Да измерим въздуха

Столичната община влиза в ролята на циганина с мечката. Също като едновремешните роми, които разкарваха дивото животно из градове и села, за да го показват на народа, сега чиновниците ще возят напред-назад новата мобилна станция на общината за измерване на качеството на въздуха, за да видят всички, че я има. Ще я разхождат тестово от кв. "Павлово" до Панчарево и обратно, а после обещават да я позиционират в кв. "Красна поляна". Вместо да се скрият и да не афишират много срамния факт, че са се сдобили с първата и единствена мобилна станция за следене на чистата на въздуха в най-големия град на страната, от общината 

решиха публично да се похвалят

Зам.-кметът по екология Десислава Билева излезе пред медиите, снима се пред оборудвания с модерна техника камион и явно очакваше аплодисменти, че общината се е наканила да си купи поне едно читаво устройство, което да отчита данните, засягащи живота и здравето на софиянци. 

И така, един от най-мръсните градове в Европа реши да отдели над половин милион лева, за да дава достоверни данни за замърсяването на атмосферата в Софийската котловина. Този път обещанието е, че станцията отговаря на всички европейски стандарти, тоест информацията от нея ще служи не просто за ориентир, а за база, на която да се предприемат действия от страна на държавата или общината. Защото опитите за осигуряване на надеждни данни за състоянието на средата над София не са от вчера, нито започват от възхваляваната мобилна станция. От поне четири години слушаме как в града ще бъдат разположени цели 22 апаратури, които ще бъдат собственост на общината и ще осведомяват столичани в реално време какво дишат. За тази цел Столичната община се включи в проекта "Ефективно използване на новите технологии за чист атмосферен въздух" в рамките на програма "Балкани-Средиземно море" (2014-2020 г.). В него участват и държави като Гърция, Кипър, Албания и Северна Македония. В края на 2019 г. в столицата бяха монтирани 22 сензорни станции за следене на качеството на въздуха и по конкретно на фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон. Данните от пилотната система могат да се следят от всеки желаещ в реално време 14 дни назад в интернет. 

Въпреки натруфените общински обещания за оценяване на локални източници на замърсяване, възможност за подобряване на оценките за качеството на въздуха, за нови анализи и политики за намаляване на регионалните замърсители и прочие, 

всичко се оказа въздух под налягане

Защото в един момент от кметството бяха принудени да признаят, че събираните с новата апаратура данни не са надеждни... Те били само индикативни поради "спецификата на използваните технологии". Освен за излъганите надежди на столичани, че така рекламираната система от сензори ще подобри по някакъв начин качеството им на живот, трябва да се спомене и за цената на дискретидираните данни. Включването на Столичната община в програмата й е струвало 400 000 лева, като отделно бяха дадени 45 000 лева за проучване къде точно да бъдат разположени уредите. Но това изглежда не бе достатъчна инвестиция и затова кметството реши да прави нови разходи за модифициране на измервателните уреди, като ги преокабелява, подменя лазерните сензорни с подобрена версия, обновява софтуера и изобщо да се опита да ги направи по-истински. Така "индикативните" данни от всяка станция излязоха на столичани поне по 18 000 лева. В същото време едни други апарати, които могат да се сглобят съвсем лесно и от непрофесионалисти, струват по 200 лева и са кацнали на стотици столични балкони. Те са част от гражданската платформа "AirBG", на която официалните власти нямат вяра. Резултатите обаче са съпоставими със скъпите общински сензори, за които са изхарчени много повече обществени средства. 

Но с какво в крайна сметка проверява атмосферната каша над главите ни Столичната община? Истинските данни идват 

само от пет места в града,

на които са поставени станциите на Министерството на околната среда и водите. Те са в кварталите "Младост", "Дружба", "Надежда", "Хиподрума", "Павлово" и в района на "Копитото" на Витоша. В тях измерването става чрез референтна апаратура, съгласно утвърдени стандарти и затова данните отговарят на изискванията за качество. Петте автоматични пункта са част от националната система за мониторинг, работят непрекъснато, а информацията отива в Европейската агенция по околна среда. Тя служи и за изчислението на европейския индекс за качество на въздуха. Именно по тези сведения държавата или общината предприемат действия за подобряване на качеството на въздуха. 

Но какви мерки за по-добър въздух може да очакваме от общината, която не е в състояние дори да събере безспорни данни за състоянието му? Действията на кметството в тази сфера през последните години будят само недоумение. Те по-скоро приличат на имитация на дейност без съществен резултат. И помагат на властта да отчита все по-свеж въздух, който значително "се подобрява" от година на година. С новата мечка, пардон - мобилна станция, дишането на столичани ще се облекчи още повече... Особено, ако тя бъде разкарвана от Копитото до "Драгалевци" и от "Симеоново" до "Бояна".