ЕК на съд заради социалната реформа в България
За първи път в Съда на ЕС се предявява съдебен иск към ЕК по социален казус. Три организации за права на хората с увреждания започнаха съдебно производство срещу Европейската комисия поради отказ да спре финансирането на институции за хора с увреждания, разказва БНР.
Дело T-613/19 е заведено пред Съда на Европейския Съюз в Люксембург и оспорва решението на Европейската комисия да не спира финансирането от ЕС на България.
Още през февруари трите организации: Европейската мрежа за независим живот, фондация Validity и Център за независим живот призоваха българското правителство незабавно да спре програма, насочваща средства от европейските структурни и инвестиционни фондове за изграждане на голям брой институции за хора с увреждания и възрастни хора.
Въпреки заявения от България ангажимент за деинституционализация тази инвестиция само заменя големите институции с по-малки, без да решава дискриминацията, социалното изключване и сегрегацията на тези групи.
Причината за съдебния иск е продължаващото финансиране на инициативи, водещи до сегрегация на хора с увреждания в България, уточнява БНР.
Капка Панайотова, изпълнителен директор на „Център за независим живот“, подробно анализира и коментира ситуацията както и причините да се стигне дотук:
Проблемното финансиране е безвъзмездно и е по процедура BG16RFOP001-5.002 “Подкрепа за деинституционализация на услугите за възрастни хора и хора с увреждания“ по Приоритетна ос 5 “Регионална социална инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“. То възлиза на 18 млн. евро, които ще бъдат използвани за изграждане, обновяване, обзавеждане и оборудване на 6 дневни центъра и 68 групови дома за възрастни хора и хора с увреждания, с психични, интелектуални затруднения и с деменция.
До 2010 г. в България имаше 137 институции за деца, от които 23 бяха ДМСГД - Домове за медицински и социални грижи за деца (от 0 до 3 години), а останалите бяха домове за деца с физически, психически иумствени увреждания, също и домове за деца, лишени от родителска грижа.
През 2009 г. общият брой деца в институции беше 7 587.
В началото на „деинституционализацията“ бяха затворени всички домове за деца с увреждания и 8 ДМСГД.
Всички институции за деца в България трябваше да бъдат затворени до 01.06.2016 г., но това не се случи.
Втората фаза на деинституционализацията започна през 2017 г. Тя цели затварянето на всички домове за деца, лишени от родителски грижи и останалите 15 дома за деца до 3 години, където са настанени децата с най-тежки множествени увреждания.
„Визията за деинституционализация на децата в България“ предвижда закриването на всички институции за деца до 2025 г.
Тъй като досега нямаше профилиране на уврежданията, в някои ЦНСТ в момента съжителстват деца и младежи с различни видове увреждания, които са несъвместими за общ живот. Заедно с тях живеят и деца без увреждания, но с проблемно поведение, отделени от семействата си поради риск. Първите се нуждаят от специфична и постоянна грижа, а повечето от другите са с антисоциално поведение и без мотивация за промяна.
Поради недостатъчно финансиране липсва непрекъсната 24-часова медицинска грижа и достатъчен медицински персонал за нуждите на децата с тежки ментални и/или физически увреждания, а също така няма персонал за сигурност – няма пари за охрана в бюджетите на ЦНСТ.
През септември беше внесен съдебния иск в Съда на ЕС срещу Европейската комисия. През ноември искът беше приет в съда, обясни Капка Панайотова. Експерти от международната организация „Интернационал за правата на хората с увреждания“ анализираха резултатите от деинституционализацията у нас, установиха, че тя се извършва погрешно и представиха в доклад фрапиращи нередности в новите домове.
Предстои да видим какво ще стане с новия Закон за социалните услуги, който включва и деинституционализацията – както на деца, така и на възрастни.
