ГЕРБ въвеждат комисарщина в правосъдието

Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в град Кула. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Има специализации по правата на човека в Монпелие, Франция, по данъчно облагане - Вашингтон, САЩ, и по антикорупционни практики в Италия. Старши асистент е по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е депутат в 38-ото, 39-ото, 40-ото и сега в настоящото 41-во НС. Последната година в мандата на предишния кабинет той бе министър на вътрешните работи. Владее френски, руски и сръбски език.


Народното събрание прие в сряда на първо четене промени в Закона за съдебната власт. С тях се въвежда втори изпит за кадрите, постъпващи в системата. Обяснението на мнозинството бе, че входът в съдебната система трябва да гарантира качеството на кадрите. Основните промени са в увеличението на обучителния срок за младшите магистрати в Националния институт на правосъдието (НИП) от 6 на 9 месец. Въвежда се писмен и устен изпит след края на курса.
Новост е въвеждането на държавна стипендия за младшите магистрати през тези девет месеца, но ако се провалят на изпита, те трябва да върнат парите. В момента юристите, желаещи да постъпят в съдебната система, държат само един изпит пред Висшия съдебен съвет и при положителен резултат постъпваха в НИП. След 6 месеца обучение в института те постъпват на работа без допълнителни изпити.
Критиките към промените бяха, че НИП не е структура, която е част от съдебната власт и няма конституционно право да се меси в процеса по назначаване на кадрите.

- Г-н Миков, нарекохте промените в Закона за съдебната власт "тричане" на съдебната система. Дали ГЕРБ осъзнават, че могат да преобърнат с главата надолу реформата в тази сфера?
- Имаше доста аргументи в пленарна зала, заявени от нас и от ДПС, и от Синята коалиция срещу поредните промени, които се отнасят основно до атестацията на младши магистрати. Всъщност обаче не се получи никакъв отговор от мнозинството. Остават редица увиснали въпроси по отношение на затруднената система на влизане в съдебната система. Де факто тя днес е блокирана и то заради промени, които мнозинството прие само преди няколко месеца, преди Нова година. Не може да се извършва атестиране, не може да се попълват свободните магистратски места и всъщност управлението на съдебната система е блокирано.
- Кой трябва да даде отговорите на тези висящи въпроси. Правосъдният министър Маргарита Попова? Или отговорността е на целия кабинет?
- Министърът говореше общи приказки. Говореше за някакви хипотетични конституционни промени, а в същото време не можа да даде адекватен отговор за всичко, което се случва с този законопроект. А очевидно тя стои зад този законопроект. След като е така, защо тя не поеме пряката отговорност да го внесе в Министерския съвет? Защо неща, които са отхвърлени, включително с гласовете на вносителя преди два месеца, сега се внасят отново в Народното събрание? Защо се променя стажът на следователите с промени в Кодекса за социално осигуряване? А кой ще плаща таксите и данъците за съдебните сгради, които досега бяха задължение на Министерството на правосъдието? Сега този ангажимент отпада от министерството. Това са все въпроси, които не получиха никакъв отговор по време на дебатите - нито от министъра, нито от мнозинството.
Те сигурно ги знаят, но не искат да кажат гласно, че с промените в Кодекса за социално осигуряване се променя третирането на стажа на следователите, които също са били служители на МВР. Сигурно си дават сметка, че ще възникне спор за плащането на данъците и таксите на съдебните сгради. Може би ще се направи един опит за прехвърляне на тези отговорности към бюджета на съдебната система. Но най-вероятно те все още не са разчели колко ще струва това. Нямаше отговори и за неизпълнените срокове за назначаване на ръководителите в специализирания съд. За предоставянето на сграда за този нов орган. Там, напомням ви, тече също една дискусия, която е заради недобрите законодателни решения в НПК и НК.
- Можем ли да предположим, че има натиск върху министъра от други членове на МС да се прокарат тези промени?
- Абсурдно е в една държава министърът, който е духовният покровител на тези промени, да не даде ясни отговори пред обществото и пред НС на поставените въпроси. Не мога да предполагам различни конспирации, но ситуацията е абсурдна.
- Целта на промените, според Попова, е да има независими и безпристрастни магистрати. Новите правила обаче не въвеждат ли двоен стандарт?
- Общите приказки за прозрачност и независимост не могат да дадат аргументи за обоснованост на предлаганите текстове. Очевидно се прави опит да се прикрие това, което е цел на закона. Той няма да направи съдебната система по-прозрачна, по-отчетна. Няма да направи магистратите по-мотивирани. Напротив - ще въведе една нова комисарщина в съдебната система. Какво означава извънредно атестиране - че ще има един общ ред за всички и един друг - за избрани?
Това "атестиране" едва ли ще се хареса на европейските ни партньори. Та това е вид дискриминация. Да не говорим, че с новите текстове реално се дава една твърде лоша оценка на висшето образование по специалността право. Големите проблеми на системата, които не се решават с този закон, са мотивацията и сигурността на магистратите. Връщането на задължителното разпределение няма как да мотивира младите кадри.
- Да очакваме ли опит за още промени? Новите текстове бяха прокарани, преди законът да е влязъл в сила. За некомпетентност ли говорим, или за умишлено прокарване "на час по лъжичка"?
- Крайната некомпетентност на законодателството, особено в такава относително консервативна система, каквато е съдебната, води до несигурност. Несигурност във функционирането на магистратурите, несигурност в кариерното развитие на магистратите, включително води до зависимости от управляващото мнозинство. Управляващите си играят със закони напред-назад. Всичко това са аргументи да смятаме, че наистина става въпрос за някакво силно въртене на съдебната система и хвърляне в студената вода. А никой не иска и да помисли за онези магистрати от Софийския районен съд, които имат над 1100 дела годишно. За тяхното кариерно развитие, за техните материални условия. Забавят се конкурсните процедури и затова има места, които се заемат от командировани магистрати. Идва човекът, работи в районния съд няколко месеца и след това го пращат откъдето е дошъл. А мястото се заема от "наше момче, минало през атестация". Този подход няма да доведе до изпълнение на реформата в съдебната система. По-скоро ще връща съдебната власт назад и ще я вкарва в ново и ново объркване.
- Дали целта на тези бързи "реформи" не е показност пред европейските ни партньори? Могат ли подобни промени да подобрят оценките в следващия мониторингов доклад за правосъдие и вътрешен ред на ЕК?
- Не искам да прогнозирам, но това, което се случва като законодателни решения и управленски действия от страна на мнозинството, като финансово осигуряване, като натиск по конкретни случаи от съдебната система, едва ли ще получи одобрение от нашите партньори от Брюксел.