Да стигнеш до аптеката

Аида Ованес

В края на XIX и началото на XX в. аптеката е била не само място за продаване на лекарства, но дори и за лекуване. В онези години аптекарят е бил своеобразен лечител. Днес тези заведения са подчинени на много строга регулация и контрол. И това е логично, тъй като и лекарствата в наши дни са други, а грижата за безопасността на пациентите е на първо място. 

Практикуващите фармацевти предоставят основна услуга на населението, което стана още по-важно по време на пандемията от КОВИД. Въпреки че много всекидневни услуги бяха заключени или ограничени, аптеките продължиха да предоставят услуги на пациентите, да отпускат и продават лекарства, а аптекарите да съветват клиентите си как да ги вземат, какви комбинации да правят и прочее полезни съвети.

Какво показват цифрите?

Според регистъра на ИАЛ към 2 март в страната са регистрирани 3321 аптеки, в това число и аптеките към болниците. Това са с около 15 по-малко от предходен период, показва сравнение на ДУМА. А в сравнение с 2019 г., когато са били 3814, намалението е доста сериозно. 

"Към момента броят на въведените активни договори с аптеки в Интегрираната информационна система е 2247", отговориха от НЗОК на запитване от ДУМА. Преди 10 години по договор с НЗОК са работили 2176 аптеки.

В страната работят 6702 магистър-фармацевти, сочат данните на Националния регистър на Българския фармацевтичен съюз. 

Оказва се, че у нас има повече аптеки на 100 хил. души население, отколкото в други европейски държави. Данните на Евростат сочат, че Малта е държавата с най-много практикуващи фармацевти на 100 000 жители - 129. По-голямата част от държавите членки съобщават за 50-110 фармацевти на 100 000 жители, въпреки че в Холандия са 21.

В същото време в България проблемът с аптеките е доста сериозен, защото аптечната мрежа е неравномерно разпределена и концентрирана в големите градове. В малките населени места, където е съсредоточена и голяма част от най-възрастното и безпомощно население на страната, проблемът е на дневен ред от дълги-дълги години. Отдавна известна е практиката по тези места кметове или общопрактикуващи лекари да помагат на възрастните и трудно подвижни самотни хора, като периодично им купуват лекарствата от големите градове и им ги доставят. Всъщност, това засега остава единственият начин тези хора да получават лекарствата си.

Помощник-фармацевтите не работят с рецепти

Над 70 от всичките над 3320 аптеки в страната са регистрирани от помощник-фармацевти. Голяма част от тях са в предпенсионна и дори пенсионна възраст. Мнозина са разкрили аптеките си, за да бъдат в помощ на хората. Но помощник-фармацевти могат да разкриват аптеки в населени места с по-малко от 2 хил. души, а законът им забранява да продават лекарства с рецепта, в това число и антибиотици. Помощник-фармацевтите не могат да сключват договор с НЗОК, поради което не могат да отпускат в аптеките си и лекарства по каса. От друга страна, самият аптекар трудно може да се издържа, тъй като е установено, че за да се самоиздържа една аптека, трябва да е поне на 4 хил. население. Така че и това е частично решение на проблема в малки и отдалечени населени места.

17 общини са без аптека

В 17 общини няма нито една аптека, сочат данни на Института за пазарна икономика от 2019 г. Те са предимно в Северна България. Според експертите към момента няма сериозна промяна. От ИПИ посочват, че в 106 общини в страната има 3 или по-малко аптеки. Повече от половината аптеки са съсредоточени в големите градове - в София са около 1000, в Пловдив, в Бургас, във Варна. Данните на ИПИ сочат, че в повечето общини на една аптека се падат между 2 и 3 хил. души. Например в Две Могили една аптека през 2019 г. е обслужвала 8001 души.

Проучване на ДУМА показа, че в община Шабла например има 2 аптеки. Оказа се обаче, че често хората от общината пътуват до Каварна, където има 4 аптеки, което улеснява достъпа им. Крайната точка на границата ни с Румъния - село Дуранкулак, също е без аптека. 

Фармацевти са категорични, че за подобно действие е необходимо заведението да бъде спонсорирано - от община или от държавата. В такива населени места не живеят много хора, а според нормативната уредба в аптеката трябва да работи магистър-фармацевт. Ако млад човек иска да помогне на хората и реши да разкрие аптека, трудно ще може да я поддържа и най-вероятно много скоро би фалирал. Вариантът магистър-фармацевт да пътува 1-2 пъти седмично от общинския град до отдалеченото село също не е приемлив - нерентабилно е, дори е на загуба, коментира фармацевт от Каварна. Проблем е и съхраняването на лекарствата. Затруднения имат дори и по-големи аптеки, особено когато става въпрос за скъпи лекарства, защото търговецът трябва да се съгласи на отложено плащане. Аптеката поръчва лекарството, но касата й го плаща до 30 работни дни, поради което тя плаща на търговеца до 60 от датата на поръчката. Но не е сигурно дали евентуалната държавна помощ би стимулирала разкриването на аптеки в малки населени места или просто би подпомогнала съществуващите малки аптеки. Отделен въпрос е дали общините могат да финансират подобни начинания. И дали, ако можеха, нямаше да го сторят досега? Ако има държавна помощ, каква да е тя, за да постигне ясно дефинирана цел - осигуряване на аптечно обслужване в максимално широк кръг населени места в страната?

Има ли решение?

През февруари се проведе онлайн дискусия между Националното сдружение на общините (НСОРБ) и Фармацевтичния съюз. Двете организации са обсъждали разширяването на аптечната мрежа в малките населени места и подобряването на фармацевтичните услуги и възможните механизми и стимули за насърчаване на аптечното обслужване. НСОРБ е подкрепило промените в законодателството, предвиждащи създаването на мобилни аптеки, и участва в работната група за изготвяне на Методика за изработване на Областна аптечна карта.

По време на срещата са коментирани и някои важни условия за гарантиране на добра аптечна услуга - място за предлагане, квалифициран специалист, наличие на лекарствени продукти на пазара и фиксиране на цена, поносима за пациента. 

Видно е, че засега темата остава отворена, а ДУМА ще продължи да я проследява в детайли. Защото е непростимо в една европейска държава през XXI в. хиляди хора да нямат достъп дори до основни лекарства.