22 Август 2019четвъртък19:59 ч.

На фокус

Държава от камилчета

Има само едно спасение - един могъщ локомотив да разтресе земята ни...

/ брой: 29

visibility 1073

Никола Статков

Като камилчета, би написал поетът Трифон Кунев, ако беше жив. Под това заглавие някога той жигосваше в един вестник кривиците на народната власт. Ха да видим сега дали днешните ситни-дребни може да бъдат наречени камилчета...

Тръгвам на пазар до близкия магазин. Вървя по тротоар от дупки и подвижни плочи; някои дори стърчат. Всеки миг мога да се спъна и да падна. Не смея да сляза на платното, защото по него, една след друга, профучават скъпи коли на богаташи, които се сдобиха с палати в квартала.

Автобусът е спрял на спирката. Аз забързвам, доколкото мога, за да се кача на него. Шофьорът ме гледа, сигурно ще ме изчака. Да, но не, изчаква ме да стигна до вратата на автобуса, затваря я и заминава. Това се случва неведнъж и с други хора, дори с майка с дете в ръце, с бременни жени.

Отивам да платя сметката си за парно отопление на апартамента, двойно по-голяма от миналогодишната, в помещението - яка опашка. Стар и болен съм, оглеждам се за стол, за да седна, но такъв няма. Питам служителката защо... Отговаря ми: стойте си у дома и седете на столове, колкото си искате.

Седя в автобуса. До мен се е сгушило старче, дребно, слабо, в шепа да го сбереш. Идват контрольорки да ни проверяват за билети и карти. Показвам моята. Наборлията няма. Едната от жените се развиква, ругае го, че не е съзнателен гражданин. И колежката й се присъединява към нея, правят човека на бъз и коприва. Той мига стреснат, казва, че има карта, но я е забравил у дома. Двете блюстителки на закона не мирясват, упрекват го, че така, без нужния документ, подяжда бюджета на държавата. Дадох им "съвет" да го свалят на тротоара, да повикат полиция, съд - и да бъде обесен, този толкова "безсъвестен и безотговорен гражданин". Те ме предупредиха да внимавам какво говоря, да не защитавам такива типове, които... Кипнах, запитах ги защо не отиват на площада и да искат наказание на ония, които ограбват държавата с милиони, ами тормозят този нещастен човечец. Наоколо - народ, никой не ме подкрепи. Хеле, оставиха човечеца да слезе от автобуса, като продължиха с упреците си към него. Една жена дойде до мен, рече, че ме поздравява за поведението ми. Рече ми го тихо, та никой да не чуе. Запитах я защо не говори високо, защо не се е съгласила с мен на висок глас. Прошепна: Ами... Нали разбирате?...

Мъж и жена, съпрузи, умират за няколко дни. Дъщеря им, вдовица, безработна, не съобщава това на властта, нито на някое погребално бюро; цяла седмица след това спи с двата трупа в една стая, за да вземе пенсиите им.

Такива случаи - с кош да ги ринеш, но те са лични (Лични ли?), сега да видим няколко "обществени"...

Всички пътища у нас са разбити, дупка до дупка. Магистралите - тази година ги правят, скъпо и прескъпо, идната година вече ги ремонтират.

Три милиона граждани у нас едва оцеляват с пенсии от 200-300 лева. Стотици хиляди мъже и жени работят със заплати около 600 лева. Най-голяма бедност в Европа, най-голяма мизерия.

Всеки гражданин плаща голяма част от прегледите и лечението си.

В много населени места няма здравни служби и аптеки.

Ученици и техните родители бият учителите.

Пациенти и техни близки бият лекари и сестри.

Почти всекидневно, на разни места в страната - насилие, грабежи, измами.

Деца умират, защото държавата не им осигурява лечение, у нас или в чужбина.

Полицаи рекетират търговци, за да им плащат такса "спокойствие".

Полицаи осигуряват на мигранти безпрепятствено преминаване на границите ни.

Петстотин села вече ги няма на картата.

