Човек трябва да прави всякакви експерименти

Цитати
"Телевизионните формати днес са единственият шанс за младите певци"
"Горд съм, че успяхме да напълним зала 1 на НДК до дупка в подкрепа на кампанията срещу рака на гърдата"


- Влади, нека започнем разговора с въпроса за едно от последните отличия, с което бяхте удостоен съвсем наскоро. Как възприемате титлата "БГ модна икона 2011" - с усмивка или на сериозно?
- С усмивка, естествено, защото имам предимно музикални награди в колекцията и никога не съм се стремял към признание в сферата на модата. Явно от само себе си се получиха нещата. Всъщност трябва да се благодари предимно на хората, които се грижат за моята визия, и най-вече на стилистите.
- Ако не разчитате на тях, вие самият как бихте се обличали?
- Основно сам генерирам идеи, но разчитам на класическите неща и на не прекалено екстравагантните аксесоари. Изненадан съм, наистина. Може би за титлата "БГ модна икона" допринесе най-новият ми видеоклип, последната линия от албума "Невидим", където правя малко по-различни неща. Благодаря на всички, които са гласували за мен.
- Преди време напуснахте "Жокер медиа" и основахте "Монте мюзик". Как вървят нещата със собствена компания?
- Много добре. Щастлив съм, че заедно с Магдалена Сотирова направихме "Монте" и, мога нескромно да кажа, добре се развиваме вече четвърта година. Това е нещо голямо и смятам, че се справяме добре и се получава много хубаво. Надявам се и през 2012-а с нас, като компания, да се случват само хубави работи. С една дума, ще се разрастваме и ще можем да продуцираме все повече, главно българска музика.
- Как приемате телевизионните музикални формати като "X Factor", "Мюзик айдъл", "Гласът на България", които напоследък все повече превземат ефира? Важни ли са те според вас?
- Общо взето, това е единственият шанс нови изпълнители да се появят по някакъв начин на екран и да бъдат забелязани. За съжаление, такова е статуквото в момента, че младите таланти много трудно могат да направят впечатление. Затова смятам, че телевизионни музикални формати са полезни за родния шоубизнес и за България като цяло. Именно оттам се появиха доста интересни хора, не само като изпълнители, а въобще - като личности на сцената, и това е положителното. Надявам се тази тенденция да продължи като традиция.
- Въпреки младостта си, преди време отбелязахте 20 години на сцената с голям концерт...
- Да, случи се през 2008-а. Тази година пак направих голям концерт в зала 1 на НДК.
- Подкрепихте по този начин кампанията срещу рака на гърдата...
- Изключително горд съм, че успяхме да напълним зала 1 до дупка и това беше много важно, защото 50% от цената на билетите бяха отделени за превенция срещу рака на гърдата. Мисля, че доста добра сума събра тази кампания. Така че по някакъв начин дадох своя принос.
- Освен че се включвате в подобни благотворителни изяви, получавате ли покани за частни партита?
- Да, често.
- От какво живее днес в България известен поп изпълнител - от такива покани, от издаване на албуми, от концерти?..
- Не мога да се оплача от липса на ангажименти. Аз съм пример, че в България може да се прави добър шоубизнес с поп музика. Приемам покани за частни партита, това е нормално. Но правя изключително много участия в дискотеки, в различни клубове и, разбира се, концерти на живо. Аз съм един от малкото изпълнители от нашето поколение, който се осмелява да прави големи концерти в зала 1 на НДК.
- И я пълните с публика...
- Това е най-важното. За мен именно това е формулата на успеха. Определено, когато един изпълнител започне да прави концерти с билети, разбира къде е той всъщност и дали има фенове, или не. Защото всичко друго е медийна известност, която е малко изкуствена.
- Вие как приемате славата - като нещо отегчително, неизбежно (имайки предвид вашите родители, популярни музиканти) или все пак известността ви пречи по някакъв начин?
- Толкова съм свикнал с известността, че не ми прави впечатление (усмихва се). Не, не бих казал, че е отегчително. По-скоро някои приятели се засягат, защото съм си изработил определена тактика на дистанция. Влизайки някъде, не гледам хората около мен, а отивам директно към целта. И това е така, защото знам, че ме наблюдават много очи и това е вид защитна реакция, стремеж да се съхраня. Много приятели ми се обиждат, че, например, не съм ги забелязал, не съм ги поздравил. Но аз просто не виждам никого наоколо. Дори когато се запознахме с жена ми, тя не беше свикнала с тази суета, която, от друга страна, и аз не мога да понасям. И тя казваше: "Непрекъснато ни наблюдават някакви хора! Не ги ли виждаш?" Ами не! Ако обръщам внимание на всеки поглед, трябва да се гръмна (смее се).
