Днес бедните плащат данъци, богатите - не

Роден е на 23 август 1958 г. в София. Завършва  35-а гимназия с преподаване на руски език. Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения. Допълнителни квалификации придобива в института на Хистадрут - Израел, Вашингтон, Южна Америка, Oxford University и др.
Владее писмено и говоримо руски и английски език. Участник в многобройни конференции, семинари и обучения в областта на защита правата на работното място. Член на управляващите комитети на серия международни проекти. В "Подкрепа" е от ноември 1989 г. Един от основателите на няколко нейни синдиката. На третия конгрес на конфедерацията през 1994 г. е избран за вицепрезидент, какъвто е и до момента.
Участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Обществения съвет по труда и социалната политика към НС, член е на нашия и на Европейския икономически и социален съвет, както и на Надзорния съвет на НОИ, избиран два пъти за негов председател и пет за зам.-председател. Членува и в редица европейски институции на профсъюзите.
Не членува и не е членувал в политически партии и движения.

Цитат
"Можем да правим каквито си искаме групости и да казваме: трябва да ги приемете, защото ще стане като в Гърция"

- В нашата държава нещата вървят наопаки, казахте преди време. Въобще, или визирахте нещо конкретно?
- Те винаги са вървели наопаки. Да кажем, че е философско разсъждение...
- Надявам се, че не вървят наопаки в синдикализма?
- И там не вървят така, както на мен би ми се искало, ама кой ме пита...
- Защото на много хора с основание им се струва, че се задава есен, натоварена с много социални и синдикални проблеми?
- Особено като добавим и това, че тази година ще има избори и че изборите по традиция в България създават някаква паралелна изкривена реалност, натоварват хората с очаквания, които после не се сбъдват. И то точно такъв тип избори, които са по средата между две сесии на парламентарни избори. Ще има много обещания, които ще поведат очаквания и после знаем какво се случва в България.
- Да, и вашата работа се очертава по-нажежена заради много отложени, но нерешени все още въпроси със социалните партньори.
- Завъртаме се в този цикъл, който формулира д-р Тренчев: очаквания - разочарования - омраза, в който ние непрекъснато се въртим. Очаквания, надежда, с която натоварваме някого, разочарования, че той не прави това, което ние очакваме от него, и след това го намразваме и натоварваме следващия. Така се въртим, без да си даваме сметка за реалностите, в които живеем.
- Повишената минимална работна заплата от 1 септември да приемем, че вече е налице. Тя е все пак някакво повишаване на доходите, но в никакъв случай не може да компенсира новия скок в цените? Каква следваща стъпка предлагате на правителството?
- Изобщо не може да компенсира разходите,  разбира се, и изобщо не е това. Има хора, които се отчитат, че работят на минимална работна заплата, но това няма отношение към техните доходи, т.е. ако той получава 400 лв., да речем, на него му е все едно дали ще го отчитат на 270 или на 290. Нищо няма да се промени, само ще има някаква разлика между това, което се води, и това, което ще бъде отчетено, т.е. това, което ще му се дава под масата. Това, до което ще доведе увеличената минимална заплата, ще бъде нещо, което мен ме смущава - увеличената потребителска такса при посещение при лекар. И в този смисъл ние отдавна настояваме и сега има работна група, която се занимава именно с това, да откъсне една поредица от плащания, които нямат отношение към работната заплата.
- От социалните плащания също ли?
- Също, трябва да се преосмислят и социалните плащания, защото в България разликата, по понятни причини, между средствата, получавани при социално подпомагане и минималната работна заплата, по никакъв начин не стимулира хората да работят. Случва се точно обратното. Аз съм виждал с очите си, беше преди 2-3 години, на една специализирана трудова борса, насочена към определени човешки контингенти в България, как се отказва работна заплата от 500 лв. Ами как, кой ще ви работи за 500 лв., когато тия 500 лв. могат да бъдат изкарани по друг начин? Това, разбира се, не значи непременно социално подпомагане, но социално подпомагане и още нещо.
- Но все пак синдикатите обмисляте 350-380 лв. минимална работна заплата?
- Нека да погледнем нещата от друг ъгъл. Навремето, когато се въведе плоският данък, не случайно за вашия вестник ще говоря за плоския данък, то тогава ние изчислихме и това е вярно изчисление, защото никой не го отрече, че минимална работна заплата на ниво от около 380 лв. би компенсирало премахването на необлагаемия минимум, т.е. това е нещото, на което ние сме стъпили. Тогава се говореше за компенсация, тази компенсация, разбира се, не се случи и благодарение на лявото правителство. Стана така, че днес бедните плащат данъци, а богатите - не. Това е принос в лявата теория.
- Не се прие от правителството и идеята на синдикатите по-заможните да плащат "данък лукс"...
