Цените на храните в София били по-високи от Виена и Берлин

Цените на основни хранителни продукти в София са по-високи от тези във Виена и Берлин. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова по БНТ. "Голямата цел на нашите проверки, на Комисията за защита на потребителите (КЗП) е свързана с цените на храните, основно в търговските вериги, защото техен е най-големият пазарен дял. Те спорят, че стигат до 60%, според данни на други експерти 70% от търговията на дребно с храни е на търговските вериги. Сравненията, които направихме при нашите проверки, показват, че цените на основни хранителни продукти в София са по-високи от тези във Виена и Берлин. Същото важи и за надценките. Разликата между доставната и продажната цена в България e в пъти по-висока в някои от случаите, отколкото тези в Германия, в държавата майка на собствениците на двете най-големи търговски вериги у нас. Те обезкостяват българските потребители, при положение че продават с голям търговски марж, при условия много по-неизгодни за българските потребители спрямо германските потребители", коментира Манолова.
Тя дори донесе в студиото щайга, за да обясни друг трик на четири от големите търговски вериги, с който допълнително оскъпяват разходите на производителите. "Донесох тази щайга, за да ви покажа всъщност една щайга ударничка. Носи доход, носи приходи на своя собственик, една фирма, която е свързана с търговските вериги. Приход на годишна база от 365 евро. Тази щайга струва 3,50 евро. Но ползването й от българските производители на храни, основно от зеленчукопроизводителите, струва на дневна база на едно внасяне на продукция във веригата 1,20 с ДДС или 1 евро без ДДС. Тоест, на всяко внасяне в тази щайга на зеленчуци, които се продават в търговските вериги, производителят плаща 1 евро наем на тази щайга, като, разбира се, тази цена след това се разпределя и върху цената на продаваните продукти. Това е нещо като чадърите на морето, само че работи целогодишно, затова я показвам. Четири от големите вериги ползват подобни свързани с тях фирми. Обяснението на една от веригите е, че тази щайга се измива, дезинфекцира, като за това се кара в Румъния", разказа Манолова.
"Това, естествено, предстои да бъде проверено, но, както и да го гледаме, струва 3,50 евро. Наемът на дневна база на едно внасяне в магазина е 1 евро без ДДС. Това е прекомерно", твърди тя. 

Проверяващите ценообразуването в търговските вериги са поискали информация в обем от 40 хиляди страници от търговец. Това обяви от своя страна изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов в Би Ти Ви и попита нормално ли е това изискване на КЗП и на други проверяващи органи. Някой ще го чете ли и защо се прави, попита реторично Вълканов и допълни, че проверките са хубаво нещо, натискът е лошо нещо.
Той коментира и спора за надценките в търговските вериги. Според него цените на отделни продукти не дават реална представа за разликата между доставната и продажната стойност на всички стоки в един супермаркет.
„Ако извадите 5 продукта, или 10, или 50 с такъв тип разходи между покупна и продажна цена, но си затворите очите за останалите 9000 или 5000, които са със съвсем различна, много по-ниска разлика между доставна и продажна цена, изкривявате картината", обясни Вълканов.
Той подчерта, че при анализа на надценките трябва да се отчита и колко стоки се продават с намаление. Като пример посочи маслото. Според него  отделни продажби с по-висока надценка не показват каква е средната разлика между доставната и крайната цена.
„Дори да приема, че стоят на 140% надценките, което дълбоко ме съмнява, ако от 10 броя масло един е продаден на тази надценка, всички останали са продадени в рамките на промоция или акция с три или четири пъти по-ниска цена", каза той.
Вълканов постави въпроса и защо цените на някои млечни продукти в търговските вериги са сходни с тези в държавната компания „Ел Би Булгарикум" и във фирмените магазини на производителите, а в отделни категории дори са по-ниски. „Как да си обясним тогава, че в държавната „Ел Би Булгарикум" цените на маслото, на сиренето, на кашкавала не се различават особено, даже са малко по-високи в някои от тези продуктови категории, отколкото в търговските вериги", попита той. Ако има велика завера в цената на сиренето, както се опитват да ни убедят разни телевизионни герои, в тази велика завера и държавната компания ли участва, и фирмените магазини ли участват, и директните продажби от производителите ли участват", коментира Вълканов.
В предаването беше показана и графика с усреднени данни за приходите и разходите в търговията на дребно. Според представената от Вълканов разбивка от всеки 100 евро приходи около 75-76 евро са за доставната стойност на стоките. Останалите средства покриват транспортни разходи, заплати, осигуровки, амортизации и други дейности, а нетната печалба е около 3%.
"Ние сме свободна пазарна икономика, няма да диктуваме цени и да се връщаме в едни стари времена. Нашата цел е да имаме същите надценки като в останалите развити европейски държави, не искаме нищо повече". Това заяви премиерът Румен Радев в началото на заседанието на правителството днес.  
Той подчерта, че трябва да има ясна законова рамка за регулация на пазара, проследимост на ценообразуването и борба с нелоялните търговски практики. Затова първите действия на парламентарната група и правителството били да приемат промените в законите за КЗП и КЗК. "Започнахме ясно регламентирани проверки, а не стихийни - за качество и какво слага на трапезата българския гражданин. Ще продължим", категоричен беше премиерът.