28 Март 2024четвъртък21:43 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

МЛАДЕЖИ

Движението "Окупирай" променя света

Възможен е друг свят и то точно днес и сега

/ брой: 5

visibility 881

Пейчо Пейчев


Това е последната статия на Пейчо Пейчев, млад философ и бунтар, който преждевременно напусна този свят. Загубата е голяма, защото той беше един от най-интелектуалните гласове на левицата.

През последните няколко седмици, експлозивно в подвижността си и изменяемостта си, движението "Окупирай" в съвременния глобален свят наистина по изумителен начин демонстрира приложимостта на технологиите и социалните мрежи.
И това не просто защото се появи някак ей-така, безпричинно, едно движение, което се зароди в Ню Йорк и наложи модата да се пръкват негови копия по различни места по света, носейки със себе си някакъв неясно-необясним аромат на абстрактен ентусиазъм. Не са малко хората, които не просто подхождат с недоверие към него, но и незнайно откъде привиждат някаква негативна естетичност, уж носеща у себе си противна щекотливост. Движението "Окупирай" в различните му проявления - "Окупирай Уолстрийт", "Окупирай Лондон", "Окупирай Париж", "Окупирай България" - не е абстрактна производна на някаква урбанистична ферментация. Не е пореден вопъл на някаква абстрактно съществуваща левица, опияняваща се да възроди своето изгубено адекватно присъствие в политическото пространство, накърнена и завиждаща на Големите успехи на неолибералистките инициативи.
Не, не е вярно, че движението "Окупирай" събира някакви неориентирани тълпи от реваншисти, абстрактни анархисти, фанатизирани зелени, овехтели и нови хипита, антиглобалисти, патологични комунисти и антикапиталисти. И не е вярно, че то има поддръжници в лицето на официални представители на институции като Барак Обама и Бил Клинтън, наред с Нанси Пелоси, Уго Чавес, Али Каменай (радикалният ислямист от Иран), а още по-малко пък фигури като Джордж Сорос и Бил Гейтс, които се изживяват като либерални комунисти. Да, странно е присламчването на някои от тези хора към движението, присъединяването им към ненавижданите иначе от тях Уго Чавес и Славой Жижек. И безкрайно лицемерно е биенето в гърдите на такива и изживяването им като духовни ментори, особено когато заявяват, че

"капитализмът е враг на отвореното общество".

