Едва 13 на сто от децата са обхванати в ясли

Виолета Иванова е родена в Горна Оряховица. Учила е в гимназията на родния си град, а след това следва в СУ "Св. Климент Охридски", където завършва социология. От дълги години работи в Института по социални и синдикални изследвания. Занимава се с проблемите на жизненото равнище и издръжката на живота, както и с Джендър проблематиката за равнопоставеност на половете.
Омъжена, има един син.


Цитат:
"Държавните политики не могат да покрият реалните нужди на обществото"

- Госпожо Иванова, наскоро представихте "Изследване за "разход-печалба" от въвеждането на мерки за съвместяване на семейния и трудовия живот". Темата не е ли "каприз" на фона на ескалиращата безработица днес?
- Изследването е заложено като част от проекта "Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне", който КНСБ реализира. Проблемите за съчетаването на семейните и трудовите ангажименти заемат вече една от приоритетните позиции в европейските социални модели и политики. Тяхното провеждане се разглежда като реална възможност за постигане на равнопоставеност на пазара на труда, която да минимизира бедността и социалното изключване, да повишава стандарта и качеството на живота, както и за поддържане професионалната квалификация. Тоест все неща, по които България има да прави твърде много като страна по изпълнението на редица международни конвенции. Целта е да се убедят работодателите за въвеждане на гъвкави форми на заетост, които в един момент носят печалби на предприятието, а текучеството носи загуби. Разходите възникват от нестабилност на персонала, периоди на отсъствия и реинтегриране на служители, които могат да бъдат намалени чрез мерки за съвместяване на трудовия и семейния живот. Така се запазва и заетостта като цяло. 
- Какви бяха позициите и предложенията на работниците и служителите?
- Обект на изследването бяха 28 предприятия от различни икономически дейности в индустрията и услугите. Вниманието ни бе фокусирано върху работници и служители с малки деца и самотни родители със зависими от тях членове на семейството, хора, продължаващи образованието си. По пол в извадките силно преобладават жените - 88,1 на сто, диспропорцията по полов признак се дължи на факта, че жените са тези, които традиционно поемат основната грижа за децата и зависими от тях членове на домакинството. Изследването ни показа, че проблемът за въвеждането на мерки по съвместяване на професионалния и семейния живот, не е осъзнат от обществото, и в частност от хората в наблюдаваните предприятия. Неговото значение в голяма степен се подценява и се вкарва в контекста на всекидневните трудности. Напрежението и стресът са последица от трудните опити да се съчетаят платеният труд със семейния живот, но в тази схема няма място за работадателя. Социалните ангажименти в семейството определено ограничават и затрудняват възможността за работа според 96,3 процента от интервюираните. Фактори, които оказват влияние на работниците за нормалното изпълнение на трудовите им задължения според 46,3 на сто са децата до 8-годишна възраст, на 32,8 на сто - децата до 14 г., и за 29,9 на сто - зависим от тях член на семейството. За 1,5 процента социалните ангажименти се изразяват в продължаване на образованието, което също затруднява съчетаването на двете отговорности - работа и учене.
- По данни на НСИ в България 1 700 700 души полагат грижи за деца до 14 г. и възрастни членове на семейството и представляват 51 на сто от икономически активното население от 15 до 64 г. Около 1 120 100 са заети, останалите 580 600 са безработни и извън работната сила, от тях 146 700 имат желание, но не успяват да се включат на пазара на труда, поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги. Да продължим със статистиката и да се попитаме къде тук е ролята на държавата?
- Очевидно е, че държавните политики не могат да покрият реалните нужди на обществото. Едва 13 на сто са обхванатите в детски ясли деца, 74,9 процента от 3- до 6-годишна възраст са настанени в детски градини. Това е основната причина членове на семействата лично да поемат грижите или пък да заплащат на външни изпълнители на такива услуги. Това обаче е скъпо удоволствие и финансовите разходи са непосилни за голяма част от българските домакинства. Подобна е ситуацията и с домовете за възрастни хора, където обхватът е малък, а процедурата - бавна и тромава. Доскоро у нас разбиранията в тази сфера се доминираха от концепции и подходи за изключителна отговорност на държавата и компетентните държавни институции, които провеждат публични политики на правна регулация и финансово осигуряване на социалните права на заетите.
- "Реформата" в здравеопазването също даде своя принос за задълбочаване на трудностите в тази сфера. Липсват болници за долекуване на пациенти след тежки операции, инсулти, а клиничната пътека не осигурява нужния престой, който би улеснил близките. Кой губи от този нерешен от държавата проблем?
