28 Март 2024четвъртък11:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Дмитрий Глуховски: Популярността ми даде свобода

На 3-годишна възраст разбрах, че мога да пиша, оттогава само се усъвършенствам, скромно уточнява известният руски автор на бестселъри

/ брой: 127

автор:Альона Нейкова

visibility 3675

Руският журналист и писател ДМИТРИЙ ГЛУХОВСКИ е световноизвестен с умелото съчетание на научна фантастика и трилър, както и с острите си политически коментари. След огромния успех на първата му книга "Метро 2033" романите му са преведени на над 30 езика, а сюжетът на антиутопичния роман е пресъздаден в популярна атрактивна компютърна игра. Авторът гостува наскоро в София по повод представянето на българската апликация за Storytel на аудиосериала "Граничен пост", който може да се слуша на платформата от всички видове смартфони и има офлайн функция.

- Час и половина давахте автографи на вашите (по)читатели в българската столица, Дмитрий. Но не изглеждате уморен или отегчен. Явно и друг път ви се е случвало...

- И по четири часа съм подписвал книги и съм разговарял с читатели. Спомням си, че горе-долу толкова време ми отне да давам автографи в Полша. Но там живеят повече хора, отколкото в България, затова сигурно и опашката от желаещи да имат мой подпис бе по-дълга (усмихва се).

- В София слязохте в подземието на Енергийния център на НДК. Кое е най-странното място, където сте се срещали с феновете си?

- Веднъж на Таганка (историческо място в руската столица, между реките Москва и Яуза - бел. авт.) ме вкараха в Бункер-42 - уникален комплекс от времето на Студената война, намиращ се на 65 метра под земята, което е равно на височината на 20-етажна сграда. След Перестройката обектът, който през 60-те години на ХХ век бе оборудван с "всичко необходимо" за няколкомесечно бойно дежурство в случай на ядрена война, бе приватизиран и превърнат в център за развлечения. Хората обичат да ме вкарват най-вече в метрото, както например бе в Швеция. Вече свикнах с това, примирих се...

- Как ще обясните популярността на литературата, посветена на постапокалипсиса?

- Не зная как да го обясня, но съм наясно защо това привлича лично мен. Корените на това мое пристрастие са във факта, че тийнейджърските ми години съвпаднаха с разпада на Съветския съюз. Съответно смятам днешната Русия за постапокалиптична страна. Тоест, имаше определен свят и той рухна, чисто географски дори, както и от икономическа гледна точка. Бе срутен един мит, провали се идеологията, залезе културата, няма вече езикови ценности - всичко се разкъса. Онова, което се случва сега, всъщност е сглобяване на нещо уж ново от отломъци на старото. И понеже преживявах всичко това, постапокалиптичното ми е много близко, топло, родно и душевно. А защо се харесва на другите - не мога да кажа. И да уточня още нещо: макар в романите ми и да настъпват апокалиптични събития, надежда за човечеството все пак има. И книгите, а сега и аудиосериалите са начините да си я представим и да начертаем пътя към нея.

- Като автор изпитвате ли носталгия по времето на СССР?

- Тогава можех да пиша, но не и да бъдат публикувани произведенията ми. Книгите ми не са нещо абстрактно, а са просмукани от духа на времето. Смятам, че именно в това е тяхната сила и разпознаваемост. Например 15 години вече съществува поредицата "Метро" и не се спихва като балон, продължава да е търсена и четена. Въпреки че в началото на някои може би изглеждаше мимолетна и с позагубена остра политическа актуалност, книгата остава доста популярна. Така че въз основа на текущия момент трудно може да се каже какво минава и кое остава.

- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?

- Безусловно това е "Метро". Не го смятам аз, а се потвърждава от всички обективни фактори, каквито са тиражите на тази поредица. Наистина добри книги. С изключение на "Метро 2034", за нито една друга не ме е срам. Но лично на мен винаги най-много ми харесват моите последни произведения. Сега например на визитката си бих написал, че съм автор на "Текст". За всички мои творби се старая, някои ги пиша на предела на възможностите си, за да се получи онова, което искам.

- Кога разбрахте, че можете да пишете?

- На 3-годишна възраст (усмихва се). Оттогава само се усъвършенствам. Започнах да пиша много по-добре. Почти без грешки вече.

- Има ли значение дали ви чете един човек или милион?

- Разбира се. Не пиша само за един. Моята задача е да ме четат. И затова ми се налага да прибягвам до какви ли не ловки алтернативни трикове.

- Какво е отношението ви към социалните мрежи?

- Прекрасно! В тях съм от възникването им. Използвам ги активно и за публикуването на материали, и за тяхното придвижване, и за общуването с читатели. Аз съм модерен автор. Наричам обаче руския сегмент на социалните мрежи "кухнята на интелектуалците от 70-те години на миналия век", защото всичко, което преди се обсъждаше край масата и печката, днес е в центъра на дискусиите под бдителните прозорци на другаря майор Фейсбук (усмихва се).