Ни най-малко капитализмът не е враг на "отвореното общество", ами те всъщност са взаимно легитимиращи се производни.
Движението "Окупирай" е социално движение.
То не цели да беси лошите капиталисти по дърветата, както го обвиняват. То иска социална справедливост. То няма за цел като в някаква културна революция да раздава правосъдие от името на нечий вожд, присвоил си една цяла революция. То не желае да заграбва нещо от онези, които имат, защото на хората, участващи в движението, не им се работело и просто под претекста на социалните промени искат да обезпечат благоденствието си, при това на чужд гръб.
Обвиняват ни, че не сме били приучени на трудолюбие, имали сме малък трудов стаж, а някои дори изобщо не сме притежавали такъв. Обвиняват ни, че има несъответствие - като сме били толкова гладни, защо сме използвали нанотехнологични продукти, имали сме преносими компютри, носели сме дрехи, произведени от корпорациите, и пр. Но в тези обвинения ни най-малко не се добавя дори каква е цената на тези стоки. Никой не казва, че стойността на пет чифта боксерки, продавани в Лондон, е размерът на едномесечната заплата на един филипински работник, принуден да работи едно цяло денонощие срещу едва 12-часова почивка. Обвиняват ни, че сме се тъпчели с чийзбургери - явно обвинението е в библейския грях чревоугодие - без да сме си давали сметка, че "МакДоналдс" е една от най-големите корпорации. Обвиняват ни, че сме били заслепени от желание и стремеж към някакви промени, но не сме осъзнавали какви щели да бъдат последствията от това. Ако се изпълнела мечтата да се накърни интересът на корпорациите, то светът щял да изпадне в депресия. Заплашват ни, че облагането на едрия бизнес с големи налози щяло да унищожи милиони работни места и щяло да извади милиони хора на улицата без работа. Т.е. исканията на движението са заплаха за мира, благоденствието и нормалното функциониране на обществото. Защото за безработните щяла да бъде принудена да се грижи държавата - хем да им предостави храна, топлина и спокойствие, но щяла да се ощети и със средства за урегулиране на реда и спокойствието. И най-страшното било, че след като се доведат до фалит големите корпорации, то кой щял да предоставя пари на държавата? Защото тогава щяло да се посегне на тези, които имали, щяло да се посегне на средната класа, дори тя щяла да бъде допълнително обложена с данъци. Ето това било: някаква типична за левичарството логика. Тя можела да се синтезира в едно изречение: "Хайде да изстискаме всичко от икономиката, защото нас ни мързи да работим, пък после ще видим какво ще правим". Цялата тази социална озлобеност се прикривала зад пацифистки изказвания на инак обезумели хора. Били сме кръвожадни като Пол Пот, идеологическите фундаменталисти от Северна Корея и ислямистките такива от Иран. Ето защо сме били идиоти. Идиоти по подозрение. Бидейки такива, как сме щели да се борим срещу злото или пък за мира?
Без да пренебрегвам високото ниво на безработицата в страната, надхвърлящо размера на 60 процента, продължаващото закриване на предприятия и работни места, умишлено поддържаното ниско ниво на заплащане, високите данъци и такси, с които се облага и без това изнемогващото население, без да пренебрегвам окаяното състояние на образованието и здравеопазването, без да пренебрегвам екологичните проблеми като този с шистовия газ, съм длъжен да посоча далеч по-големия залог на движението.

Неговият глобален залог в един световен мащаб

Мащаб, в който Уолстрийт е метоним на присъствието на хегемонията на едрия финансов капитал, интересуващ се единствено от увеличаване на собствената си печалба, мащаб, в който присъствието на едрия корпоративен капитал преекспонира себе си като единствено и безалтернативно решение на създадените от него социални проблеми. В контекста на този мащаб в България приключи процесът на "преход" и окончателно се установи един неоколониализъм, в който се лансира като единствен глас гласът на метрополията с разпръснати центрове. Това са центровете на метонимията "Уолстрийт", разпръсната в Лондон, Париж, Берлин, Рим, Токио, Пекин, Брюксел...
Ето какъв е залогът: има и други гласове, има алтернатива. Има желание за алтернатива на капитализма изобщо, има желание за заменянето му с нещо не просто, което ще се яви като козметично реформиране, а с истинска алтернатива. Това било утопично. Ето какво казва Славой Жижек: "Абсурдно е да се обвинява този стремеж в утопичност, при положение, че сме заливани от всякакви невъобразими образи за инвазия на извънземни, успоредни вселени, астероиди и епидемични бедствия". Абсурдно ли е тогава да си представяме една възможна промяна? Ни най-малко. Но е абсурдно да си я представяме като възможна под егидата на либералните комунисти като Бил Клинтън и Бил Гейтс. Протестиращите по целия свят са напълно наясно с това. Те много добре осъзнават, че главният проблем не е в корупцията или алчността, които могат все пак козметично да бъдат урегулирани от Вездесъщността на пазара като социален регулатор. Ни най-малко. Протестиращите от Движението "Окупирай" са наясно, че проблемът е в самата система, която създава корупцията, монополизма и лобизма за корпоративни и финансови интереси. И ако болката, че зад това се крие някакъв нов идеологически фундаментализъм, се лансира като невероятна комунистическа заплаха, то трябва да се отговори, че ако под комунизъм може да се разглежда желанието за общностно ориентирана, социално ориентирана воля за разпределение, достъп и опериране с жизнено необходимите ресурси на планетата, културните достижения и интелектуалните ресурси като права и свободи, то нека това бъде определяно като комунизъм. Нека. Важно е не как ще бъде наречено, а каква е същността на стремежа към установяване на нов принцип на обезпечаване на условия и ресурси за живот. Казват ни, че това не било адекватно, защото не било икономическо. Кажете, какво по-икономическо може да има в отнасянето към ресурсите? Нима има някаква друга, неикономическа основа на това отношение?
Обвиняват ни, че сме желаели да накърним средната класа. Средната класа е междинна метаструктура, нейната физиономия се задава идеологически от междинно съществуваща и лансирана метонимия - тази на "Мейнстрийт". В северноамериканската фразеология тя е синоним на известен контраст с метонимията на корпоративния и финансово ориентиран "Уолстрийт". Не е вярно, че някой иска да обеси средната класа. Желанието е така да се промени системата, че "Мейнстрийт" да престане да зависи от "Уолстрийт", желанието е да се намери алтернатива, чрез която "Мейнстрийт" да може да функционира без попечителството на "Уолстрийт".

