Геноцидът над науката пак е в ход

Вместо увод. Защо "няма пари"? 

Преди да погледнем какво ще се случи догодина със сектора на знанието, нека кажем няколко думи за мантрата "няма пари", с която това правителство оправдава всичките си финансови недоумия. Първото е процентът от Брутния вътрешен продукт, който държавата разпределя за публични разходи през бюджета. Финансовата манящина на Симеон Дянков изведе на преден план фискалната дисциплина, по която, видите ли, България стана първенец. Вярно е. Само че това означава, че България е първа по ниския процент от БВП, който отделя за публичните разходи - от здравеопазване, през образование и наука, армия, социални плащания и пр. Като добавим, че тези пари се отделят от сравнително ниския БВП на страната ни, става ясно защо България и населението й са сред най-бедните в ЕС.

Според данни на Евростат от 27 февруари т.г. в момента 28-те страни на Евросъюза отделят за публичните си разходи средно 46,7% от БВП. Води Франция с публични разходи 53,8% от БВП. А у нас дупката е заложена отдавна, през 2017 г. например публичните разходи на България са 32,55% от БВП, докато на Франция са 56,47%. Така, докато за социална защита например Европа в момента дава средно 19,2% от БВП, България дава около 10%. Страната ни води обаче и е на първо място в ЕС по какво? Ами по разходи за отбрана - 1,69% от БВП (нали купуваме никому ненужни Ф-16!) при средно за ЕС 1,2%. 

По волята на тия, дето се хвалипръцкат с фискалната дисциплина, България ще разпределя общо за публични разходи през 2021 г. 41,7% от БВП и до 2023 г. ще ги свали още - до 39,6%! Има механизми в ЕС за увеличаване на процента, особено при КОВИД-кризата, но трябва да има и правителство с акъл да ги използва. А ние нямаме. За идната година планираният БВП е 124 540 млн. лв. и ако чрез хазната разпределяме средния за ЕС процент (46,7%), това би означавало допълнително за недофинансираните ни публични сектори още цели 6 млрд. лв. над тези 52 532,2 млн. лв. разходи, които правителството на ГЕРБ е планирало. 

От друга възможност за повече пари ни лиши престъпната политика на властта за концесиите върху природните ресурси - особено на полезните изкопаеми. Според отчет на "Дънди Прешъс" от август т.г. добитото злато у нас за първата половина на годината е 154 400 унции. На международните пазари цената на унция злато се движи вече около 2000 долара, сиреч 308,8 млн. долара (516,1 млн. лв.) е печалбата от нашето злато за половин година. За една година е 1032,2 млн. лв. А за 30 години концесия? Според доклад на Сметната палата от 2011 до 2013 г. канадският концесионер "Дънди Прешъс" е добил край Челопеч руда, в която съдържанието на мед е 66 759 тона, на злато - 18,8 тона, а на сребро - 42,99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото - 939 млн. долара, а на среброто - 41 млн. долара. Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара, пише Сметната палата. От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в бюджета ни са влезли само 1,5% - около 34 млн. лв. за трите години!

На този фон е ясно защо за 2021 г. прогнозните приходи от всички концесии у нас са само 797,7 млн. лв., включително още неплатените първоначални 660 млн. лв. от концесията на "Летище София". През 2022 и 2023 г. приходите от концесии ще са съответно 202,2 и 202,3 млн. лв. Разбирате ли какви пари изтичат от бедна България след съзнателното унищожаване на добивната й промишленост?

Пореден удар по Дянковски

Както всяка година, така и този път, средствата, които държавата отделя от хазната за сектора "Наука", са скрита картинка. Почти всички сметки за разходите са поднесени с числа от Консолидираната фискална програма - т.е. към субсидията се прибавят парите от еврофондовете и от собствени приходи на съответните научни звена (от наеми, продажби, проекти от фирми и ведомства). Човек трябва да прегледа и съпоставя стотици страници, за да разбере колко всъщност дава държавата България за наука. А когато разбере, се хваща за главата. Защото за пореден път изследователската дейност и нейните творци са на дъното на държавната грижа.

Първи саблен удар нанесе прословутият Симеон Дянков, който през 2010 г. съкрати драстично средствата за наука от бюджета и обрече сектора на бавно умиране, понеже наука без пари никъде в света не може да се прави. Нещо повече - науката е интернационална дейност, няма българска наука, има наука в България, а учените ни няма как да правят изследвания извън постиженията и идеите на колегите си по целия свят.

