БСП предлага нова стратегия за стопанско развитие

БСП е за смяна на икономическия модел и ще работи за нова стратегия за стопанското развитие на страната. Това стана ясно при представянето на икономическите приоритети в предизборната програма на партията. "Нашите цели са отражение на добрите европейски практики. Ние ще поддържаме макроикономическа стабилност и ще създаваме условия за догонващ икономически растеж, който трябва да бъде най-малко 5,5-6 процента, за да достигнем бившите социалистически страни", каза водачът на листата на БСП в Плевен проф. Румен Гечев. Досега възможностите на държавата бяха насочени в грешна посока. Големите проекти в страната трябва да се осъществяват с нейното участие върху принципа на публично-частното партньорство, допълни той.

Позицията на БСП е, че не трябва да се променя корпоративното данъчно законодателство. Данъкът върху печалбата от 10 на сто няма да се променя през следващите четири години, обеща Гечев. Според него при облагането на физическите лица при доход до 3 600 лв. данъкът ще бъде 10 на сто. След това се въвежда прогресивна подоходна скала. Левицата предвижда и намаляване на данъците с 500 лв. за всяко дете до 18 г. С предлаганите от БСП промени в законодателството данъчната тежест за 90% от хората в страната ще бъде намалена, поясни проф. Гечев. Той съобщи, че ГЕРБ подготвяли три данъчни "тесли". Според тях и общините ще имат право да въвеждат подоходно облагане. Освен това налозите за имотите ще се определят не по данъчната, а по пазарната им оценка. Очаквало се увеличение и на екотаксите.

По време на дискусията бе изразено мнението, че изграждането на АЕЦ "Белене" е неизбежно. Румен Гечев даде пример с Англия, където втора атомна централа се изгражда с 66% китайско финансиране. Освен това са осигурени частични държавни гаранции от 2,5 млрд. паунда. Според участниците в дискусията зелената сделка се оказва голямо предизвикателство пред България. При нея действал принципът "болен здрав носи", защото богатите държави плащали по-малко от бедните за въглеродни емисии.

В края на социализма бе въведено понятието "години на застоя", последните десет години могат да бъдат определени като "години на затлачването". Дебатите за това накъде да върви страната изчезнаха, заяви водачът на листата на БСП в Бургас Петър Кънев. Димитър Данчев, водач на листата в Добрич, бе на мнение, че държавата трябва да се намеси по-активно в икономиката. "За нашия регион основен икономически сектор е туризмът. Заради пандемията неговият принос към брутния продукт се сви от 19% през 2019 г. на 8% през миналата година. 15 милиона лева за туристическа реклама бяха похарчени без никакъв ефект", допълни Данчев. Той предлага 350 млн. лв., определени в бюджета за ваучери за храна, да могат да се използват и за почивки. Освен това да не се начисляват наказателни лихви за времето, когато предприятията са принудително затворени. Данчев ще настоява и за нулев данък печалба за компаниите, инвестирали в слаборазвитите райни.

Непочтено, некомпетентно, непрозрачно и неуверено - така е бил управляван туризмът през последните години според Полина Карастоянова, шеф на Националния борд по туризъм. Грешка е, че страната залага на евтиния, но некачествен туристически продукт. Според Карастоянова държавата е най-големият собственик в туризма, но тя не инвестира в собствеността си.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев приветства намеренията на БСП да не променя данъчното законодателство, свързано с бизнеса. Заради правната несигурност и липсата на гаранции за собствеността инвестициите намаляват. За последните 11 години 37 млрд. евро са изнесени от страната, а са влезли три пъти по-малко, твърди Велев.

Според Георги Бранков, зам-председател на БСК, в сегашната ситуация България не може да има кръгова икономика, защо един път фирмите плащат продуктови такси, а след това и такса за битови отпадъци. Според него са необходими спешни промени в Кодекса на труда, който в момента е сбор от евродирективи и съветско законодателство.

Трябва да се създаде Национална програма за подкрепа за ликвидност в малките и средни предприятия, за да стига бързо помощта до тях, каза третият в листата на БСП в 25 МИР Станислав Младенов. Един от проблемите е, че предишното правителство не положи необходимите усилия да преодолеем последствията от пандемията. Миналата година предприятията кандидатстваха за помощи за подкрепа за ликвидност. Към днешна дата са изплатени помощи на не повече от 60% от предприятията. България се намира на едно от последните места по дигитализация на икономиката в Европа и по степен на иновации. Имаме добри специалисти, особено в сектора на комуникационните технологии, но не ги използваме. Електронното управление за момента гълта пари, но ефект от това няма, коментира вторият в листата на "БСП за България" в 23 МИР в София Благовест Кирилов.