Срещата на века - за какво се разбраха Тръмп и Си Дзинпин

Много са срещите на високо равнище, които могат да се определят като "Срещата на века", но посещението на американския президент Доналд Тръмп в Китай наистина заслужава сериозно внимание. Още повече, че за нея се говори от началото на годината - трябваше да се състои в края на март, беше отлагана заради конфликта между САЩ и Иран, поставяна бе под съмнение дали ще се осъществи и т.н.
Накрая стана факт - Тръмп посети Поднебесната империя по покана на Си Дзинпин от 13 до 15 май. Това бяха първите разговори на живо от повече от шест месеца насам. Двамата президенти се срещнаха за последно в Южна Корея през октомври миналата година в рамките на Срещата на върха на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тогава те се споразумяха да прекратят ожесточената търговска война, в чиито рамки САЩ наложиха трицифрени мита върху китайски стоки, а Пекин заплаши да ограничи глобалното предлагане на редкоземни елементи.
Преди визитата в Пекин безброй предположения за какво ще си говорят държавните глави на двете най-силни икономики в света циркулираха из медийното и интернет пространство: войните по света, Ормузкият проток, Тайван, свалянето на блокадата над Куба, засилване на търговските отношения, изкуственият интелект, ядрените оръжия, бяха сред най-често посочваните теми.

От китайска страна наистина видяхме стремеж да се говори за мир. Защото такава е философията, такъв е мирогледът в азиатската държава - проблемите да бъдат решавани, когато заинтересованите страни седнат на една маса и всяка една изложи доводите, опасенията, претенциите си. В такъв случай единственото оръжие, което се използва, е диалогът. Само чрез него, чрез конструктивни разговори, може да се намери решение.
Именно това целеше Пекин с отправената към Вашингтон покана с протегната ръка. За никого не е тайна, че дипломатическите отношения между двете световни сили през последните години бяха в най-ниската си точка, но картината постепенно започна да се променя с идването на Доналд Тръмп на власт.
"Когато две силни икономики се съюзят, могат да направят много повече заедно, отколкото, когато си съперничат", неведнъж са посочвали в изказванията си различни китайски политици, изразявайки надежда, че някой ден това наистина ще се случи. И сега топката е в полето на САЩ. А светът наистина се нуждае от мир повече от всякога, защото войни се водят почти във всички точки на земното кълбо, застрашавайки продоволствието на милиони хора.

Доналд Тръмп също не ни изненада с позицията си. Той за пореден път се показа не толкова като политик, а като бизнесмен. Затова и сред членовете в делегацията му имаше над 30 собственици на различни компании. Дори и в изказванията си той наблягаше на договорените търговски планове. Не бива да се учудваме - северноамериканската държава е силно зависима от китайския внос на всяко едно ниво. Допълнително влошаване на двустранните отношения само би навредило на Вашингтон и Тръмп е напълно наясно с това. Нюхът му на бизнесмен е достатъчно остър, за да знае кой не бива да му става враг. Затова той гледа на Си Дзинпин не просто като на човек, който е на нивото му, а дори и по-високо, защото Китай не е склонен да се унижава пред никого и показва нагледно, че не зависи от никого.
По отношение на Тайван - Пекин не отстъпи от позицията си, че не е съгласен САЩ да продават оръжие на острова, защото това се счита за намеса в китайската вътрешна политика. Но западните медии обърнаха слабо внимание на този въпрос. Или вероятно това беше директива от Белия дом, който веднага съобщи новината, че Пекин иска да купува нефт от Щатите, нещо, което китайското МВнР не потвърди.
Не стана ясно дали е коментирана идеята за вдигане на ембаргото над Куба. Не се знае дали и други теми са обсъждани. Но въпреки това, по всичко личи, че срещата на високо равнище ще изиграе ключова роля за това как ще се развият събитията до края на годината. Първата крачка вече е направена - двамата лидери седнаха заедно на една маса и разговаряха. Най-оптимистичният сценарий на събитията означава край на военните конфликти, окончателно спиране на търговската война, от която страдат обикновените хора, и поставяне началото на разбирателство между силните икономики.