- Ако близките са заети на непрекъснат режим на работа, ситуацията е повече от трудна, напрегната и в много случаи невъзможна. Започва се с отпуск за временна нетрудоспособност, следва платен или неплатен отпуск, а в някои случаи и напускане на работа. Кой губи? Първо, работникът естествено, защото доходите му намаляват в особено тежък за него момент. Губи предприятието, защото ритъмът на производство се нарушава. Губи държавата, защото, ако работникът напусне, това води до увеличаване на безработицата и натоварване на разходната част от държавния бюджет. Тази тенденция за съжаление ще продължи и в следващите години вследствие застаряването на населението ни, застаряването на работната сила и влошения здравен статус на нацията. Последиците се отразяват пряко с влошаване на пазара на труда, загуба на трудов ресурс и квалифицирана работна сила, увеличаване на безработицата и допълнително натоварване на публичните фондове.
Резултатите от изследването са доказателство, че липсата на регламентирани форми за съчетаване на професионалния със семейния живот се отразява на трудовия процес поради закъсняване, излизане по-рано от работа, отсъствия. Отсъствията обаче за 1/3 от ръководителите са невъзможни, за повече от 1/4 от квалифицираните работници не е възможно закъснение или излизане по-рано от работа. Тези данни налагат извода, че трябва да се търси начин за съчетаване на професионалния и семейния живот, предназначен за конкретна дейност и длъжност.
- Веднъж дори примерът Бойко Борисов каза, че  хората, преди да родят, трябва да мислят как ще гледат децата...
- Тази тема се оказа много деликатна и сред наблюдаваната от нас целева група поради противоречивите процеси, които я съпътстват.  Имаше изказвания от рода "ние сме си направили избора колко деца ще имаме и ние трябва да мислим как ще работим и ще ги гледаме, това си е наше задължение, а не на фирмата". От една страна, е страхът на работника от загуба на работно място, ако сподели, че този процес го затруднява, от друга - работното място остава проблем от първостепенно значение, тъй като доходите от труд са основни за преобладаваща част от населението. Това означава, че дори да срещат сериозни затрудения хората биха предпочели да работят и да стискат зъби...
- 10,9 на сто от интервюираните, както се вижда от изследването, са категорични, че не могат да съвместяват професионалния и семейния живот и това са най-вече хора с малки деца, за които няма кой да се грижи през деня, или пък работното време на детските градини не отговаря на техния режим на работа. Другите как го правят?
- Разчитат на помощта на родителите, вече пенсионери - 41,5 на сто, водят децата на работа при определени случаи - 4,9 на сто, избират само нощна смяна - 4,9 на сто, сменят се със съпруга - 4,9 на сто, излизат в платен или неплатен отпуск, макар това да се отразява на доходите им - 9,8 на сто. Липсата на друга алтернатива се споделя от 22 на сто от наблюдаваната целева група, а 2,4 процента се справят с много напрежение и стрес. Преминаването на половин работен ден се предпочита от 6 на сто от интервюираните, а на намален работен ден - от 7,5 на сто. Не са получили разрешение за гъвкаво работно време 3 процента от общата съвкупност, а 65,2 на сто не са се обръщали към работодателя с такава молба. Повече от половината - 51,5 процента, биха предпочели пълен работен ден, ако работодателят финансово подпомага ползването на платени социални услуги - детегледачки, социални асистенти, частни и публични услуги на специализирани заведения. Много от интервюираните са на мнение, че трябва да се създават фирмени детски градини, детски стаи, лагери, зелени училища и др. С най-висок дял е предложението работодателят да подхожда индивидуално за прилагане на политики и мерки в диалог със заинтересованите работници и служители.
- А от страна на работодателите какви изводи се налагат?
- Семейните проблеми на работещите, в контекста на провеждане на фирмени политики за балансиране на личния и професионалния живот, е нов проблем за мениджмънта. Досега в такъв ракурс не са поставяни тези въпроси, нито са обособявани като самостоятелно направление на социалната политика. Същевременно значителна част от ръководителите виждат като основна бариера пред провеждането на социална политика дефицита на финансови ресурси. Натежава като убеждение мениджърското предложение за въвеждане на данъчни облекчения за провеждането на фирмени мерки в тази област. Тоест проблеми със съчетаването на професионалния и семейния живот има, но трайни, превърнали се във фирмени политики решения няма. А изводът от проучването е, че въвеждането на механизми за балансиране на трудовия и семейния живот като цяло допринасят за положителния баланс на предприятията.