Демагогия и манипулации

Анко Иванов,
д-р по философия

Напоследък натрапчиво в информационното пространство се репчат все яростни комунистофоби. Ту Плевнелиев, ту Борисов, ту Петър Стоянов, да не говорим за някои професионални и непрофесионални историци (Шарланов, Знеполски, Вачков, Келбечева и пр.) и соросоидни журналисти. Манипулативните съждения на Петър Стоянов например често масово се преповтарят в бойкопослушните и пеевскокупените български медии. Бившият президент в материал в един от все още четените български вестници и в прилежащия му съответен сайт по повод смъртта на Алекс Алексиев публикува материал "Отиде си Алекс Алексиев - един от последните представители на българската докомунистическа интелигенция" (2.08.2019). За Стоянов това бил "пореден повод да си спомним този трагичен епизод от нашето минало и престъпната лекота, с която беше унищожена българската интелигенция веднага след 9 септември 1944 г.". 

Ето това е манипулация, ама много груба манипулация - избити, избити едва ли не до крак всички българи с висше и по-ниско образование, т.е. "унищожена българската интелигенция" - всички писатели, артисти, художници, университетски преподаватели, учители и т.н. Това е типичен метод на фашистка демагогия и хиперболизация на отделни факти. Да, Народният съд е осъдил на смърт редица фашистки дейци независимо от тяхното висше образование. Висшето и средното образование не са пречка някой да бъде съден и осъден. Хората ги съдят за определени провинения. Народният съд е съдил и осъдил на смърт една незначителна група интелигенти. Но не ги е съдил за това, че са писали научни трудове, художествени книги, правили са научни изследвания, а ги е съдил за фашистка дейност, за дейност против мира и човечеството, за престъпления, за убийства и т.н. Богдан Филов го съдят не за научните му трудове по археология, а за това, че служи на германските нацисти и въвлече България в престъпния фашистки блок. А истински интелигенти ли са гласувалите фашистките закони за: гражданската мобилизация, създаването на фашистката младежка организация "Бранник", антисемитския закон за защита на нацията и т.н.? Това са си правоверни фашисти. Какви интелигенти са хората, обявили война на САЩ и Великобритания и предизвикали масовите бомбардировки над българските селища и предимно над София - 4208 убити, 4774 тежко ранени, 12 657 разрушени сгради само в София? А изплащаните пари за убийството на партизани, ятаци и нелегални и разнасянето на отрязани глави, набучени на колове? 

И това ли е интелигентност?

А убитите без съд и присъда деца и малолетни младежи? Нали тези същите осъдени и екзекутирани "интелигенти" въведоха смъртна присъда дори за малолетни! 

Била избита българската интелигенция? Как ли пък не! Около Девети септември хората с висше образование в България са около 50 000. При преброяването през 1946 г. те са 55 238 души (Резултати от преброяването на населението на 31.XII.1946, кн. II, изд. на НСИ). Изпълнените смъртни присъди, произнесени от Народния съд, са всичко 1046. От тях интелигенти са предимно осъдените фашистки министри и голяма част от народните представители, но те не са повече от една трета от осъдените с изпълнени смъртни присъди. 

Доказано е, че убитите общо в България без съд и присъда са между 858 (по поименни списък, изготвен от полк. Топкарев) и около 1400/1500 души. Няма изследване колко от тях са интелигенти, но убитите без съд и присъда са предимно полицаи, жандармеристи, полицейски агенти, кметове и някои други сътрудници на полицията, участвали в преследването и гаврата със заловените и убитите партизани.  

В огромната си част 

българската интелигенция не участва във фашистките престъпления

и работи усърдно за развитието на българската наука, култура, просвета и книжовно дело. И е не по-малко престъпно да се отрича нейното дело. България не е останала без интелигенция. Напротив, новата власт разви образованието, създаде множество нови висши учебни заведения, създаде интелигенция. 

