Действайте, парите друг път!

Стратегията за развитие на висшето образование през 2014-2020 г. е приета от парламента през 2015 г. и в нея е записано, че  средствата за финансиране на висшето образование и науката ще се повишават чрез ежегоден ръст на парите за тях като дял от БВП. Финансовата осигуреност на една система, която е в процес на реформиране, е най-важното нещо за успеха на реформирането и за качеството на резултата от него. Само че от 2015 г. насам никакво повишаване на парите за висше образование и наука като процент от БВП няма. Най-общо може да се каже, че те са замразени на едно ниско ниво, което ни нарежда 

на предпоследно място в ЕС

по този показател. Само Люксембург е след нас. 

Сега МОН предлага нова стратегия за висшето образование - за периода 2020-2031 г. В прегледа за изпълнението на досегашната стратегия министерството "удобно" е премълчало, че изобщо не е изпълняван ангажиментът да се увеличи делът от БВП за сектора. Нещо повече - в новия документ е отпаднала напълно мярката за увеличаване на финансирането! Досегашната стратегия съдържа поне таблица от Евростат за разходите за научна и развойна дейност на страните в ЕС, в новата стратегия тя, разбира се, липсва. Споменава се с едно изречение, че финансирането е недостатъчно, а в различните цели тук-там фигурира запис, че съответната мярка се осигурява финансово. И толкоз. Откъде, с какви пари се осигурява, след като и в момента вузовете са недофинансирани, а увеличение на процента от БВП не се предвижда? На въпроса "откъде" може да се отговори кратко - чрез преразпределяне на сегашните оскъдни средства. Но за това - след малко.

Мога да повторя неща от края на миналата година при анализа на бюджет 2020, защото ситуацията не се променя. Голямата заблуда за висшето образование и науката идва от жонглирането с надути цифри. МС съзнателно оповестява не реалните разходи на държавата за тези два сектора, а числата от Консолидираната фискална програма (КФП) - т.е. сумите от хазната, плюс парите от европейските програми, плюс собствените приходи на вузовете и институтите - от студентските такси, от наеми, от договори по проекти с фирми и институции, от продадени научни продукти и т.н. Така излиза, че образованието например е приоритет на бюджета и общите разходи за него по КФП ще са 4,81 млрд. лв. (3,8% от БВП, чийто размер за 2020 г. е 126,8 млрд. лв.). Този процент остава замразен до 2022 г. (според тригодишната прогноза на правителството), а ЕС дори в момента инвестира над 5% за образование. Освен това, сумата 4,81 млрд. включва разходите както за предучилищното и училищното образование, така и за висшето. Като се вгледаме в бюджетите конкретно на държавните вузове обаче, виждаме, че реално за тях от хазната през 2020 г. ще бъдат дадени общо 499,2 млн. лв. при 457,3 млн. лв. за 2019 г. Т.е. публичните разходи за висше образование сега са 0,4% от БВП. А в страните от Евросъюза държавните средства за висшето образование са средно 1,2% от БВП. За четирите ни военни висши училища ръст на разходите от 31,5 млн. лв. на практика няма и няма да има до 2022 г. При това положение всички грандиозни приказки за промени продължават да копират порочната мантра от времето на Дянков - "реформи без пари", и адекватността им остава под дълбок въпрос.

Хитрият трик

е, че хем не мърда процентът от БВП за вузовете, който е една срамотия, хем властта се хвали с нетно увеличение: за 2015-2020 г. общата държавна субсидия за висше образование от 323,5 млн. лв. станала 413,8 млн. лв. годишно при намаляване на студентите от 264 624 на 223 902 (така се освобождават средства). Само че и БВП се е увеличил нетно, затова мястото на висшето образование в държавата, определено с процента от него, не е помръднало. Е, как ще се осигури финансово изграждането на супермодерна база на вузовете, за което бленува МОН? Или масово въвеждане на научни специализации и постдокторантури? И още - от БСП от години предлагат стартовите заплати във вузовете и науката да бъдат не по-ниски от две минимални заплати за страната и да стигат до 5 минимални заплати за професорите. Обаче мнозинството на ГЕРБ неизменно посича тези предложения. А преподаватели от всички висши училища вече предупреждават за нещо тревожно - все повече млади асистенти напускат аудиториите и стават учители в средните училища, където заплатите се оказват по-високи от тези във висшите. Нонсенс.

