Борисов е престъпник по душа и по част от биографията си

Весела Веселинова

Доц. д-р Цветозар Томов Томов е роден на 21 май 1954 година.
Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторантура по социология през 1984 година.
Ръководител е на катедра "Критическа и приложна социология" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 2002 г. е управител на социологическа "Агенция Скала".

Цитат:
"ГЕРБ е най-патологичната партия, която е била на власт в България след 1989 г. и трябва да бъде разгромена, за да има условия да се нормализира животът"

- Господин Томов, преди повече от година казахте, че ако нещата вървят така, икономическата криза ще прерасне в политическа. За 2 години имахме 3 вота на недоверие, очаквате ли, че това правителство ще си отиде преди края на мандата си?
- Трудно е да се каже категорично. Решаващи за това дали правителството ще си изкара мандата или ще има проблеми, ще бъдат президентските избори. Ако изходът от тях доведе до победа на кандидат, различен от кандидата на ГЕРБ, вероятно това ще се отрази на стабилността на правителството, защото - първо, ще бъде индикатор за това, че е стеснена социалната база на партия ГЕРБ и, второ - вероятно самият процес на вота, контролиран от ГЕРБ, ще се засили. След политическата есен ще се види има ли потенциал правителството да регулира мандата си по-ясно. Това според мен не е най-важното. Най-важното е това правителство да убеди българите, че е в състояние да води нормална и отговаряща на интересите на хората политика.
- При условие че има нова криза в Европа, която вероятно ще се отрази и на нас, а водещите европейски политици  като Ангела Меркел и Никола Саркози прекъсват отпуските си, срещат се, предлагат спасителни планове?
- Рано е да се каже. Твърде малко е информацията в тази посока. Световната икономика не е стабилна. Тя излезе от рецесия, но не е стабилна. Ние не можем да очакваме глобалните икономически процеси да бъдат мотор на слабата българска икономика. Тя е отворена към Европа, но това само по себе си няма да е достатъчно, ако няма вътрешни стимули за икономическо развитие. Казвал съм го - за мен най-големият проблем на ГЕРБ е в безумната крайно лява икономическа политика, насочена към това всички проблеми на кризата да се прехвърлят върху дребния бизнес и върху гражданите, към свиване на потреблението. Целта на една концепция за развитие на българското общество не може и не бива да бъде пряко и само свързана със стабилността на държавата и финансите. Тя трябва да бъде насочена към това да се стимулира потреблението, а оттам - икономическият растеж. Такова нещо не виждам в политиката на ГЕРБ.
- Как ви звучи изказването на премиера Бойко Борисов, че България ще се присъедини към еврото, когато другите страни вземат пример от нас и имат 3% дефицит?
- Този премиер да се хвали с трите си процента дефицит на фона на обстоятелството, че всички правителства преди него приключваха с излишък, е смешно. Той говори глупости по икономическите теми. Как постигат този дефицит? Раздуват административните разходи, намаляват единствено капиталовите и мачкат дребния бизнес. Така икономиката няма да се съживи.
- Подобни думи, заявени на международна сцена, в дипломатически аспект - какво означават, какъв знак са?
- Знак за неспособността на българския народ да избира политически водачи, от които нормалният човек да не се срамува.
- Фактът, че ГЕРБ все още нямат кандидат за президентските избори, означава ли, че ще има нова "котка в чувал"?
- Не, според мен означава единствено, че Борисов продължава да се колебае дали да се включи в тази кампания или не. Не иска да губи тази възможност, а и не иска да се възползва от нея, защото го е страх.
- Какво би станало, ако се включи и ако не се включи?
- Ако се включи, ще отиде на тази позиция, която вероятно най-силно го привлича, защото е доста по-безотговорна от позицията на премиер. Спъва го рискът да не успее да спечели кампанията. Идеалното за страната е Борисов да се включи в президентските избори и да ги загуби. Тогава ще се отворят условия за нормализация на политическия живот в България.
- Ако не се развие този вариант?
- Пак по-добрият вариант е да се включи премиерът на изборите. Ако спечели - в крайна сметка това е тест за годността на българския избирател да си решава проблемите по демократичен начин. "Глас народен - глас Божий", както се казва. Иначе това управление ще бъде една агония - дори да спечелят изборите, да си доизкарат мандата - следващото правителство ще има много по-тежко наследство, отколкото всяко българско правителство дошло на власт след Жан Виденов.
- Все пак, Жан Виденов се опита да изплати външния дълг?
- Добрите намерения в политиката изобщо не оправдават лошите резултати. Управлението на Виденов беше катастрофален провал за страната.
- Социолози и журналисти вече обявиха на конференция, че искат да има информирано обществено мнение. Има ли гражданско общество в България и от какво зависи информираното обществено мнение?
- В България донякъде има условия за създаване на гражданско общество. Не може да се каже, че съвсем няма, но то е крайно неразвито. Институциите в гражданското общество не успяват да постигнат основната си функция, а тя е да упражняват публичен контрол върху властта. Най-тревожно е състоянието на медиите.
