Енергийни монополи, автономност и модернизация

Антон Гицов

На 4 февруари политологът Огнян Минчев публикува в "24 часа" обширна статия със заглавие "Романтичните митове за индустриална България", в която прави следните обобщения и заключения: поради това, че България е над 70 на сто зависима от руска енергия и доставки, никога няма да има автономност спрямо Русия. Енергийните доставки от Русия са начин за възвръщане на стратегическото влияние на Москва върху своя бивш сателит. Българските институции (той не казва кои) били корумпирани с цел "Лукойл", "Газпром" и "Росатом" да извличат монополни свръхпечалби, а корупционният енергиен монопол у нас представлява социална система за предотвратяване на модернизацията на България. На България не й трябва ядрена енергетика, защото от ядрените централи оставали опасни ядрени отпадъци, за предпочитане са възстановяемите енергийни източници, защото след течащата вода, след слънчевото греене, след вятъра боклуци не остават...
Нека разгледаме доколко неговите твърдения са основателни. Днес Финландия задоволява нуждите си от газ със 100% внос от Русия, а от нефт - с 65%. Ето как осигуряват

енергийните си нужди

от газ чрез внос от Русия някои страни: Финландия, Естония, Литва, Латвия и Словакия- 100%, Сърбия - 87%, Гърция - 76%, Чехия - 72%, Унгария - 65%, Полша - 63%, Австрия - 63%, Турция - 60%. По логиката на Минчев тези страни не би трябвало да притежават автономност спрямо Русия и тя би трябвало да има върху тях стратегическо влияние и контрол, осигуряван от корупционни енергийни монополи в тези страни, които предотвратяват тяхната модернизация. Също това би се отнасяло и до Швеция, върху която би трябвало Дания да има контрол, защото й осигурява 100% от нуждите от газ. Но известно е, че това не е така.
Осигуряването на максимално евтини енергийни суровини е важна част от националната сигурност на една държава, защото те са гаранция за ефективно развитие на икономиката й, на производството на конкурентни на вътрешния и външния пазар стоки. Ако една държава произвежда скъп ток, високите разходи за отопление на населението ще намаляват покупателната му способност, а намаленото търсене ще води до намалено предлагане, т.е. до свиване на производството. В същото време скъпият ток, който влиза в себестойността на произвежданите стоки, ще вдига цената им и ще води до фалит на заводи и предприятия, поради внос на конкуриращи ги по цена вносни стоки. Тези два фактора ще водят до безработица, до намаляване на приходите в държавния бюджет от данъци и съответно до орязване на средствата за инфраструктурни проекти, за медицинско обслужване, образование, спорта и за ред важни социални програми.
Природният газ и нефтът са стока. Те се предлагат на пазара и се купуват от този, който има нужда от нея. Финландия може изобщо да не купува нефт от Русия, а например от Саудитска Арабия, но това не й е изгодно. Турция не само внася газ и нефт от Русия, но и "Росатом" ще строи там ядрени централи - и никакви енергийни и корупционни монополи в Турция не са причина тя да осигурява енергийните си нужди от Русия. Тя просто си осигурява

газ и нефт на достъпна цена

чрез дългосрочни договори. И предпочете руски ядрени реактори пред оферти от други компании, включително от "Уестингхауз", защото намери руската оферта за най-изгодна. Вашингтон упражни политически натиск върху Анкара, като я посъветва да не бъде толкова зависима в това отношение от Русия, но без успех. Интересът клати феса, както се казва.
В статията на г-н Минчев липсва обяснение как "Лукойл", "Газпром" и "Росатом" извличат монополни свръхпечалби у нас. Ядрените блокове в "Козлодуй" са си наши, а не на "Росатом". "Газпром" ни продава газ на пазарни цени. "Лукойл" действително има монопол в производството на нефтени продукти и горива и нас, но защо това е така, г-н Минчев трябва да пита своя съмишленик в Инициативния комитет срещу АЕЦ "Белене" Иван Костов, който трябваше да запази, както би трябвало, 51% дял за държавата, когато продаде "Нефтохим" на "Лукойл" от възможността да надува цените, когато си иска. Както и защо Костов продаде на американците два от ТЕЦ-овете "Марица", които сега ни продават тока на двойно по-голяма цена от третия държавен ТЕЦ.
Нефт на изгодна цена можеше да си осигурим от петролопровода "Бургас-Александруполис", но Бойко Борисов спря този проект под различни претексти, лишавайки по този начин от тази възможност не само нашата държава, но и съседна Гърция, която възлагаше големи надежди на този проект.
Аргументът да не се строят ядрени централи, защото остават ядрени отпадъци, е неиздържан. Ако това беше такъв голям проблем, САЩ, като само един пример, не би трябвало да имат нито една ядрена централа, а те разполагат със 104 ядрени реактора и строят още. Въпросът за безопасно съхранение на отработено ядрено гориво отдавна е технологически решен и нашата страна даже има  споразумение с френската "Арева" за рециклиране на отработено ядрено гориво, което отново да се използва.
Противниците на ядрената енергетика от Инициативния комитет на г-н Минчев и Костов често си служат и с аргумента, че ядрената централа АЕЦ "Белене" щяла да е прекалено скъпа - 20 млрд. лева - цена, която и при липса на финансиране ще е непоносима за българския данъкоплатец и бъдещите поколения. Но и това твърдение се разминава с истината.  В. "24 часа" изнесе на 28 януари изявление на говорителя на "Росатом" Сергей Новиков, че още през ноември 2010 г. са предложили на г-н Борисов да построят атомната централа за сметка на собствен финансов ресурс, като българската страна ще запази контролен пакет от 51% (т.е. Русия няма да има монопол - другото опасение на Инициативния комитет), разходите по който ще се изплащат на руската страна от приходите от продажбата на произведената от станцията електроенергия с приблизителен срок на изплащане около 19 години.
Безспорен факт е, че

най-евтиният ток

се произвежда от ядрени централи, а това значи, че и той е залог за постигането на мечтаната от г-н Минчев модернизация. Но развитието на ядрената енергетика у нас е под въпрос и опасността бъдещите поколения да са обречени да живеят в условията на икономика, която ще е принудена да консумира непосилно скъп ток, е реална. Бойко Борисов сложи кръст на АЕЦ "Белене", не защото централата не е изгодна за България, а защото, както сам той каза, не иска руско-български проект.
Не е ясно и как ще се удължи животът на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", което е нормално да се извърши от този, който ги е построил. Ако тази работа бъде поверена на "Уестигхауз", както изглежда може да стане, пренебрегнатата руска страна, може да откаже съдействие и реакторите да не се модернизират. Тази мрачна картинка беше нарисувана от самия наш премиер в едно интервю в "Панорама" на 8 април 2011 г. Там той каза, че при едно такова развитие на нещата: "Токът, на който ще разчитаме: от американска ТЕЦ - 136 лв. при 62 лв. от българската "Марица 2", фотоволтаици - около 700 лв., вятър - над 170 лв., биомаса - между 300 и 700 лв. Каква ще бъда тогава цената на тока през 2020 г. и няма ли да се срине българската икономика?"
Ето това е един сериозен въпрос, върху който нашите политици, а и политолози трябва да се замислят.