И тъй като е дошло вече време за издигане на реални осмислени искания

как това да стане, то е необходимо да се заяви дистанцираността на протестиращите от гласовете на "господарите на смисъла". Нито "Уолстрийт", нито неговите клакьори от неолибералистките и либертариански мозъчни тръстове мога да дадат алтернативите. Бракосъчетанието между капитализма и демокрацията е ялово. То може да породи само едно клинчене, едно казионно и козметично фризирано балансиране и "позитивно мислене" в някакви уж отворени схеми. Ето - Клинтън обвинява протестиращите, че било необходимо да се представи нещо конкретно, не било достатъчно да се заявява някакво "против", защото това създавало много, ама много опасен вакуум. И ни обвиняват, че сме били стихийни реваншисти. Движението съществува отдавна. Никъде то не се е проявявало по такъв начин, нито пък някой от протестиращите има такова намерение. Но изказаните обвинения съдържат нещо много показателно - това е страхът, че напористата енергия на протестите наистина може да изиграе алтернативна роля в установената игра на конкретно-прагматични ходове. Наистина вакуумът в полето на хегемонистичната  идеология е опасен. Но въпросът е за кого?
Ще цитирам Славой Жижек от публикацията му от 26-ти октомври на сайта на "Гардиън":
"Мислещите протестиращи надскачат това, което им предоставя като достатъчно светът, в който кутийките кока-кола се рециклират, където се подхвърлят шепа монетки за благотворителност или се купува капучино, 1 процент от цената на което отива за развитие и облекчаване на световните проблеми, те са способни да надскочат света, в който им се втълпява, че това е съвсем достатъчно да се чувстват комфортно. След изморителния и изтощителен труд, след намесата на разни брачни агенции, които изтощават дори междуличностните отношения, те откриват, че твърде дълго са изтощавани и основанията им за поемане на политически ангажименти. Тогава осъзнават, че трябва да си ги възвърнат".
Издигането на конкретни реалистични искания не е сложно, достатъчно е да се контрират консервативистичните козметични решения. Но това е само началото. Следва изработването на по-крупни и мащабни идеи за замяна на системата. Но това е процес. Първо е необходимо осъзнаването на силата, способна да извършва промени, необходимо е осъзнаването на силата на солидарността и съпричастността, осъзнаването на етическия залог на тази сила.
Промяната е възможна. Промяната е необходима. Промяната е напълно осъществима. И ние сме тези, които я налагат. Стъпка по стъпка. Последователно, с обмисляне, със съгласуване. С консенсуално взимане на решения и солидарно защитаване на издигнатите искания. Ние не сме безсловесни същества, които не могат и са неспособни да изразяват нуждите и интересите си. Ние можем да мислим, можем да обсъждаме, можем да взимаме решения. Ние сме промяната. Ние сме много и имаме пълно право да наложим тази промяна.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