29 Март 2024петък13:07 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Детската градина - мисия невъзможна за хиляди софиянчета

Системата за прием в забавачките изобилства от нередности и дискриминация, алармират родители

/ брой: 101

автор:Деси Велева

visibility 4630

"Нашето дете за ясла ли кандидатства или за университет?" Това се питат почти всички столични родители, опрели до нуждата да запишат малчуганите си в общинско детско заведение. Остават само броени дни преди да избухне бомбата, която за поредна година ще оповести, че хиляди родители не могат да се върнат на работа и ще трябва да търсят алтернативни начини за спасяване, защото децата им са останали извън системата на детските ясли и градини.
От няколко години родителите вече не се борят по нощни опашки, за да са сред първите, подали заявления за прием, а се възползват от новите информационни технологии. Въвеждането на Информационната система за обслужване на детските заведения обаче се оказа едновременно победа и провал за Столичната община. От кметството действително отдъхнаха с премахването на опашките пред забавачките, но всъщност само прехвърлиха войната във виртуалното пространство. Там

сблъсъкът остава скрит

таен и извън фокуса на общественото внимание.
Всъщност сравнението с детските градини и университетите не е достатъчно коректно, тъй като във ВУЗ вече определено се влиза по-лесно от забавачка в София. А и конкурсният принцип за допускане до висше образование напълно липсва при влизането в системата на детските заведения. Във втория случай са съчетани възможността за ползване на привилегии и случайният жребий.
Новата система за прием в детските градини бе въведена през 2008 г. за децата, родени след 31 декември 2005 г. Първоначалната идея за влизане в забавачка според реда на регистрация в интернет сайта обаче претърпя пълен провал. След като хиляди родители опитаха в един и същи момент да впишат името на детето си за съответната детска градина, системата просто блокира. За да се избегнат подобни неуспехи, от общината побързаха да изработят система от критерии, които да определят шанса за достъп до градините. Напълно логично се оказа, че когато няма достатъчно места за всички деца, всякакъв подбор изглежда несправедлив. Това показа и практиката през последните години, в които родители бяха принудени да изучават издъно системата за прием, критериите, правилата и шансовете детето им да попадне в групата на "богоизбраните".

Прословутите 8 точки

Няма как всеки родител на дете до 6 години да не е чувал за прословутите 8 точки за прием в детско заведение. Точно толкова са пунктовете, които събира средностатистическото дете при кандидатстването си. Те се натрупват от отговарянето на няколко критерии. Постоянният или настоящ адрес на територията на Столичната община на поне единия от родителите дава например 3 т. на детето в борбата му за градина. За социално осигурен работещ родител пък то получава по 1 точка. Събраните по този начин осем точки обаче съвсем не са повод за радост, тъй като те дават минимален шанс, съчетан с късмет, за попадане в мечтаната сграда. За децата с масовия брой точки се теглят случайно генерирани номера и в групата на приетите попадат най-малките числа. Така се оказва, че за 5-10-20 места се борят по 40-60 деца в зависимост от района на града. Въпреки че децата се избират на случаен принцип, на практика те не са равнопоставени, тъй като условията на информационната система са достатъчно сложни, за да объркат всеки средностатистически столичанин. Много хора не успяват да проучат добре правилата и не се съобразяват с разни врътки, хватки и хитринки, които могат да дадат предимство на подрастващия хлапак. Това допълнително изнервя родителското тяло и му носи усещането за абсурдност на ситуацията. Истинското вълнение и възмущение покрай приема за тях обаче изобщо не е започнало...

Скритите мини и бонусите

Създателите на системата и критериите са помислили как да създадат подходящи условия за избухване на истиска родителска война със залагането на скрити мини. Въпреки че системата за приема залага основно на случайността, тя нямаше да е чисто българска, ако не допускаше пролуки. Предимствата на някои деца непрекъснато стават повод за виртуални форумски и дори живи битки между родителите. Те люто спорят във форума и градинки защо друго дете има право да попадне без проблем в ясла, а тяхното не може да се ползва с привилегии. Драмите идват от критерия, според който едно дете получава бонус от 3 точки, ако има има поне един родител или баба/дядо, които работят в общински детски заведения. Според другата засегната страна предимството е дискриминационно. Според ясленските сестри, педагозите и помощник-възпитателите с многогодишен стаж пък е напълно логично децата и внуците им да могат да влизат, без да чакат.
Социалните критерии за прием, носещи допълнителни точки, които се дават на децата в нужда, обаче също предизвикват конфликти. Докато приемът на близнаци, сираци, малчугани от многодетни семейста и деца на инвалиди не дразни никого, самотните майки излизат на прицел. "Осемточковците" бурно оспорват правото на някои мними самотни майки да вкарват децата си по този критерии. Оказва се, че много от родителките са наясно с трудностите, които ги очакват при влизането в детски градини, и съзнателно в официалните документи си позволяват да не обявят името на бащата. Така те ползват преимуществата на самотни майки, въпреки че на практика имат пълни семейства и отговорни бащи.

