30 Септември 2020сряда10:02 ч.

Интервю

Доц. Андрей Бунджулов: Борбата за печалби и влияние не е спирала

Паниката и интересите на невидими "актьори" са по-страшни от коронавируса, казва известният социолог

/ брой: 52

автор:Валентин Георгиев

visibility 1870

Андрей Бунджулов е роден в Москва през 1955 г. През 1976 г. завършва философия в Софийския университет, където започва работа като асистент по Социология на социалното управление. През 80-те години е секретар и първи секретар на ДКМС. През 90-те години чете лекции по Историческа социология на социализма и по Социология на историята в Пловдивския университет. Доцент, доктор на социологическите науки в УНСС, където преподава Социология на политиката и Социология на публичността. Автор е на книги и на множество публикации в областта на социологията на прехода в България след 1989 г.

- Г-н Бунджулов, в новата ви книга "Власт и видимост" на издателство "Изток-Запад", анализирате фундаментални процеси и явления от последните 30 години. Върху какво акцентирате, какви са основните изводи и послания в нея?

- Всъщност, това е една от основните теми, в които се опитвам да приложа нов анализ чрез понятия като "власт", "привидности", "видимости" и "картини на видимост". Другите две плоскости, само маркирам, са класическият държавен социализъм и съвременният свръхмодерен капитализъм. Що се отнася до прехода, разглеждам го като "картина на видимост", в която сме потопени и която, самата тя, трябва да бъде поставена под въпрос. А това означава да си представим не един единствен "Преход" с главна буква от "тоталитаризъм към демокрация" или от "държавна към пазарна икономика", а множество преходи в различни полета, с различна динамика. Ключовото понятие тук е "политико-икономическа симбиоза" - срастване на икономически и политически мрежи и капитали и тяхното взаимно опосредяване и превръщане. Основна роля, разбира се, играят разграждането и разпадането на предишната партия-държава, специфичният начин на реституция и приватизация у нас, т.нар. входно-изходна икономика, трансформацията на наследените от бившия режим връзки и мрежи в нов тип мрежови образувания, в които можем да открием политици, чиновници от държавната администрация, банкери, представители на съдебната власт, бизнеса, медиите, тинк-танковете, пиара, силови играчи, наследници на силовите групировки. Наричам този нов тип образувания "молекула на прехода". Изводът е, че той не започва от някаква сакрална дата и няма един край, финал, а той преминава през различни фази и цикли.

- Какви са тези фази и цикли на прехода?

- Най-общо казано, три фази, съответстващи на трите изминали десетилетия: Първата фаза е "първоначалното натрупване на капитала", но не по Маркс, а като символно самонасилие на бившата номенклатура, оттеглянето й от властта и споделянето на властта с "демократичната опозиция". Това е фазата на двуполюсната конфронтация от 90-те години, която трябваше да прикрие разграбването на държавните активи. Втората фаза е свързана с утвърждаването на новия политически и бизнес елит, раждането на т.нар. олигарси. Създаване на собствена икономическа база чрез подставени лица в държавата и икономиката, след епохата на големите групировки. Влизането в ЕС поставя началото на третата фаза - използването на държавата и нейните инструменти за преразпределение на икономическия и финансовия ресурс чрез обществените поръчки и еврофондовете. Разбира се, икономическата и социалната цена на тези трансформации бе платена чрез неимоверното обедняване на масата хора и липсата на предприемаческа култура.

- Естествено е оценката на мнозинството българи за прехода като цяло да е доста негативна - определят го най-общо като деградация, а не стъпка напред; "демокрация", "реформи", "пазарна икономика" са синоним на всичко лошо. Така ли е наистина и защо?

- Моето виждане е в разрез с общоприетите представи за "Преход" с главна буква. Ако има различни преходи, трябва да има и различни групи и актьори в политическата и бизнес играта, които печелят и губят в различните фази и цикли на трансформации. Разбира се, мнозинството е, така да се каже, извън играта. То е употребено, заедно с прословутите "бонови книжки" от годините на масовата приватизация. Кои спечелиха? На първо място, представителите, наследниците и подставените лица на бивши номенклатурни кръгове. Доколкото, както става ясно и от книгата ми, бившата номенклатура не е единно, хомогенно образувание. Едни са били в началото възможностите на външнотърговските или на стопанските кадри например, други - на идеологическите и организационните кадри. Спечелиха също реститутските елити. Спечелиха и инициативни лица, които проявиха усет в новата ситуация. Но всички те не са спечелили веднъж завинаги, борбата за преразпределение на сферите на печалба и влияние не е спирала, тя продължава и днес. Така че виждате, за едни "преходът" е бил успешен, за други не, но в очите на масата той е "провал" и то тъкмо заради неравнопоставеността. "Демокрацията" обаче се оказва привидност, видимост и за едните, и за другите.

- Каква е оценката ви за политическата система в България, особено в последните десетина години? Превърна ли се ГЕРБ в нова партия-държава?

