Бледа сянка на големия шлем

Точно преди 22 години първото посещение, което направи Стефан Софиянски в качеството си на служебен премиер, бе в Москва. И тогава ситуацията у нас бе нагнетена като природен газ в руски газопровод. Все още не бяха отминали скандалите около "Топенерджи", довели до падането на Жан Виденов, а фанфарите за Бакърджиев предстояха. В руската столица Софиянски се срещна с покойния вече руски премиер Виктор Черномирдин и със застреляния по-късно вицепремиер и водач на опозицията в Русия Борис Немцов. На връщане към България в самолета Софиянски чистосърдечно призна, че от ученическите години не са му се карали така, както това е станало в Москва.

Сценарий

Явно почти същият сценарий се повтори през изминалите два дни. Само мястото на действие този път беше София, а и участниците в него се оказаха други. Ако се съди по уморения и отчаян вид на Бойко Борисов след срещата му с руския му колега Дмитрий Медведев, вероятно и сега българският премиер бе получил поредната порция от "възпитателните" беседи на по-големия брат. Проблемът на България в момента е, че за разлика отпреди големите братя станаха много. Те са и в Москва, и в Брюксел, и във Вашингтон. Така балансът между тях става все по-труден. 

Продължението на "Турски поток" през България все още е под въпрос. Този факт се прокрадна между дипломатическите любезности и шегите по време на официалната пресконференция на Бойко Борисов и Дмитрий Медведев. Докато българският премиер с почти умолителен глас обясняваше как страната иска да остане в газовата игра, защото транзитът на синьо гориво се полагал на България, руският му колега с хладен тон заяви, че за да се реализира новият проект за транзит на газ, са необходими категорични гаранции от Еврокомисията. За да не се повтори историята с "Южен поток". А такива към момента няма. В същото време е очевидно, че текат процеси, които са на път тотално да променят сегашната газова карта на Стария континент. Осъществяваните от дълги години доставки на руски природен газ през Украйна вероятно ще бъдат прекратени от 2020 г. Това е основната причина в момента да се изграждат "Северен поток 2" и втората тръба от "Турски поток". 

Нова среда

В същото време Южният газов коридор, който ще осигури достъп до каспийските залежи, е почти готов, а няколко проекта за терминали за втечнен газ са в процес на изграждане. Появяват се и множество по-малки газопроводи като EUGAL, BRUA, Eastring, EastMed, както и междусистемните връзки. Така се създава изяло нова среда, в която ролята на сегашните играчи неминуемо ще се промени. С това ще се променят не само енергийната зависимост на Европа, но и линиите на геополитическото влияние. А България може да се окаже една от най-засегнатите при тази трансформация и на практика да падне зад борда на международния газов пазар.

Българският премиер Бойко Борисов непрекъснато говори напоследък, че иска да задържи страната в голямата газова игра като транзитьор, след като сегашните доставки на руски газ за Турция през България се пренасочат към новия "Турски поток", изграден в Черно море. Освен това идеята е българският газов пазар да бъде достъпен и за американски втечнен газ, който да идва у нас от изграждания сега терминал в Александруполис и бъдещата газова връзка с Гърция. 

Правилата на Брюксел, изглежда, пречат и на проекта АЕЦ "Белене", тъй като обществената поръчка за осъществяването му все още не е обявена, макар че това трябваше да се случи през февруари. Една от хипотезите е, че след възобновяването му Европейската комисия приема проекта за нов и трябва да има нова процедура за неговото одобряване. А другата е, че обявените от премиера Борисов условия - без държавна помощ и гарантирано изкупуване на тока, за което така или иначе е необходима благословията на Брюксел, не допадат на инвеститорите. В тази посока бе и изявлението на Медведев, че "Росатом" може да участва в търга, само след като види какви са заложените параметри.

Аргументи

След като през 2016 г. НЕК бе осъдена от "Атомстройекспорт" да плати 1.2 млрд. лв. за поръчано и произведено оборудване за АЕЦ "Белене" и погаси дълга си, правителството на ГЕРБ започна да търси аргументи за възобновяването на проекта, който самото то спря четири години по-рано. До момента има интерес от четири компании - китайска, френска и руска и американската "Дженерал електрик". Сред поканените в конкурса е и "Росатом", чието дъщерно дружество "Атомстройекспорт" (АСЕ) е не само проектант на ядреното съоръжение, но трябва да го построи и да го въведе в експлоатация. АСЕ спечели конкурса за изпълнител на проекта с цена от 3.97 млрд. евро, която обаче подлежеше на ескалация. Първото правителство на Бойко Борисов не успя да се разбере с руснаците именно за оскъпяването на проекта и поради липсата на средства той бе спрян през март 2012 г. Досега публично интереса си е обявила само Китайската държавна ядрена корпорация. Преди няколко месеца неин представител каза, че ще повдигнат въпроса за някакъв вид държавна подкрепа за проекта. Това обаче противоречи на обявените от правителството намерения АЕЦ "Белене" да не получава нито държавно финансиране или кредит, нито дългосрочен договор за изкупуване на произвежданата електроенергия. "Росатом" досега не сe е ангажирала с участие като акционер в проекта, но е готова да се включи като строител и кредитор.

Френската компания "Фраматом", за която също се твърдеше, че иска да става акционер, обяви, че интересът й е да бъде само доставчик на оборудване. Сега правителството се е спряло и на допълнителната опция да се търси не само стратегически мажоритарен акционер, а и няколко миноритарни. Ще бъдат изпратени покани и до потенциални големи консуматори на електрическа енергия, които също биха проявили интерес за включване в проекта - дали с миноритарен дял или с договор за изкупуване на енергията. Конкурсът за избор на стратегически инвеститор трябваше да е готов до 31 октомври 2018 г., но се забави. Вчера енергийният министър за пореден път обяви, че до дни обявата за стратегически инвеститор ще бъде публикувана. 

Акцент

По всичко личи, че всичко това е било основен акцент в разговорите при визитата на руския премиер в София, въпреки че конкретни договорености отново не бяха постигнати. И този път двустранните икономически отношения останаха на нивото на заявките за по-нататъшното "задълбочаване на взаимноизгодното сътрудничество". Всеизвестна истина е, че там, където Кремъл има важни очаквания и намира съмишленици за политиката си, като например в Унгария, Гърция или Сърбия, официалните посещения се поемат лично от президента Владимир Путин - факторът, от който зависи всичко в Русия. Той бе в България през далечната вече 2008 г., когато бяха подписани споразуменията за придобилия популярност "голям енергиен шлем". Той включваше изграждането на АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и петролопровода "Бургас-Александруполис". Последните два проекта вече са в историята, а сегашните енергийни намерения на страната ни все повече наподобяват бледа негова сянка благодарение на недалновидната и непоследователна българска политика. Няма как да се вярва на партньор, за който АЕЦ "Белене" един път е гьол, а след това изведнъж се превръща в стратегически обект. Закъснели са и признанията на вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова, че сме си научили уроците от провалените проекти. Има обаче един култов руски филм "Москва не вярва на сълзи".  Затова и с ранга на последното посещение посланието на официална Москва и този път беше, че с тази политика и отношение към Русия България не заслужава повече.