Закрити са 1081 училища.

Европейският съюз ни поставя на първо място по лошотии и на последно по добротии в общността.

Държавният департамент на САЩ обявява, че корупцията у нас се шири и в най-високите етажи на властта.

На три дни у нас се пръква един милионер. По същото време бедните се умножават с хиляди.

Над два милиона нашенци напуснаха родината ни; едни, за да хранят семействата си, други, за да получават по-добро образование и квалификация.

България сключи предателски договор с Македония, призна я като нация, със собствен език.

Всяка година българите намаляват с 50 хиляди души. Множат се циганите и разни други черномръзгавци.

Както се вижда - и "личните", и "обществените" ситни и дребни са много, много. Те всички, до едно, са камилчета, някои с една, други - с две гърбици. Държавата ни е камилчеста. Държавата?! Министър-председателят Бойко Борисов я нарича "перфектна", в "небивала кондиция". Ето още такива бисери в този дух, сътворени от него: "По-добро място за живеене от България в ЕС няма, по-висша степен на демокрация няма." Някой си възкликна: Абе, тоя управник не вижда ли, че камилчетата смучат кръвта на народа? Отговор: Вижда, чува и знае всичко. Тогава защо лъже, и лъже? Вероятно си има някакви много лични съображения. Пък и защо да не го прави, нали Гьобелс е казал, че една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина... 

Така било, онака било, големият въпрос е кой ражда тия камилчета? Отговорът е един: раждат ги многовековната, многогърба камила, наречена див и варварски капитализъм. Четиридесет и пет години българите живяха без тая порода, бяха я прогонили от земята си. Тогава, с кусури, кога по-малки, кога по-големи, властта осигуряваше на народа добруване и спокоен живот. Поради това страната ни бе на 27-о място в света по развитие и прочие добри показатели. Намериха се обаче лакомници, ренегати и наглеци, които обявиха оная власт за "престъпен режим", запреписваха й ужасии, каквито няма и в ада. Всички партии участваха в тая вакханалия. Социалистите не положиха усилия да защитят социализма, същността си като лява партия, идеите и мисията си. И започна един грабеж, една разсипия, които докараха страната ни пред изчезване. Някои наивници смятат, че дъртата камила и отрочетата й ще се наситят да правят зло и ще забият нейде в пустинята или вдън горите Тилилейски. Това няма да се случи; тая порода капиталистическа е жилава, алчна, ненаситна. Тогава? С избори не може да бъде победена, защото през последните 10 години, както казва Татяна Дончева, у нас няма избори. Пак - тогава? Има само едно спасение, то е един могъщ локомотив да разтресе земята ни. Този локомотив, според Карл Маркс, е революцията: само такива локомотиви променят из основи историята. Някои ще ревнат, че това би било страшно, ужасно. Уви, друго средство за спасение на отечеството ни няма. За съжаление, комай и това няма да се случи. Защо ли? Защото няма мераклии да карат локомотива. Преклонената, през робството, главичка не се изправя, за да покаже, че е глава на човек, а не на животно. Защо ли? От страх за заплатицата, за пенсийката, дори страх за живота и от живота. Често и от апатия, от примирение. Ще рече - няма излаз от блатото, в което е затънало отечеството ни, и това си е. Защо, по дяволите, защо?

Един Бог знае, и понеже няма Бог, никой не знае...

Оперираха успешно Стефан Данаилов

автор:Дума

visibility 1

БСП внася в прокуратурата сигнал за монопола на Ковачки

автор:Дума

visibility 292

Фирмата за отпадъци от Дупница може да остане без лиценз

автор:Дума

visibility 72

БНБ очаква 3,7% ръст на икономиката

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 161

Цветелина Пенкова: В Еврокомисията ще търсят компромис

visibility 364

/ брой: 161

Откриват рудника на Ада тепе

автор:Велиана Христова

visibility 341

/ брой: 161

Ставащото в БСП - не промяна, а подмяна!

автор:Георги Пирински

visibility 1470

/ брой: 161

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