Дипломацията е колективен спорт със силни играчи

Георги Димитров е посланик на България в Сърбия, дипломат от кариерата и бивш външнополитически съветник на президента Георги Първанов. Той е сред тримата посланици, отзовани предсрочно, работили за бившата ДС, които спечелиха дела срещу министъра на външните работи Николай Младенов. Тричленният състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени заповедите за прекратяване на задграничните командировки на посланиците в Гърция, Сърбия и Холандия - Андрей Караславов, Георги Димитров и Златин Тръпков. Трите решения могат да се обжалват пред петчленен състав на ВАС. Докато премиерът Бойко Борисов и министър Младенов гръмко се обявяват за "разчистване" на Външно от служители в бившата ДС, стана ясно, че се подготвя дипломатически пост за сегашния шеф на НРС ген. Кирчо Киров. Той е офицер от Първо главно управление на ДС.

- Господин Димитров, откога сте в Белград?
- Заповедта на министъра, с която ми прекрати командировката, беше на 20 септември 2011 година, тогава се прибрах. Върнах се в Белград на 7 декември, след като влезе в сила решението на Конституционния съд. Междувременно бях завел административното дело, за което сега се произнесе ВАС.
- Как бихте тълкували решението на съда, бързо ли беше взето?
- Решението е логично. Както споменах - има решение на Конституционния съд, което е достатъчно категорично, включително в тази част, която касае прекратяване на задграничните командировки. Конституционният съд се произнесе, че това е противоконституционно и че една такава заповед не може да предшества Указ от страна на президента на републиката. Така че и в контекста на Конституционния съд, и изобщо от гледна точка на всички правни норми и практики, включително и международни, решението на ВАС е по-скоро логично, отколкото изненадващо. То официализира едно правно положение, което за мен не будеше никакво съмнение.
- Имаше още върнати български дипломати по този начин. Може ли да очакваме още дела?
- Не знам точно по този начин кого върнаха. Това се случи, след като бяха приети промените в Закона за дипломатическата служба, с които министърът си извоюва такива права. Освен нас тримата, още двама-трима бяха подложени на тази процедура, но не мога да ви го кажа със сигурност.
- Има ли случаи в международната дипломатическа история дипломат да бъде върнат по искане на собствената му страна?
- В цял свят посланиците, не говорим за другите дипломати, се назначават и освобождават с Указ на държавния глава. Това е негов акт. Международната практика е такава и никъде не може без санкция на държавния глава да се отзове посланикът.
- Прецедент ли е предсрочното отзоваване на няколко български дипломати от чуждестранните мисии?
- Нямам такава информация да се е случвало и това го прави безпрецедентно. Неслучайно нашият Конституционен съд, когато обяви за противоконституционно едно такова действие, се позова и на международната практика - редица международни конвенции и други норми.
- Как тези вътрешни неуредици ви се отразиха - вие сте лицето на България в чужбина?  
- Те се отразяват на работата. На мен  няма какво да се отразява, тук съм от достатъчно дълго време. В Сърбия ме познават достатъчно хора - както от страна на домакините, така и чужди посланици и дипломати. Те отдавна са имали възможността да си съставят мнение за мен. Още при избухването и развитието на този скандал не съм почувствал промяна в държанието на нито един човек тук, включително и обикновени хора, които познавам в Сърбия, на нито един представител на държавната сръбска власт, на нито един колега - чужд дипломат. Напротив, много бяха признаците на солидарност и подкрепа, които получих. Достатъчно е да кажа, че бях поканен от Сръбското външно министерство да стана доайен на дипломатическия корпус. При положение че и аз ги информирах коректно, че не се знае колко ще стоя в Сърбия, това може да е само месец, те казаха, че за тях няма никакво значение. Ако имаше лошо отношение, просто можеше да изчакат още малко, преди да определят кой ще бъде доайен на дипломатите в Белград.
- В момента вие сте доайен на дипломатите в Сърбия...
- Не, в момента съм поканен от сръбското външно министерство да стана доайен на дипломатическия корпус, такова е очакването на всички мои колеги посланици, защото съм най-старшият по стаж от всички посланици. Това е обичайната международна практика. На тази сръбска покана още няма положителен отговор от българското външно министерство. Поканата беше отправена преди близо месец и възобновена дни преди края на годината по лично настояване на сръбския външен министър. Официален отговор от МВнР на България нямам, имам една неофициална индикация, че българският външен министър не е съгласен аз да поема тази функция.
- Каква е причината за това несъгласие?
- Няма произнесена никаква причина. Нямам официална комуникация с него.
