Репортаж
Бяло като преспа, сладко като живота..
Гостите на Трън наблюдаваха под микроскоп уникалните бактерии, чиято симбиоза превръща прясното мляко в кисело
/ брой: 129
И тази година жителите и гостите на Трън се събраха на традиционния девети Празник на киселото мляко "Екомилк". Негови организатори са общината съвместно с "Ел Би Булгарикум", фондация "Д-р Стамен Григоров" и читалище "Гюрга Пинджурова". На празника и тази година дойдоха производители на мляко и млечни произведения от Трънско, Брезнишко, Земенско и съседните сръбски общини Бабушница и Димитровград. Те представиха на участниците и десетки видове мед, сладка, домашно приготвени лакомства и др.
Младите ни сънародници сигурно се питат защо точно в Трън се провежда уникалният празник. Ами, защото на няколко километра от градчето, в село Студен извор, е роден д-р Стамен Григоров - откривателят на лактобацилус булгарикус, бактерията, която предизвиква ферментацията, необходима за получаване на уникалното българско кисело мляко.
Тази година по инициатива на фондация "Д-р Стамен Григоров" и община Трън, гостите на празника имаха възможност в специално подредена шатра на науката да наблюдават под микроскоп двете бактерии - лактобацилус булгарикус и термофилния стрептокок, чиято симбиоза превръща прясното мляко в кисело. Там бяха изложени наградените есета, рисунки и фотографии на участници в конкурсите: "Защо бих избрал да остана да живея в Трънско?", "Модерното фермерство, Трънско и аз" и "Предизвикателството да станеш учен", обявени по случай празника на киселото мляко. Получени са 7 есета и 9 фотографии.
Организаторите на празника се бяха погрижили и за най-малките посетители. Те имаха възможност да сглобяват пъзел с изображението на бацила.
В специален павилион, посветен на занаятите, посетителите можеха да наблюдават как се правят глинени съдове и да моделират сами фигури от глина.
В региона няма големи млекопроизводители. Идеята на празника е да се възстановят традициите в производството на домашните продукти и да се възобнови млекопроизводството в региона. Целта на празника е да се покаже на местните производители, че има интерес към техните продукти. А и да се увеличи интересът на младите хора към животновъдството и млекопроизводството. Всъщност изявата е и повод трънчани да се похвалят на света със своя именит учен, който е роден в село Студен извор.
Да направиш хубаво кисело мляко, е все едно да отгледаш красива жена, твърдят местните баби. По-младите разказват, че тайната на българския продукт дълго време е останала неразгадана за европейците. Те и сега се опитват да копират вкуса на киселото мляко, но всъщност създават продукт, подобен на него, който се нарича йогурт. И няма нищо общо с уникалния, сладък вкус на българското кисело мляко. Разликата идва от това, че закваската е селектирана и в нея липсват двете бактерии.
Едва ли има българин, който да не обича нашенското кисело мляко. Медиците твърдят, че то е естествен пробиотик, който подобрява стомашно-чревната микрофлора, особено при лечение с антибиотици. Изследванията пък показват, че от него се повлияват благоприятно онкологичните заболявания, увреждания на стомаха, черния дроб и имунната недостатъчност. Оригиналното българско кисело мляко съдържа до края на срока си на годност определено количество жива микрофлора и е без добавки на стабилизатори, емулгатори, синтетични подсладители, оцветители, консерванти и антибиотици. То е неизменна и най-характерна част на националната ни кухня от векове.
Освен литературните конкурси, още няколко надпревари съпътстваха празника. Домакините се хвалеха с най-вкусни сирене и кашкавал и с най-гъсто кисело мляко. Най-добрите кулинарки се включиха в конкурса "Творци в домашната кухня". Имаше и състезание за най-атрактивна дегустация.
Празникът на киселото мляко беше добър повод да посетим отново единствения у нас Музей на киселото мляко в Студен извор. Той е разположен в двуетажна къща, в центъра на селото, която се намира близо до родната къща на д-р Стамен Григоров.
На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на типичната българска къща от средата на ХIХ век. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала.
В музея могат да се видят голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко. Там се пази първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за продукта, отпечатана на френски език през 1905 г. Могат да се прочетат и последните проучвания върху противораковите свойства на лактобацилус булгарикус, извършени от проф. Акийоши Хосоно в университета Шиншу, Япония, преди няколко години. Гостите на музея могат да научат как в началото на ХХ век д-р Григоров, по това време студент в Женева, открива специалния вид бактерия, която придава невероятния и уникален вкус на млякото. По-късно известният руски учен Иля Мечников, един от основателите на съвременната имунология, свързва дълголетието на българския народ с консумацията на кисело мляко и набляга на факта, че лактобацилус булгарикус е единствената бактерия, която никога не е увреждала човешкия организъм по какъвто и да било начин. Днес изследванията върху бактерията продължават активно в институти на БАН.
Освен Музея на киселото мляко, гостите на Трън имаха възможност да разгледат и Музея на бусинската керамика в Бусинци, където е създадена керамична школа, чиито корени се губят далеч във времето.
За доброто настроение на присъстващите на празника се погрижиха танцьорите от фолклорен ансамбъл "Граовска младост" в Перник и самодейни състави от читалището в Трън.
И аз хапнах от бялото като преспа и сладко като живота уникално кисело мляко, гарнирано с дъхави плодове и ароматен мед...