Най-пострадал от Дянков се оказа лидерът на науката у нас - БАН. Заплащането на най-квалифицираните учени в държавата, произвеждащи от години над 50% от видимата в света наука на България, се оказаха със заплащане значително под средното за страната. В годините на герберасткото управление неведнъж изследователите ни излизаха на улични протести - картина, непозната света, да не говорим в Евросъюза, който постави развитието чрез наука като приоритет над приоритетите и единствено за него постави финансова цел - страните да постигнат финансиране от 3% от БВП. В момента в ЕС за наука и развитие според Евростат се отделят средно 2,07% от БВП. Неведнъж Еврокомисията напразно предписваше на България да увеличи публичното финансиране за наука, както и това, което идва от частния сектор. И че парите от еврофондове само надграждат националните усилия, не ги заменят. Резултатът от обидите и отрицателното отношение на управляващите към науката бе, че десетки млади и не само млади учени се изнесоха през Терминал 2 в държавите, където тази дейност не е навряна в сметището. В Европа годишното заплащане на млад учен с докторска степен по данни на Еврокомисията е от 30 000 евро в Испания до над 100 000 евро в Англия, Швейцария, Германия (2019).

Какви пари от републиканския бюджет виждаме в проекта на МС за 2021 г., пробутан светкавично за два дни на първо четене през комисии и пленарна зала? Въпреки всички лафове на властта, че висшите училища трябва задължително да развиват наука, въпреки записа в закона, че за нея те ще получават 10% от издръжката, средствата за присъщи научни и издателски дейности във вузовете не помръдват и остават общо 8 млн. лв. - колкото са от 2019 г. насам. Чак след въпрос на депутата проф. Станислав Станилов при първото четене на проектозакона за бюджета в ресорната комисия от МОН признаха, че и за Фонд "Научни изследвания" парите не помръдват - отново са 16 млн. лв. А това е единственият български инструмент за финансиране на фундаменталната наука у нас чрез проекти. За сведение, много от сродните фондове в Европа получават от държавите си над 1 млрд. евро. А финансиране от 8 млн. евро служи единствено като основание да се пренебрегват български проекти в международни научни програми с обяснението, че подкрепата от българската държава за тях не е надеждна. Факт. Ала иначе властта предвиждала да създаде нова административна агенция за наука и иновации! "Преди години казах, че пазарният принцип и търговците в храма убиват науката у нас, че се ликвидира фундаменталната наука, чиято възвръщаемост е в бъдещето, но ми отговориха: "Ами, бъдещето да я финансира", посочи проф. Станилов. "Ако не бяха посекли тогава фундаменталната наука, днес щяхмe да се справим с КОВИД-19 за 6 месеца, а сега бъдещето и резултатите дойдоха - с ковчези", каза ученият.

Младите учени - със заплата на училищна чистачка

За 2021 г. предвиденото увеличение на субсидията за недофинансираната с години БАН е с 12,2 млн. лв. (ръст 11,6%). Много може да се каже по темата "плащат си, за да работят". Но този път има и огромен проблем със заплатите, при което се създава безпрецедентен за света дисбаланс за най-висококвалифицираните кадри.

От януари началната заплата на млад учител става 1260 лв. Предвидени са и 48,2 млн.лв., за да стане 1300 лв. началната заплата на асистент във вузовете. Синдикатът "Подкрепа" иска още 10 млн. лв. допълнително, за да се увеличат и заплатите за останалите академични длъжности, но от МОН обясниха, че това ще е грижа на самите висши училища според възможностите им да се дофинансират от студентските такси. Субсидията за висшите училища за 2021 г. е с 65,9 млн. лв. по-висока от тазгодишната. Но без увеличението за заплатите вузовете получават де факто само 17,7 млн. лв. в повече. И още един абсурд - парите за поддържане и развитие на рейтинговата система на висшите училища, от която зависи допълнителното им заплащане за качество, щели да са за сметка на въпросното доплащане. Всъщност, се подценява качеството в образованието, а бюджетът е израз на политики, резултатите от влошеното образование ги виждаме всички, обобщи народната представителка Ирена Анастасова. 

Има обаче и други съществени подробности,  които ще обърнат колата в науката. Първо, минималната заплата в страната се вдига до 650 лв., а като цяло в бюджетната сфера възнагражденията порастват с 10%. Само че в тази ситуация с допълнителните си 12,2 млн. лв. БАН, където базата на заплатите сега е най-ниска (756 лв. за асистент), ще може да осигури основна заплата за своите асистенти не повече от 832 лв. Да не говорим за длъжностите нагоре по стълбицата. Така хора на еднакви длъжности, отговарящи по закон на еднакви изисквания за заемането им в академията и във вузовете, ще имат огромна разлика в заплащането. На какво основание академията, която създава доказано най-качествената наука у нас, ще се третира по този начин? Скромното й искане е професорът в БАН да стигне основна заплата поне 1450 лв. вместо сегашните 1122 лв., които са под средната за страната! В академията, според отчетния й доклад за 2019 г., са останали да работят 402 асистента, 843 главни асистента, 854 доцента, 411 професора. Само за асистентите при равна заплата с вузовете ще са необходими 6,3 млн. лв., при това - без осигуровките. А в БАН и студентски такси няма, с които да си помогне. Напротив - има стипендии и разходи за докторантите, които академията винаги е заделяла от общата си субсидия, вместо да ги получава на отделен ред, както е по закон. 