- Много скоро ще има резиденция на външния министър за официални срещи...
- Чета го по вестниците. Нямам представа нито къде се намира тази сграда, нито какви са подробностите, нито какви са нуждите и финансовите параметри на едно такова решение, така че ми е трудно да го коментирам. Практиката в много държави е външните министерства да имат възможности да посрещат гости. Зависи от подробностите, фактът не е сам по себе си смущаващ, ако всичко това е оправдано от гледна точка на нуждите и на възможностите на министерството в настоящия момент. Дори да има такова нещо, то трябва да е официална резиденция на външно министерство, а не само на министъра. Официални срещи провеждат и други висши служители и ръководители на ведомството.
- Какво развитие предстои в икономическите и политическите връзки между България и Сърбия?
- От гледна точка на политическия диалог нещата са в едно нормално русло. В последните няколко години бяха осъществени много срещи на най-високо ниво. В политическата сфера имаме нормален диалог, с уговорката, че при едни съседни страни винаги може да се желае той да е по-активен. В областта на икономическите връзки потенциалът е много по-сериозен, отколкото е сегашното равнище на търговско-икономическите и инвестиционни отношения между двете страни. Тук има възможност за много повече работа от гледна точка на търговския стокообмен и от гледна точка на взаимните инвестиции. Оказва влияние и кризата, в която се намираме ние. За двете съседни страни потенциалът може да бъде по-висок. Особено важни са няколко инфраструктурни проекта, които са на преден план, специално в моето разбиране. Без нормални комуникации - и шосейни, и железопътни, и въздушни, и всякакви други, не е възможно да се случи развитието на контактите между бизнес кръговете и между хората.
- Имаме ли директен въздушен полет София-Белград?
- Не, нямаме. От доста години вече нямаме пряка въздушна връзка. Имаме една недовършена част от шосейния транспортен коридор № 10, отрязъкът между Ниш и София не е магистрала към настоящия момент. Имаме доста бавна железопътна връзка. Пътуване 10-12 часа за 350-360 км мисля, че не е нормално в ХХI век. Ние имаме едни много спорадични връзки в автобусния транспорт, каквито при пристигането ми дори не съществуваха, нямаше автобусна линия София-Белград. Сега, слава Богу, има такава линия, но тя не е в състояние да покрие нарастващите нужди. Това е проблем, който е наследен и е трудно да бъде бързо решен. Той е проблем не само на българо-сръбските отношения. Това състояние на комуникациите и инфраструктурата между страните от Балканския регион не касае само нас и не е от вчера. Но това са въпроси, които трябва да бъдат решавани приоритетно. Може да добавим недостатъчния брой на контролнопропускателни пунктове в общата ни граница и множество други елементи, които затрудняват общуването.
- Преди дни бе задържана българска гражданка, директор на туроператорска фирма...
- Това е в района на Ниш, за неплатени сметки в един курорт. С въпроса активно се занимава нашият генерален консул в Ниш, който следи въпроса и лично е разговарял със съответните сръбски полицейски и административни власти на място. В посолството не сме получавали някакви сигнали на централно равнище от страна на белградските официални власти. На този етап това не е въпрос на двустранните ни отношения, това е въпрос, който касае търговски взаимоотношения.
- Промените в Закона за дипломатическата служба бяха приети от парламента, дори след наложеното вето на президента, те отново бяха прегласувани по същия начин. Какви са възможностите пред българските дипломати за кариерно развитие?
- Възможностите за кариерно развитие на дипломатите ни зависят, разбира се, и от законовата уредба, но те зависят и от начина на управление на съответното ведомство. Аз не съм част от това ръководство. Това, което аз мога да твърдя, е, че в рамките на своите възможности - в посолството, което ми е поверено да ръководя от няколко години, съм полагал всички възможни и необходими грижи към младите дипломати, към всички служители със съответните конкретни писмени предложения до ръководството на външно министерство, с всичко онова, за което мога да им помогна на позицията, на която съм. Мисля, че това биха потвърдили всички колеги, които са работили с мен през тези години. На централно равнище, не съм част от хората, които взимат решения.
- Дипломацията отборен спорт ли е или индивидуален?
- Това е безспорно отборен спорт с необходимост от силни индивидуалности (смее се - б.р.). Знае се, че колкото повече силни индивидуалности има, толкова е по-добър отборът. Но много зависи и от треньора. Дори силни индивидуални играчи може да не успеят да се изявят колективно, ако няма подходящ треньор, който да ги нареди правилно на терена и да ги ръководи по начин, който би осигурил успех на техните усилия.

"Отзоваването ни по този начин е без прецедент в света