Ябълката на раздора - точка 2.2.4

Истинската ябълка на раздора обаче е една друга точка - 2.2.4, според приетите правила от Столичния общински съвет. Тя дава възможност на "децата със специални образователни потребности (СОП) и с хронични заболявания, както и тези със заболявания с решение на ЛКК или ТЕЛК да се приемат на място в ясли и градини съгласно действащата нормативна уредба". С други думи точка 2.2.4 е детската "врата у поле". Тя дава широки правомощия на директорите да приемат здрави и болни деца извън класациите по свое усмотрение. Така се оказа, че някои забавачки са пълни с болни деца. Родители непрекъснато алармират Регионалния инспекторат по образованието, Министерството на здравеопазването и Столичната община, че повечето деца, приети по този начин, изобщо не са болни и представят фалшиви бележки. Така например прост документ от личния педиатър е достатъчен да покаже наличието на заболяване като астма или атопичен дерматит. Обществена тайна е, че десетки деца са приети с измислени диагнози от отчаяните им майки. Много от тях са принудени към медицинската бележка да прибавят и дарение или да обещаят услуга.
Ровейки в документи и нормативни актове, активни родители откриват, че всъщност никъде не пише кои са точно хроничните заболявания, с които се минава по прекия път. Нито от Регионалния инспекторат, нито от Столичната община могат да предоставят списък с болестите, което дава още по-голяма власт на директорите. От двете институции не могат да посочат и нормативен акт, който позволява на ръководствата на градините да приемат деца до 3-годишна възраст с хронични заболявания в детска ясла.
Тъй като приетите по тази точка подрастващи трябва да се обявят все пак в информационната система, всеки може да види фрапантни бройки на приети уж болни деца. От колонките в сайта на ИСОДЗ става ясно, че има случаи, при които бройката на "болните" деца е по-голяма от тази на приетите по общ ред. Пример за това е 2 ОДЗ в район "Триадица", обявено от някои родители за "санаториално" заради поразяващото число на хронично болни деца. От таблиците за градината личи, че за трета група по общ ред са записани 17 малчугани, а по скандалната точка - 28. За втора група съотношението е 18 към 35, а за първа - 7 към 16. Формално обаче директорката на това и други ОДЗ-та не прави нищо незаконно или нерегламентирано.

Лесните изходи и решения

Предимствата и точките всъщност съвсем не са случайни. Те съзнателно са измислени и допуснати от Столичната община, която е напълно наясно, че напрежението заради хилядите неприети деца е огромно. Затова допълнителните критерии и т. 2.2.4 са начин да се намали общественото недоволство, като се пропускат още деца извън нормалната допустима бройка. Защото няма как официално да обявиш 60 места за яслена група, след като по здравните норми капацитетът й е 25. По-лесно е да въвеждаш "правила", които тайно да разрешават нередности. А от тях страдащи са две страни - децата, наблъскани в тесни помещения, спящи на походни легла, които не получават достатъчно и адекватни грижи, и персоналът - работещ за малко пари, полагащ неимоверни усилия за отглеждането и възпитанието на следващото поколение.
Печеливши са само от Столичната община - без да решат кардинално проблема, оттам гледат сеира с разправящите се родители, които умуват кои критерии са справедливи и кои дискриминационни. Истината е, че каквито и да са правилата, те винаги ще са нередни за едни и допустими за други. Изходът не е в нови правила, а в търсенето на начини за увеличаване на сградите на детските градини. Но вместо да работят усилено по този въпрос, от общината очевидно разчитат раждаемостта в София да намалее и проблемът да изчезне от само себе си.

Често креватчетата не достигат заради приетите над допустимата бройка деца

Между 1992 и 2000 г. в София са закрити 44 детски заведения, сочи официалната статистика на Столичната община. През 2004 г. от пожарната са издадени предписания за закриване на още 20 забавачки заради пожароопасност на сградите. Части от 21 градини се използват от външни структури. Броят на неприетите деца в яслена възраст за 2010-2011 г. е около 6000.
По данни на Дискусионния клуб за социална и местна политика кандидатите за градини и ясли са 23 869. За над 15 000 от тях места няма. Част от чакащите искат да бъдат прехвърлени в друго детско заведение.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