Един час с ценностите на земите ни

Костно шило с врязана украса от късния палеолит от пещерата Редака, костна игла за татуиране от селищната могила Дуранкулак, богато украсени съдове - урни от некропола на Балей, глава от мраморна женска статуя от Хераклея Синтика, глава от статуя на император Аврелиан от Улпия Ескус, златен реликварен кръст от Трапезица - това са само част от интересните находки от археологическите проучвания през миналата година. Те може да бъдат видени в традиционната годишна изложба в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, която бе открита снощи и ще бъде отворена за посетители до 14 април т.г.

Доц. Христо Попов, неотдавна избран за директор на НАИМ, след като изтекоха мандатите на доц. Людмил Вагалински, поздрави колегите си от цялата страна с Празника на археолога - 14 февруари, който бе повод и за откриването на изложбата. В залата на НАИМ за временни експозиции са показани не само откритите находки, от които хората обикновено се интересуват най-много, но и резултатите в изследователската дейност на учените и музейните работници - тя обикновено остава незабелязана, а всъщност има огромно значение за познанията ни за различните епохи по нашите земи, посочи доц. Попов. Двамата с ръководителя на отдел "Експозиции" в НАИМ Камен Бояджиев, който в последните години неизменно е куратор на годишните изложби тук, представих накратко най-важните акценти от сегашната експозиция. В нея участват 19 исторически и археологически музея от страната - от Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Разград, София, Стара Загора, Ямбол, Дряново Панагюрище, Петрич и Севлиево, както и музеят "Старинен Несебър". Общо те показват около 250 експонати и постери за 50 проучвания, различни по вид и хронология - от ранната праистория на земите ни до Средновековието.

Както винаги, интерес предизвикват най-древните находки от пещерите Козарника и Бачо Киро, от праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, от къснобронзовия некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус. Средновековието ни е представено, разбира се, с миналогодишните резултати от продължаващото от десетилетия проучване на Велики Преслав и Търново. Любопитство вероятно ще предизвикат и интересните находки от спасителните археологически разкопки на античния обект при Покровиник по трасето на магистрала "Струма". Нека хората да видят, че тази магистрала ражда не само постоянни скандали, подчертават проучвателите.

Още при входа в изложбата погледът попада върху красивите находки от ранновизантийската крепост "Хоталич" край Севлиево - детски накити, открити при проучването в един от 140-те гробове тук. Това е било погребение на момиченце на възраст 5 до 8 години (ХІІІ в.), герданът върху гърдите му е от няколко хиляди стъклени пъстроцветни мъниста, различни по размер, а на ръцете си е имало общо 9 стъклени и бронзови гривни, показва научният ръководител на проучването Надежда Ботева. Според нея, такива гердани не са откривани например в около 3000-те намерени досега гробове при Търново. По думите й, герданите от синци са били увити високо около цялата шия на детето, до самата брадичка. 

Ръководителят на проучването при западната крепостна стена в северния сектор на Трапезица пък - Константин Тотев от НАИМ, разказва историята на прелюбопитен позлатен кръст от капак на реликварий с изображения на Разпятие Христово и Богородица Оранта от ХІІ-ХІІІ век. Открит е в олтара на средновековната църква. Кръстът е енкулпион (вътре има реликва), но още не е отварян и това може да стане след прецизна реставрация, пояснява Тотев. В некропола към църква 22 на Трапезица са открити и красиви, прецизно изработени накити.  

В същата витрина е показана обкова на дръжка от рог с врязана украса, намерена при разкопките в Дворцовия център на Велики Преслав. А в другия край на залата един огромен съд от некропола при с. Балей, Видинско, който е от късната бронзова епоха - втората половина на ІІ хилядолетие пр. Хр., поразява посетителя с великолепието си. Да се чуди човек каква техника са владеели при изработката на керамични съдове хората, обитавали земите ни в такова чудовищно далечно време!

Както винаги досега, и този път годишната изложба на нашите археолози дава възможност на любознателния посетител за около час да речем да премине през цялата богата на най-различни културни богатства история на земите ни. И да осъзнае в какво и кои са истинските ценности, които днешна България трябва да пази като очите си. 

Доц. Христо Попов

Директор на НАИМ-БАН:

Предстои да се обърнем и към обектите в Северна България

През следващия сезон ще променим досегашната тенденция и ще се обърнем към Северозападна и Централна Северна България, където предстои много интензивно проучване през тази и през следващата година. Започваме с Видинско, Монтанско, Врачанско, Плевенско и до западните части на Великотърновска област. От догодина продължава трасето от Търново към Търговище, Шумен и Провадия, а оттам през Стара планина би трябвало да се включи и Странджа - заради тръбопроводите, които идват от юг.

Очакваме по някое време да се задвижи и проучването около магистрала "Хемус". Досега инфраструктурните проекти бях концентрирани изцяло на юг от Стара планина - около магистрали, газопроводи, жп линии, и това донякъде даде негативно отражение и върху проучванията и състоянието на музеите в Северна България. Имаше огромен дисбаланс между едното и другото. Радвам се, че в момента тази тенденция започва да се преодолява, защото Северна България не е по-малко богата на археологически обекти. Ако можем да бъдем от полза за музеите в този регион, би било чудесно! Има райони като Видинско, които са оставени сами на себе си и това никак не е добре.