Един разумен юрод от първо лице*

Ваше превъзходителство, уважаеми г-н Коре Янсон, посланик на Кралство Дания в Република България. Здравейте и за много години!
Бързам да хвана бика за рогата. Не съм от тези, които мислят, че в Дания има нещо гнило, но пък съм убеден, че има доста гнилоч в България. И финалът на интервюто, което бяхте така любезен да дадете за нашия вестник, затвърди това мое убеждение. Благодаря ви, че от положението, което заемате, потвърдихте, вероятно без да го осъзнавате, някои мои, а и на много други българи, сериозни опасения. А именно, че част от нашите политици и общественици, или както вие ги наричате "важни хора", се срамуват от това, че са българи. Веднага добавям, че това не ни е за първи път. И общо взето, ако погледнем на този проблем исторически, ще видим, че той е опасен за държавата ни, но не е фатален.
Ще се опитам да се аргументирам и едновременно с това да покажа глупостта на лансираната от вашите събеседници теза, че българският народ най-много се нуждаел от "1000 лутерански и калвинистки мисионери", които да ни променят морала и етиката и така да потеглим по пътя към благоденствието. Смятам, че това, дали вие сте съгласен или не с подобна теза, е второстепенен въпрос. Един ден вие ще си отидете в Дания, а ние ще си бъдем насаме с нашите "важни хора".
В много езици, предполагам, че така е и в датския, има думи, които не могат да бъдат преведени буквално. В родния ми език една от тези думи е "българщина". Може да бъде обяснена като положително чувство за принадлежност към българския народ. Но това е твърде сухо енциклопедично обяснение на една вселена, каквато всъщност затваря в себе си тази дума. Тази дума изразява още и основите, върху които стои вече повече от 1300 години българският народ.
Нашата история е много интересна, г-н Янсон. Като българин смятам, че имаме най-интересната история, най-хубавата земя, най-силните мъже, най-красивите жени, най-умните деца. Националните митове са важна част от съзнанието на всеки един народ. Осъзнаваме тяхната абсурдност, но ги поддържаме поколение след поколение, заради значимостта им при изграждането на положителен образ на нацията, предимно за вътрешна консумация.
През 1300-годишната ни история страната ни е била посещавана от много "мисионери". Те са идвали на талази по нашите земи, много преди Мартин Лутер да се роди. Посрещали сме ги както сме могли. И всяка такава среща е раждала по един от камъните, които градят българщината. Още преди да приемем християнството, един наш владетел - хан Омуртаг, в чест на успехите си вдига каменна колона, на която пише: "Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа това, да си спомни за онзи, който го е направил".
Ние, българите, нямаме като вашите прекрасни барокови дворци или сгради в стил рококо, които красят Копенхаген и другите ви градове. Нямаме си Елсинор. Имаме обаче стотици развалини на крепости, манастири, градища и легенди за това, как прадедите ни са ги бранили от "мисионерите", които идвали, за да им дадат нова вяра, нов морал и нова етика. И още имаме една опушена от пламъците и напоена с кръв малка каменна черква в градчето Батак, която не я разменям за всичките ви великолепни събори, взети накуп.
Един друг наш владетел - хан Крум, пак в чест на победите си наредил да изсекат на поредния камък друг надпис: "Ако някой говори истината - Бог вижда. И ако някой лъже - Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда". И това е друг камък на българщината. Ние често си спомняме за този владетел, г-н Янсон.
После идва сигурно най-важният камък на националната ни гордост. Казва се "За буквите". В него пише така: "Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий". Страшен е този камък, Ваше превъзходителство. Неземна е моща му и тя ни е дала сили да преживеем пет века чуждо подтисничество, което на моменти е било на път да ни изличи като народ. Но силата на православната ни вяра и чутовната сила на буквите ни ни е помогнала да оцелеем, да се съхраним, да се борим и накрая с помощта на братята ни руси да възкресим държавата си.
Но имало момент, когато всичко уж било загубено. Мартин Лутер от два века вече бил покойник. Вашият крал Кристиян IV вече бил построил най-красивите строежи в Копенхаген. По това време някои от българите започнали да се гърчеят, да се отричат от рода си. И тогава един никому неизвестен дотогава монах - Паисий от Хилендарския манастир, вградил поредния камък на българщината, като написал една тънка книжка - "История славянобългарска" и завинаги ни променил.
Вие, г-н Янсон, съветвате читателите ни да прочетат трудовете на социолога Макс Вебер, за да разберат защо вашите протестански общества са толкова богати и успешни. Аз пък ви съветвам да прочетете предговора на "История славянобългарска", за да усетите моето и на много други българи презрение към "важните хора", които искат да докарат поредните мисионери, за да ни променят, трансформират по ваш образ и подобие. Там има такива редове: "Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език... и се срамуват да се нарекат българи. О, неразумни юроде!  Защо се срамуваш да се наречеш българин...?"
Тези редове, г-н Янсон, са нашето нажежено желязо, с което дамгосваме тиквениците, с които сте разговарял. Винаги действа. От 1762 г., та до ден днешен. Страшна е силата на словото, нали. Е, ние, българите, сме благословени с такава сила. 
Разбирам защо на много хора им се иска да забравят, че са българи, и да станат други. От бедност. Къде материална, къде духовна. Както вече казах, опасно е, когато тези хора са овластени, но не е фатално. Народът ни винаги е намирал начин да напъди чуждопоклониците. И сега ще стане така. Нищо, че привидно изглеждаме слаби и жалки. Не се лъжете. "Важните хора", с които сте говорили, не вярват в българския народ, не вярват в неговите сили. Те самите са слаби духом и поради това им е по-лесно да смятат, че и другите около тях са такива и ще им играят по свирката вечно. Суета е това, Ваше превъзходителство. Смъртен грях, между другото.

*Да ме прощават читателите, че си позволявам да пиша от първо лице, но случаят май го изисква