В БАН и настоятелството й са изчислили, че, за да се изравнят заплатите в институтите с тези във вузовете, са необходими минимум още 11,2 млн. лв. над предвидените в проектобюджета. Кой да ги чуе? Злите езици говорят, че създадената аномалия е отмъщение за писмото срещу правителството, което група учени от академията подписаха преди време. Е, диктаторската власт на ГЕРБ не прощава, ако я критикува човек, вместо да й се кланя и да я моли за помощ. Без ирония, останалите все още учени в БАН би трябвало да предпочетат работа във висше училище, което съвсем ще обезлюди и без това намалелия научен състав. С всички последици и за средното, и за висшето образование при залиняване на науката. 

Същото е положението и в Селскостопанската академия, която ще има 31 536,2 млн. лв. субсидия - с 3 550,5 млн. лв. повече от тази година. Заплатите на асистент там засега са по-високи от тези в БАН (около 780 лв.), но идната година ще се сринат и там до нивото на училищна чистачка, която с увеличението си ще получава приблизително колкото тях. Да не говорим, че заради сушата тази година някои институти имат малко свои приходи и големи неразплатени задължения, напомня депутатката Светла Бъчварова. По принцип, спрямо БВП догодина ще има лек ръст на процента за същинските научни и академични звена - с 0,02 до 0,14% от БВП. Смях в залата, при положение, че в ЕС средният бюджет за наука в момента е 2,07% от БВП. А отгоре на всичко се предвижда до 2023 г. парите за наука да намаляват още (за образованието просто "се замразяват" след 2021 г.)! Ха, правете у нас наука на световно ниво!

Само черешка на мухлясалата торта е, че ГЕРБ не изпълняват дори собствената си Стратегия за развитие на научните изследвания, приета през 2018 г., в която пише, че публичните инвестиции за наука и развитие у нас ще са 1,5% от БВП през 2020 г. и 2,0% от БВП през 2025 г. Няма обяснение защо нищо не е изпълнено и няма да се изпълни, няма анализ - стратегиите са само красива хартийка за пред ЕС. Жална му майка на бъдещето на България!

Коварният чл. 106. Бюджетът е орязан!

Коварна уловка в проектозакона за бюджет'2021 срива всички хвалби на властта. Субсидиите на публичните институции ще се превеждат през цялата година... на 95%. Чак след 1 декември 2021 г. ще им се дадат останалите 5% - и то, ако дотогава  разходите не превишат значително приходите - което сто на сто ще се случи, понеже според всички оценки бюджетът е планиран нереално. Описах вече проблемите с недостига на парите в науката, включително за заплати, и на този фон 95% изпълнение на бюджета означава категоричен крах за БАН, ССА и за някои по-бедни висши училища. В становището на Съвета на ректорите до НС е казано, че при 95% бюджет вузовете няма да могат да работят, камо ли да увеличат заплатите. За двете академии да не говорим. За БАН недодадени 5% от субсидията са около 6 млн. лв., добавени към и без това недостигащите 11,2 млн. лв. Ректорите искат да бъдат изрично изключени от действието на този текст.  

В Комисията по образование и наука на НС от финансовото министерство заявихa, че висшите училища и БАН не били включени сред тези, на които ще се дават само 95%. От формулировката на чл. 106, ал. 1 на проектозакона обаче се вижда, че текстът е двусмислен. Разходите по чл. 16, в който са вузовете и БАН, са вътре в ограничението. След запетая в текста за орязването са добавени трансферите за дейности от МОСВ (включително 675 хил. лв. за БАН) и от икономиката. И макар че тези от МОН не се споменават отделно, нефелната редакция на текста означава, че хем ги има храмовете на знанието, хем уж ги няма в изискването за 95%. Там са си. А МФ може да тълкува, както иска. Казано иначе, депутатите бяха заблудени. От намалената субсидия по чл. 106 са изключени изрично (с ал. 4) само делегираните бюджети в средното образование и любимият на МОН Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който бе изваден от БАН и прехвърлен към министерството - за да остане на власт директорът Брънзов, който в академията бе освободен от поста заради драстични нарушения на Устава й с паралелните му лични частни фирми, лъжи за финансите, неизпълнение на решения и пр. 

Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности за БВП и за субсидиите. Във функция "Наука" тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и Фонд "Научни изследвания". ЕС дава за наука средно 2,07% от БВП