой: 75

Газът поскъпва с 5% през май

автор:Дума

visibility 2010

/ брой: 75

Иран получи първите приходи от Ормуз

автор:Дума

visibility 2261

/ брой: 75

ЕС одобри 20-и пакет санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 1716

/ брой: 75

Турция забрани мрежите за деца до 15 години

автор:Дума

visibility 2139

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 1848

/ брой: 75

Десница по Вазов

автор:Александър Симов

visibility 2008

/ брой: 75

Не пускайте политици

visibility 1824

/ брой: 75

Селективна отговорност

visibility 1763

/ брой: 75

Свръхдефицит - идва фискална и икономическа криза

visibility 1815

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