Втората основна антикомунистическа теза на бившия президент е, че едва ли не комунистите са хора неграмотни. Той цитира данните от книгата на проф. Н. Шарланов, който пък се позовава на данните от доклада на Георги Димитров пред Петия конгрес на БКП. Тези данни за образованието на членовете БКП, тогава БРП (к) са верни: 7% неграмотни; начално образование 45%; прогимназиално (основно) 30%; непълно средно 6%; средно 7%; незавършено висше 2% и висше образование 2% (в доклада 2,51%). Фактите са верни, само че така са поднесени, че читателят ги възприема със сегашните критерии за образованост. Проф. Шарланов (История на комунизма, т.1, С., 2012 г.) като бивш комунистофил, а след Десети ноември - комунистически ренегат и яростен комунистофоб, знае що е то конкретно-историческият подход. Но не го прилага. Той не може да не знае, че данните се съпоставят спрямо общата картина в конкретния исторически период, а не спрямо период от следващи 70 години, т.е. при сегашните социално-икономически и политически условия. Така самостоятелно цитирани, те водят до манипулация на историческата истина. 

А каква е истината? На основата на данните от преброяването на населението 1946 г. се установява, че образователното равнище на членовете на БКП е значително по-високо от средното за страната, т.е. комунистите към V конгрес на БКП имат значително по-високо образование спрямо средните показатели за страната. 

И ето сравнението. Неграмотните в България са 2 401 852 души, или 34,17% от цялото население, а в БРП (к) са само 7%, или почти 5 пъти по-малко. И Георги Димитров посочва в доклада (Доклад пред V конгрес на БРП (к), 1951 г., с. 128), че тези неграмотни (31 000) са предимно от средата на членовете на партията български турци и български цигани, предимно от Родопите, Лудогорието и Добруджа. По същество до Девети септември 1944 г. българската фашистка държава не създава турска и циганска интелигенция. Такава, особено сред българските турци, създава БКП в годините след Петия конгрес докъм 1960 г., когато приемаха 

в учителските институти и ВУЗ с предимство младите турчета

Сред членовете на БРП (к) с начално образование са 45%. Същият е делът на хората със средно образование сред българския народ. Хората със средно образование средно за страната са 16,01% от населението, а в БРП (к) те са почти два пъти повече - 30%. Скромните 2% с висше образование в БРП (к) изглеждат страшно малко. Но сравнено със средното за страната тогава 0,79%, са два и половина пъти повече. Тези сравнителни данни показват, че комунистическата партия с нейните 464 000 членове (без тези в армията и трудовите войски) за тогавашните следфашистки и следвоенни условия има водещо място според образованието на членовете си в българското общество и включва в своите редове представители на всички хора от страната според равнището на тяхното образование. Т.е. БРП (к) не е елитарна партия, а е партия на българския народ. В нея членуват хората на физическия труд (72% от членовете), служещи (16%), занаятчии, учащи, пенсионери и др.    

И да напомним на бившия президент, че определените от него като "новите хора от така наречената пролетарска интелигенция (novi homines)" осигуриха за развитието на България предимно спецалисти с висше и полувисше образование. Към 1989 г. в България вече има многобройна интелигенция, в това число: 7951 научни работници; преподаватели във ВУЗ и педагогически персонал 121 061 души; учители 97 303; лекари 12 397 и т.н. И че към същата година в страната практически няма вече неграмотни хора. Има отделни единици неграмотни. От над 2,4 млн. неграмотни в България останаха само няколко хиляди души. Образованието стана всеобхватно. А само за 30 години неолиберален мутроолигархически капитализъм в България необхванатите в училище деца достигнаха 25%.

В България до Девети септември 1944 г. комунистофоби бяха управлявалите след Девети юни 1923 г., включително всички фашистки управници, кликата на Борис III и т.н. Законът за защита на държавата (ЗЗД), насочен пряко срещу комунистите, действа от 1924 до 1944 г. Наследници на тези управлявали 20 години комунистофоби след 1944 г. също са антикомунисти, но от следващото поколение. Поколението на Алекс Алексиев, Петър Стоянов и редица други. Това е групата на потомствените антикомунисти. Но има и втора група антикомунисти. Това са 

ренегатите от комунистическото движение

като Бойко Борисов, Д. Шарланов, Ц. Цачева и т.н. През последните години много активна е третата група антикомунисти - неолиберали, щедро финансирани от соросоидни фондации и от "Америка за България", западни партийни фондации и т.н. Те владеят почти цялото медийно пространство и не допускат истината да достигне до широката общественост. Огромната беда е не комунистофобското мнение на Петър Стоянов, а втълпяването у младото поколение чрез масовата медийна пропаганда и учебниците по история и цивилизация на една лъжа за огромен период - по-същество от 1923 до 1989 г.