- Във въпроса ви се съдържа парадокс. Не е ли "демокрацията" фасада, завеса, зад която се крият противоположни процеси? В началото сякаш всички мечтаехме за свобода, клеймяхме "тоталитаризма" като система на "насилственото равенство", на "уравниловката". Искахме да взривим стария режим на партията-държава. Малцина бяха скептиците. С годините носталгията все повече нарастваше, а демократичните ценности губеха своята първоначална сила. Може би сме имали свръх очаквания. Но по-важното е друго - има ли нещо като "парадоксална динамика" на "нежната" и не само на "нежната" революция? Не завършва ли революцията винаги с реставрация? Нека си припомним тук Маркс, който в "18 брюмер на Луи Бонапарт", цитирайки Хегел, че "великите исторически личности се появяват два пъти", допълва, че това става "първия път като трагедия, а втория път като фарс". Мисля, че днес става дума не за повторение - историята никога не се повтаря буквално - а по-скоро за фарс. Всъщност старата партия-държава е невъзможна. Което не означава, че нейни фарсови привидности и видимости не изплуват; изплуват, разбира се. И въпросът е на какво се дължи това? Кои са онези социални, политически, икономически, психологически предпоставки, които правят възможно подобно изплуване на стари образи, маски и атрибути? Мисля, че това тежнение към "силна ръка" е съвкупен ефект от различни процеси - умората от демокрацията, социалната цена, носталгията, рисковете и предизвикателствата, пред които сме изправени в глобален план, а не просто, че ни управлява бившият бодигард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, което само по себе си е също "ирония на историята".

- Няма как да не ви запитам и за всичко, което се случва във връзка с истерията около коронавируса. Хората са принудени да променят изцяло живота си. В същото време цели системи изключват "до второ нареждане". Държавата, не само нашата, като че ли спира да функционира. Вашият коментар?

- Вижте, тук също трябва да се опитаме да разграничим видимостите и картините, породени от функционирането на отделните социални полета, институции и техните апарати от изкушенията на политическата, медийната и експертната власт, грубо казано, да си прави пиар или да налага своите човешки страхове и илюзии. В крайна сметка и експертите, и лекарите, и директорите на болници, и държавните чиновници са хора със своите представи, и - да не забравяме! - ограничено знание. Вируси и коронавируси има от древни времена, откак съществува човешка цивилизация. Имало е, има и ще има, за съжаление, епидемии, които отнемат живота на много хора. В случая е важно да видим новата стратегическа властова ситуация. При това, не става дума за една единствена власт, било то политическа или някаква друга, а за преплитане на много властови тактики на различни апарати и институции: експертната власт на вирусолозите и епидемиолозите, биополитическата власт на държавните институции върху, така да се каже, "живота и смъртта". Тук влизат мерките, които се предприемат - като се започне от начина, по който функционират болниците, училищата и другите институции, и се завърши с ограничаването на социалните контакти - както, вие казвате, "като че ли държавата спира да функционира". Това е рискова ситуация. От къде идват рисковете? Наистина има реален проблем, но истинският риск идва не от коранавируса, а от страха и паниката, която се нагнетява спонтанно или в резултат от неумели или недомислени действия и изказвания. Но най-вече от изкушението на мощни политически, корпоративни, финансови и пр. актьори и интереси на глобалната сцена. Далеч съм от мисълта да привиждаме някакъв сценарии на масони, илюминати, или пък политически и геополитически фактори. Просто такава е логиката на съвременния свръхмодерен капитализъм, който иска да извлича до безкрайност печалби, дори чрез страха, паниката от спиране на функционирането на нашето потребителско общество...

- Прогнозите ви за това, което ни очаква, колкото и условно да приемем, че са възможни - в политически и социален план?

- Има т.нар. черни лебеди, неочаквани събития, които ни връхлитат. Страхът идва от това, че те са невидими, т.е. непознати, не знаем как да реагираме на тях. За мен големият риск е дори не незнанието, а паниката и интересите на непрозрачни, невидими актьори. Никой от тях не е в състояние и не може да калкулира рисковете, които поражда. Илюзия е, че "за пръв път имаме контролирана (!?) пандемия". Всъщност има опити за частичен контрол. Ситуацията е трудно предвидима, да не кажем непредвидима. Нейното развитие зависи от много неизвестни и не на последно място - от самите нас. Или както пиша някъде в моята книга - едно неочаквано събитие може да има верижен ефект, ефект на доминото. Подобни събития играят ролята на онова острие, разкъсващо видимостите, чрез които се възпроизвежда статуквото. Ще кажа, че - да, може би ние сме изправени пред необичайна промяна, която може да има непредвидими последствия в глобален аспект.

30% ръст на заразените само за седмица

автор:Дума

visibility 8

Хоспис в Търговище е огнище на КОВИД

автор:Дума

visibility 38

276 са новите случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 50

Яйца за Караянчева в Благоевград, освиркаха Гешев в Хасково

автор:Дума

visibility 319

Ремонт по „Тракия” ще е по-скъп от строежа

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 185

Над 60% от българите са намалили разходите си

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 185

Чиновниците разбират е-управлението като пращане на имейл

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 185

Външният дълг се е увеличил с 581 млн. евро през юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 185

Мощна градушка и проливен дъжд блокираха Истанбул

автор:Дума

visibility 209

Турция няма да праща военни в Карабах

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 185

Чехия ще връща извънредното положение

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 185

Орбан иска оставката на зам-председателя на ЕК

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 185

На 100 секунди от Армагедона

автор:Георги Георгиев

visibility 315

/ брой: 185

Законите трябва да са в синхрон с народното сърце

автор:

visibility 167

/ брой: 185

Месец септември

автор:Никола Инджов

visibility 182

/ брой: 185

Трябва ни преоценка на нашето земеделие

автор:Въто Христов

visibility 163

/ брой: 185

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