- Защо?
- Медиите са твърде зависими от политически и корпоративни интереси и създават общ климат в българската журналистика, който им пречи да бъдат институции на гражданското общество в собствения смисъл. Знаете го, вероятно, по-добре от мен.
- Смятате ли, че ще има трусове в медиите след изборите?
- Не мога да направя толкова дългосрочна прогноза. Струва ми се, че целият този политико-икономико-медиен картел, който управлява страната, не си дава сметка, че е колос на глинени крака. Ако България продължава да се развива или по-скоро да не се развива, по начина, по който върви, ако обществото продължава да се деморализира с темповете, с които това става днес, ако икономическата ситуация продължава да изглежда толкова безперспективна и количеството обедняващи лумпени продължи да нараства - този колос ще се срути в един миг с неясни последици. Масовите злоупотреби с власт и картелизацията на всички сектори в икономиката, а и в политиката не може да доведе до друг резултат. Не е този начинът, по който една демократична страна може да съществува.
- Попитах ви и от кого зависи информираността на обществото?
- От всички нас (с дълбока въздишка - б.р.), от всички нас, които по един или друг начин сме на публичната сцена. Трябва да се научим да живеем, без да лъжем - поне донякъде, за да бъдем полезни и в публичните си роли. Мисля, че доста малък процент от хората в България, които създават климата в публичното пространство, имат моралната устойчивост да го правят.
- Промените в Изборния кодекс, който лиши от възможност хората в малките населени места да имат шанс за свой избор?
- Това даже не е най-опасното в Изборния кодекс, макар че без съмнение е посегателство върху демократични права. Много по-опасно е това, че този кодекс позволява изборите да бъдат манипулирани и фалшифицирани в по-голяма степен от всички предшестващи.
- Как точно?
- Първо - защото декриминализираха с Новия изборен кодекс фалшификацията на секционни избирателни протоколи - тема, по която много не се шуми. Наказанието за разкриване на умишлена подмяна на данните за секционен протокол е глоба от 2 хиляди лева. Според мен става дума за углавно престъпление. Това принципно разширява възможностите да се създават секционни коалиции, при които да се влияе върху изборите и изборните протоколи. Второто е свързано с това, че в списъците има над 1 милион фалшиви имена на избиратели и властите показват упорито нежелание да ги изчистят, въпреки че току-що приключи преброяването в страната. Това е една техническа задача, която много лесно може да бъде разрешена. За мен това е сигурен признак, че съществуват мощни интереси в българското общество да има достатъчно възможности за фалшифициране на избори.
- А тези гета, които постоянно са с неустановен статут и са като бомба със закъснител?
- Да, и това. Тъжно е. Особено на местни избори, където нещата винаги са били лоши, където мажоритарният елемент е много силен - защото кметските избори са такива на много места и изборите за общински съветници. Дори фалшификации в малък размер могат съществено да повлияят на изборните резултати. Очаквам да бъдат неописуемо мръсни тези избори. Прибавете и обстоятелството, че ние като че ли започнахме да се примиряваме като граждани, че министърът на вътрешните работи е и шеф на предизборния щаб на управляващата коалиция. Демокрацията в България е заплашена от управлението на ГЕРБ. Предишните управления косвено също заплашваха демократичния процес в България, защото бяха изключително корумпирани, много злоупотребяваха с власт, но имаха повече респект към някои от правилата на демократичния живот, които в момента се мачкат, почти пред очите на всички. В този смисъл, ГЕРБ е най-патологичната партия, която е била на власт в България след 1989 година и трябва да бъде разгромена, за да има условия да се нормализира животът в България. Имат ли сили българите да го разберат и да го направят, е друг въпрос. Ако го разберат и се опитат да го направят - тогава ще видим докъде ще стигнат ГЕРБ и Борисов. Дали ще стигнат до опит на преки репресии срещу българските граждани, за да удържат скандалната си власт. Това вероятно ще научим, ако наистина обществото ни е в състояние да покаже някакъв демократичен инстинкт.
- Това ми звучи като вътрешни междуособици?
- Ако Борисов беше лидер на България през 30-те години на ХХ век, ние щяхме да имаме най-отвратителния фашистки режим в Европа. Това е човекът с такъв манталитет. Той е престъпник по душа и по част от биографията си. Да не говорим за заместника му Цветанов. Тези хора са в малко по-други условия и плетат политическите си кариери в по-други условия, което ги прави по-безопасни. Независимо от това, ако нашият народ не е в състояние да изпита силно отвращение спрямо подобни същества, когато е необходимо да бъдат изритани от политиката, нищо добро не го чака. Израства едно поколение, което е живяло в по-свободна среда, което ще бъде по-слабо чувствително към тези традиционни недъзи в политическата ни култура, които ни карат да скачаме от крайност на крайност и да позволяваме на шепа кукловоди да манипулират публичния и политическия живот в страната.

         На заем от Argumenti-bg.com