- Не е ли опасно?

- Засега не е. И някак не става по-опасно. Има много разговори, повдигане на вежди и издуване на бузи от страна на държавата, но не може да се каже, че днес животът е станал съществено по-тежък или по-задушен отпреди 5 години например. Даже тогава въздухът е бил по-спарен. Особено когато започнаха да засилват пропагандистката каруца за борба с фашизма.

- Доколко книгите ви са разбираеми в чужбина?

- Смятам, че не са понятни. Но ето българите, които се редиха час и половина за автограф, казват, че разбират произведенията ми. Обаче не схващат всичко. Не са им очевидни и препратките ми. Видимо в моите книги все пак има достатъчно универсални общочовешки истини и те им стигат, за да получават наслаждение от историите ми.

- Казват, че във всеки герой от произведението си авторът оставя част от себе си...

- Това е факт. На всеки 3-4 години правя своеобразна отливка на собствената ми личност и я оставям в поредната ми книга. В "Метро 2033" съм пресъздаден аз, от 17- до 20-годишната ми възраст. В "Текст" сигурно има най-малко от мен самия, а по-скоро са някакви въображаеми герои, които нямат нищо общо с реалното ми аз. В "Бъдеще" безусловно има сериозен отпечатък от мен, както и в "Здрач", но по различен начин, разнообразни мои части (усмихва се).

- Някои ваши произведения създават усещането, че не обичате родината си...

- Напротив, много съм привързан към Русия. Но не приемам политическите процеси в страната.  

- Какво най-често ви питат читателите по време на срещите ви?

- "Кога ще има "Метро 2036"?" И винаги им отговарям: "Никога!" (усмихва се) Много типични въпроси задават и обикновено ме питат за творческите ми планове, каква ще е следващата ми книга... За да не скучая, опитвам се да отговарям по различен начин на всеки, доколкото е възможно, разбира се.

- Какво ви даде популярността?

- (без да се замисля) Свобода.

- А отне ли ви нещо?

- Засега нищо. Получих възможност да си принадлежа и да се занимавам с реализирането на собствени проекти, вместо да изразходвам време и сили за изпълняването на чужди фантазии. Когато работиш за някого, знаеш, че ще получиш пари за храна. Но доколко това е страхотно - въпросът е спорен.

- Мислите ли, че сте представител на поколението на разочарованите?

- Не, защо? От поколението на разочарованите са онези хора, които са се родили прекалено късно, за да могат да намерят себе си в новия свят. И да си разочарован, първо трябва да бъдеш очарован. А аз никога не съм бил пленен от каквото и да било и затова не се чувствам огорчен. По-скоро имам ултрареалистичен поглед на нещата. Не казвам каква трябва да бъде действителността и не се разстройвам, че тя не е точно такава или не отговаря на очакванията. Просто изучавам света и водя записки, отбелязвам си какво съм разбрал.

- Докога смятате да го правите?

- Докато ми се пише. Открих начин да реализирам себе си и в същото време да спечеля пари за хляб. Никой човек със здрав разум няма да се откаже от това. Безброй хора се лутат между желанието да претворят мечтите си и необходимостта да се нахранят. Имам възможност да правя и двете. А това е голям късмет. За всеки.

- Повечето ви (по)читатели сигурно не са наясно, че сте журналист с 20-годишен опит в сферата на международните отношения...

- Непрекъснато го казвам (усмихва се)! Така че се надявам поне някой да го е чул.

- Какви други факти от биографията ви остават скрити?

- Онези, които се интересуват, могат да надникнат в Уикипедия, там са отбелязани основни събития от живота ми. Като например фактът, че аз съм първият журналист, предавал на живо от Северния полюс. Говоря на 5 езика, включително и на иврит. От дете исках да стана репортер и писател. И го направих. Така че мога да се смятам за щастлив човек.

- Как се представяте на онези, които не знаят кой сте?

- Казвам, че съм Иван тракториста (усмихва се). Стандартна история.

- Кой въпрос, зададен от колеги, ви е най-неприятен?

- "Нали работихте за "Раша тудей", какво сега се правите на интересен?" (смее се)

- Знаете ли нещо за България?

- За втори път съм в страната, но отново само за два дни. Зная нещо. Навремето дори писах обзорна статия за България в европейското издание на "Аргументы и факты". Но всъщност известно ми е онова, което и на всеки съветски човек: паприка, консерви, Черно море, Слънчев бряг (казва го на български - б. а.) и така нататък. Мой много близък приятел е българин, така че при желание винаги имам достъп до първоизточника...

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 459

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 510

/ брой: 58

Особена порода

visibility 447

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 614

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