- Споменахте думата "приятели". Има ли приятелство между известните личности в шоубизнеса?
- Да. Не са много истинските приятелства, но има такива. Мога да кажа с радост, че имам приятели в шоубизнеса, не само музиканти, едни от които са Мария Илиева, Белослава, Живко Петров, Любо, Орлин - с тях направихме и обща песен. Има десетина души може би, с които сме приятели и се поддържаме, и се подкрепяме, защото останахме малко - онези, които се задържаха през всичките тези години. Ние разбираме, че трябва да си подаваме ръка в трудни моменти и не само защото това е някаква наша мисия - да устоим на времето и да запазим българската поп музиката. Защото, ако и ние се предадем и се откажем, простотията ще ни залее изцяло.
- Преди бяхте известен по-скоро като изпълнител, който прави страхотни дуети с красиви и талантливи изпълнителки - с Мария Илиева, с Нора. Тази година обаче записахте общо парче с Любо и Орлин. Какво ви накара да отстъпите от женското присъствие в песните ви?
- С Любо и Орлин сме приятели и решихме да направим нещо заедно. Така и кръстихме песента - "Заедно". Човек трябва да прави всякакви експерименти, хубаво е да не седи на едно място, а да се развива. Това е моята цел като музикант.
- Кое ви харесва повече - да композирате, да записвате или да правите концерти?
- И трите неща са много различни, но са зареждащи и вдъхновяващи. Чувствам се привилегирован и благодаря на Бога, че имам талант, за да мога да си измислям музиката, аранжиментите, текстовете и да изпълнявам песните си на живо.
- Имате ли вече идеи какво ще правите догодина?
- Напролет (февруари-март) отново ще тръгна на клубно турне, което ще мине през 8-10 града. Това вече е традиционно, всяка година правим по едно такова турне. Може би ще има и моя нова песен, но ще изчакам малко, тъй като доста пренаситих ефира със себе си и смятам, че хората трябва малко да си починат от мен.
- Не съм съгласна.
- Е... (усмихва се)
- Как е в провинцията, пълнят ли се клубовете?
- Да, да, не мога да се оплача от посещаемост. Много е силно и няма значение дали е в София или в други градове, хората са жадни за качествена българска музика и това е тенденцията, която усещам т.г. - искат да слушат готина българска музика. Имаше едно общо турне тази година (на известна марка безалкохолна напитка - бел.ред.), в което участваха и по-млади изпълнители - аренби и хип-хоп, на площадите по 20 хиляди души пееха с пълни гърла и се кефеха на българската музика. Просто трябва да се пуска повече.
- От какво зависи?
- Зависи от качеството на музиката и, разбира се, от нагласата на съответните радиа и телевизии спрямо българската музика.
- Е, все пак има медии, които са се насочили само към родна продукция в този бранш...
- Има, разбира се, но си мисля, че не са достатъчни. Според мен много малко българска музика се чува по радиата и се върти по телевизиите. Лично аз не мога да се оплача - може би съм един от най-"въртяните" изпълнители през последните години. Но като цяло малко българска музика звучи в ефира.
- А вие каква музика слушате?
- Слушам много различна музика. Не се ограничавам само в един стил, защото гледам да съм в крак с времето. По принцип, си падам много по брит музиката - брит поп, брит рок...
- Напоследък в България идват много световни звезди. Бяхте ли на нечий чужд концерт?
- Последно бях на концерта на Шаде и сигурно няма да отида скоро на друг, защото това е нещо, което доста ме зашлеви, направо ме зашемети. За мен това беше един от най-хубавите концерти, на които съм бил. Много чувствен, невероятно красив и същевременно страшно въздействащ. Това е концерт-мечта. Пожелавам го на всеки един от нас в България.
- Черпите ли идеи от подобни изяви?
- Естествено. Най-малкото виждаш как се правят нещата, как се случват... И си сверяваш часовника. Бих казал, че тук, в България, започнаха да се правят концерти на доста високо ниво. И не само концерти, а и телевизионни продукции, видеоклипове, аудио продукции. Тъй като имам и звукозаписно студио, освен всичко, виждам, че напредваме, и то напредваме точно по този начин - гледайки концерти или видеа. Ние не сме самоуки, учим се в движение. Нашето поколение  е поколението на прехода и нямаше кой да ни научи на определени неща. Ние сами сме се учили, гледайки това, което се прави навън. Но мисля, че добре сме се понаучили (усмихва се).