Дарители на надежда

Думата щайга колко звука има? Как да не подскачам от нерви, когато чуя отварящата се врата на детската стая? Мога ли да открия всички домашни работи за четвъртокласника по английски език, пратени по три различни канала - електронен дневник, общ мейл на класа и платформа, различна от използваната по другите предмети? Рисковано ли е да ида за хляб с препрана няколко пъти еднократна маска и с единствената останала гумена ръкавица? Ако обиколя блока, дали ще ме глобят? 

Ей такива подтискащи и нерешими въпроси занимават вече няколко седмици повечето българи, борещи се да оцелеят в изолация или след трудоемкото пътуване до работните си места. Черногледството се редува с безотговорно равнодушие, сред които обаче от една друга посока избуява неподправен оптимизъм. Докато бабите си записват телефон за психологическа помощ, бащите се редят на опашка пред супермаркета и си повтарят основното правило: "Спазвай дистанция", в домовете щъкат малки същества, чиято мисъл не позволява на четирите стени да я завладеят или пречупят. Ако някой успее да се пребори с отчаянието, то това ще са децата, които съумяват някак интуитивно да подходят към кризата, болестта, оцеляването на духа. 

Едни от първите носители на надеждата у нас бяха децата от детска градина в Пловдив, които  продължиха инициативата на техните връстници от Италия и започнаха да рисуват. "Всичко ще мине. Всички отново ще сме заедно", написаха те на рисунките си с небесни дъги и събраха десетки последователи в социалните мрежи. 

Свой дар, идващ направо от сърцето, иска да направи първокласникът Мартин от Велико Търново. Предни той изпрати до редакцията писмо, в което разказва за съня си. Малкото момче сънувало, че бактерия може да изяжда коронавируса, след като гледало научно-популярен филм за бактериофагите. Той живее с майка си и баба си в апартамент в града и за съжаление няма възможност да играе на дворовете на къщите, подобно на свои съученици. Затова заляга над учебниците и домашните и активно мисли какви съвети може да даде на възрастните, за да се излезе по-бързо от критичната ситуация. Момчето пита, дали е възможно бактериите да се научат да се хранят с коронавируса. "Сигурно учените са се сетили, но ако не са, им дарявам моята идея, защото съм малък за лабораторни изследвания", пише още в писмото си Мартин. Във Велико Търново може би расте бъдещ лекар, изследовател, велик откривател? Сега Марти е просто един малък сеяч на надежда, който пожелава успех на всички, борещи се със заболяването.

Да провокират положителни мисли и да покажат, че затварянето вкъщи не води към края на света, опитват двамата братя Любо и Деян от София, които са се заели с проект, поръчан от учителката по изобразително изкуство. Задачата е да се създаде интериор на стая с всички възможни подръчни средства. Дали идеята на преподавателката е обвързана с настоящата ситуация, или просто е поредното задание по учебния план? За децата това няма значение и с помощта на картон, кутия от бонбони, клечки за зъби, стара гъба, ролка от тоалетна хартия и остатъци от перде спретват всекидневна за хартиените обитатели. Проектът е с наслов "Останете си вкъщи - временно е!". Скоро няма да виждаме слънцето от балкона, обещават момчетата и се прибират в истинската си стая с идеята да запазят картонената за спомен за по-светлите времена.

Шестгодишният Крис от столичния район "Люлин" пък вече не позволява на родителите си да се обръщат към него по друг начин, освен със "Супергерой". Той се вижда в новата си роля на спасител на света и има самочувствието на бъдещ създател на машина, която ще се бори с вируса. Тя ще е огромна и с вентилатори, които ще издухат вируса из космоса. Супергероят Крис планира да я разположи на голямо поле, като преди това ще нареди на всички хора да останат по домовете си. Той ще излезе със специално облекло и ще включи машината си, за да помогне на света. Разбира се, за сложния апарат има достатъчно части - те са в мазето и ще бъдат сглобени с помощта на татковата бормашина. По-назад от него не остава и близначката му Дара. Нейният уред ще има не само вентилатор, но и телескоп, за да може да плува и под водата чрез силен двигател. Криле пък ще й помагат да се носи сред облаците. Младежите със сигурност ще се справят с вируса, тъй като добре знаят как изглежда той - рисували са го неведнъж. Наясно са, че красивият му вид лъже и той е доста коварен. Но са оптимисти, че ще го победят. 

Четвъртокласничката Гергана, която живее в другия край на София - в кв. "Младост", е посветила свободното си време извън дистанционното обучение на рисуването. Нейните небесни дъги на надеждата са най-големи, най-шарени и светли. Помага й 4-годишното й братче Криси, който може да изрецитира всички мерки, необходими, за да се избавим от карантината. Мястото на вируса не е в коремчето, защото ръцете се мият, докато броим поне до 10, не си пипаме устата, носа и ушите, а най-големият враг на болестта е водата, декламира Криси и успешно върви по пътеката на успеха.

Невръстните дарители на надеждата и вярата не се карат за маски и не търсят извинения за нарушаване на правилата, а намират свои начини, за да издигнат дъгите си високо в небето.