Колкото до науката, която и според новата стратегия трябвало да бъде и щяла да бъде основно занимание на висшите ни училища, положението е трагично и добре е показано в приложената таблица. А Борисов преди дни се похвали, че от ЕС щели да ни дадат 1 млрд. евро повече от кохезионния фонд. Ами че този фонд е предназначен за изравняване на изостаналите страни с другите. С какво се хвали "все още" премиерът - с това, че като виждат до какъв хал сме докарани, ни дават малко повече пари, та поне някак да се доближим до останалите (ако Европарламентът гласува предложението на Съвета на Европа...). Достатъчно е да добавя само съобщението на фонд "Научни изследвания" от началото на юли, че за предстоящия конкурс за проекти в различните области на фундаменталната наука тази година се отпускат... до 4 млн. лв. С толкова ще развиват "цялостния научен капацитет в страната". Отворете сайтовете на подобните фондове в страните от ЕС, за да видите там десетките, ако не стотиците милиони в евро за подобни конкурси. Какво да коментираме? Голям стимул за научни изследвания тук, няма що. Традиционен маниер на управниците ни - пиар тупане в гърдите, а като погледнеш - в пазвата само въшки. Е, как няма да изтичат мозъци? И изтичат - с най-ускорените темпове в ЕС, по официални данни.  

Откъде ще дойдат средствата?

От преразпределянето на наличните субсидии и евентуално от еврофондове. В последните три години МОН предприе стъпки в правилна посока - да се намали делът на субсидиите, отпускани по брой студенти в държавните вузове, умножени по норматив за всяко професионално направление, а да се увеличи частта, която се дава според комплексна оценка за качество - главно за добра реализация на завършилите и високо ниво на научната дейност в съответното висше училище. От 2018 г. и бройката за прием се определя в зависимост от комплексната оценка. Приет беше и списък на приоритетните професионални направления и на защитените специалности, към които отиват повече средства. При такъв подход де факто се освобождават средства от по-некачествените направления и се насочват там, където обучението е на най-високо ниво. Но има съмнения в оценяването, понеже това, което е публично видимо, е оценката от акредитацията, а тя, както знаем за почти всички висши училища и професионални направления в тях, е над 9 при възможни 10 бала. Засега видими за "чуждо" око са само данните от рейтинговата система на вузовете, но като цяло т.нар. комплексна оценка тъне в публична мъгла. Вярно, МОН предвижда промени в акредитационната дейност, така че тя да отчита наистина качество и да диференцира вузовете според постиженията им. Само че докато стане това, и следващият програмен период ще мине и замине. 

И още пестене на средства предлага МОН - сродни висши училища да ползват съвместно материална база, да имат общи катедри, да ползват едни и същи преподаватели по базови дисциплини (да живеят куфарното обучение и летящите професори!) или доброволно да обединяват два-три вуза в един (в консорциум!).

Тази година за пръв път с 9 млн. лв. се изпълняват национални програми във висшето образование. Идеята е студентите да са по-малко (което е факт заради демографската криза и ускореното изтичане на Запад всяка година на 10-11 хиляди абитуриенти), а обучението на всеки от тях да е осигурено с повече пари. Като погледнем ръста на субсидиите обаче, виждаме огромни дисбаланси - водещият сред икономическите вузове УНСС например е с намален бюджет; ръстът на парите за ХТМУ с неговите високи научни резултати изостава и за последните 30 години това е най-обеднелият университет (както и безспорният лидер в науката БАН) - факти, пред които нормалната логика немее.