- Защо да ме питат мене за това, нали аз съм подлец и мръсник, да питат Уорън Бъфет. Той сам предложи: "Обложете ме допълнително. Защото не намирам за нормално моите подчинени да плащат по-високи данъци от мен". И това го казва третият по богатство в света човек с близо 54 млрд. долара, който за миналата година бил платил само 7 милиона долара данъци. Аз какво да кажа повече... 
- Как да растат доходите, като продължаваме да губим работни места, все по-малко хора си намират работа от преди, а сега, след края на лятото, заетостта ще спадне още повече?
- Ако знаех отговора на въпроса как да се вдигат заплати в падаща икономика, сигурно щях да бъда абонат на Нобелова награда до края на живота си. Разбира се, че единственият начин е да живне икономиката. Нито един друг начин няма, нито един. Това, което правим с минималната работна заплата, е просто затваряне на разликата между минималната и средната да кажем, и ако щете и максималната, и всякакви други нива. Но това не е решение на проблема. Решението на проблема е да мръдне икономиката.
- Законът за гарантиране вземанията на работниците е от 2005 г. Действа ли още и какво става със забавените заплати, с изпадналите в несъстоятелност хора?
- Нека разделим нещата на две. Да, този закон съществува, но той има конкретно предназначение, не се занимава със забавени заплати. Той се занимава с изплащане на възнаграждения до минималната работна заплата на работещи в предприятия, изпаднали в несъстоятелност. Така че в тази си част - да, върши работа. Добрата новина е, че по тази причина той няма много работа, т.е. няма много такива предприятия, които да са се оказали в тази ситуация. Оттам нататък за забавените заплати този фонд няма отношение.
- Сега, когато кабинетът подготвя, по думите на премиера, актуализиране на антикризисния план 2010, вие на какво ще наблегнете в него?
- На мен ми е трудно да кажа, защото не ми е лесно да коментирам сериозно подобни приказки. Защото тези приказки утре могат да бъдат съобщени на 180 градуса със същата убеденост, с която се изговарят. Не искам да иронизирам никого, но просто съм го гледал много пъти. Ще мога да говоря подробно, когато видя нещо срещу себе си. Както навремето, ако си спомняте, май беше м.г., когато измъкнах онези ужасяващи неща, които Дянков беше приготвил с помощта на едни "сладури", такива тъпаци, които бяха написали една програма на ГЕРБ, от която се наложи и Бойко Борисов да се отрече, и с основание всеки би се отрекъл. Друг е въпросът защо въобще я бяха показали.
- КНСБ сложи оценка на кабинета 4-5, а вие имате ли такава оценка за 2-годишното им управление?
- Аз не съм се занимавал никога с преподавателска дейност, мен цял живот са ме оценявали, докато бях субект и обект на образователната система.
- Ще може ли България да привлече инвеститори с ниските данъци, за които се хвали сегашният управленски екип?
- Ако можеше, да ги е привлякла.
Ако можеше, но очевидно не това е пътя и то това, разбира се, отдавна е известно. Честно казано, ако можем да бръкнем в главите на тези, които са взимали подобни решения, такова нещо на никого не му е минавало през ума. Единственото, за което те са си мислели, е как да направят богатите още по-богати. Те много добре знаят, че това не може да стане по този начин. Те, ако искаха да привлекат чуждестранни инвестиции, щяха малко да поработят върху бюрокрацията, върху корупцията, върху инфраструктурата... А, ето сега вече се работи върху инфраструктурата, тук упреци няма, да кажем, или са в друга посока. Но ако говорим за привличане на чуждестранни инвеститори, има хиляди други възпиращи фактори. И аз забелязвам, че чуждестранните инвеститори, странно защо, вероятно са ненормални, се движат в такива посоки, където данъците са по-високи от нашите. Те се разполагат у нашите съседи, където данъците са по-високи.
- Странно.
- Очевидно има някакво странно поведение...
- Не знам дали е още актуален този въпрос, но има ли заплаха да станем следваща Гърция?
- Не, не, у нас тази възможност никога не е съществувала. Това, което се случва в Гърция, е резултат от много, много, многогодишно (искам да не употребя някоя дума, която да засегне някого), но да кажем заобикаляне на правилата, прикриване на истината и на принципа отлагай и живей. Неща, които са трупани, трупани и те накрая нямаше как да не избият отнякъде по някое време. Такава възможност, повтарям, в България никога не е съществувала, но пък добре звучи като плашило, защото Гърция е клише. Можем да правим каквито си искаме глупости и да казваме: трябва да ги приемете, защото ще стане като в Гърция. Приказки за лековерни хора.
- Очакванията ви за избори 2011, макар че започнахме с тях?
- Известен е фактът, че аз много не се изкушавам от тази материя политиката в този, прекия й вид - избори и т.н. На мен лично ми се иска в местната власт някакви читави хора да бъдат избрани и да вършат нормални неща. Мога да кажа факти, които видях с очите си - чудесни, свършени от кметове, ама ако ги кажа, веднага ще излезе, че не знам кого си защитавам. Както съм видял и поредица идиотски неща, извършени от кметове. Дано избирателят да е достатъчно мъдър, за да вземе верните решения, в което, за съжаление, имам основание да се съмнявам.