Гнусотник беснеещ

1.
Заглавието взех назаем от Ийон Тихий, по-точно - от неговото осмо пътешествие, описано от Станислав Лем в "Звездни дневници". И понеже няма нищо случайно, ето къде, сякаш нарочно, попада Ийон, този фантастичен хибрид между барон Мюнхаузен и Волтеровия Кандид:
"И това преживях. Бях делегат на Земята в Организацията на обединените планети (ООП)... Общото събрание обсъждаше не моята кандидатура лично, а кандидатурата на цялото човечество... Стоях в залата на Общото събрание, на дъното на сребристобелия амфитеатър... Не можех да различа очите от ордените и телата на делегатите от изкуствените им продължения... Край мен прелитаха откъслечни фрази на хиляда езика... перки, смукала, пипала, държащи съдбата на близки и далечни звезди, преминаваха пред мен като филм на забавени обороти..."
Ийон е зашеметен, пред гората от микрофони застава представителят на Тубан (планета, може би), и с ламаринен глас изчита убийствена класификация на обитателите на една Галактика, която аз (не бедният Ийон) нарекох Галактика на мерзавците. Низходящата градация (оставям я за по-натам) завършва с венеца на мерзостта - Monstroteratum Furiosum. Сиреч - Гнусотник Беснеещ!
Какво по-прилепчиво определение за истеричавия персонаж, който, като не можа да стане режисьор, се обезсмърти като държач, певец и символ на сакрализирания антикомунистически дискурс. За хроничния фалшифчик и автор на публични доноси (поради доносителската си душица). За "умния и красив" вувузелковец, който дефилира по телевизорите, възседнал виртуален tank (без think), оплискан целия в своята срамна слава. За този тип (досущ като много други типчета), толериран, отглеждан и дундуркан от гадния тоталитар, а после - пръв борец срещу същия гаден тоталитар, понеже го бил отгледал и дундуркал тъй злостно, тъй насилнически, направо изнасилвачески и главно - тъй репресивно!
Той, милият, е тежко, жестоко репресиран, запокитен въпреки волята му и преко неговите сияйни анти-соц-ком убеждения не другаде, а в Москва! В злото сърце на злата Империя! На каторга! В най-страховития концлагер, известен под зловещото име ВГИК, а иначе - Всесоюзный государственный ордена Трудового Красного знамени институт кинематографии имени С.А. Герасимова. (Сега не е Всесоюзный, а Всероссийский, ама все тая! Даже по-лошо! Неизмеримо по-лошо! Хибридно лошо!)

2.
И ето - непрекършен от тъмните сили и мрачната каторга, Гнусотникът беснеещ беснее вече 25 години, клевети, съди и осъжда почтени люде, само защото те имат наглостта да бъдат почтени (нещо необяснимо за него), да бъдат истински (нещо невъзможно за него), да бъдат признати, почитани и уважавани - всеки на своето поприще (нещо недостижимо за него), и преди всичко, и над всичко - защото имат нахалството да бъдат умни, талантливи, интелигентни, можещи, знаещи и - какъв кошмар! - леви. А според класификацията на беснеещия Гнусотник, тези умни, талантливи, почтени, уважавани люде са "червени боклуци", "левундери", "комунези", "цървули", "селяндури", "уроди", "изроди", "убийци", "главорези",  "тирани", "орки", "лузъри", "рублоядци", "русофилитици", "путинисти", "сволоч", "червена слуз", "червени зурли", "хибридчици", "мутро-мутанти" и т.н., и прочее.
Злобата няма почивен ден, омразата няма мозък.
Гнусотникът беснеещ мръснослови, клевети, съди и осъжда не само достойни и доказани личности. Той мръснослови, клевети, съди и осъжда България. Доносът срещу Ирина Бокова, безспорният кандидат за генерален секретар на ООН, е донос срещу България, срещу българския национален интерес, срещу един национален шанс, който няма да се повтори и след хиляда години, и най-сетне - срещу националното ни достойнство.
Гнусотникът е написал своя донос на български, английски и френски в първо лице множествено число - "ние" ("we", "nous"). НИЕ (WE, NOUS), обаче, не сме писали никакъв злоумишлен, злонамерен, зложелателен комплексарски донос! И никой не може, и няма право да говори от НАШЕ име, от името на българския НАРОД! 

3.
Гнусотник беснеещ!
Какво по-прилепчиво определение за срамотния персонаж! И за нему подобните персонажи, които четвърт век ни давят в своите кални потоци от фобии и мании, низости и мерзости, претенции и патологии. Които (срещу щедри хонорари) ни поучават как по-спектакуларно да си погубим държавата и нацията, как най-евроатлантически да се изчегъртаме от историята и от времето, как да се самоубием за кефа на техните покровители и за НАША сметка. Които 25 години разплакват сополивите синьокоси Дездемони с лигавия си хленч за своето многострадално соц-ком детство, лишено от заветния банан. Които изобретиха изкуствената патица Кристалинка, една кристална посредственост, попаднала на високо място, и тази посредственост не може да прави нищо друго, освен да консумира благата от властта и да се отплаща с интриги.
И цялата тази компания дръзновени защитници на Гнусотника беснеещ блъвна като гейзер от спукана отходна тръба, че и петиция списа. Ще цитирам само два коментара от петицията - като илюстрация на бесовщината:
"№ 248, Български офицер: Трепане му е майката на Червената паплач до 9-то Червено коляно ........!!!"
№ 251: "МАЛКО ВРЕМЕ не стигна на Жандармерийските и Войсковите "Ловни роти", да отрежат главите на цялата Червена лумпен-пролетарско-каскетаджийска паплач като "Пета колона" на Москва и КОМИНТЕРНА! Спасиха ги на 9 Септември 1944 г. Съветските, въшливи памуклийки! "РАБОТАТА" още стои недовършена!!!."
В защита на беззащитния Гнусотник беснеещ се притече ако не целокупната Галактика на мерзавците, то поне нейното най-ярко съзвездие. Няма да ви занимавам с Ал. Йорданов, с г-жа Лолита или с Боздуганов (масажиста-оръжейник на Ф.Д.), които титулуват Беснеещия "велик български герой" и го сравняват със Захарий Стоянов, Стамболов и Левски. Ще ви предоставя словото на делегата от планетата Тубан, пък вие сами решавайте кой какъв е.
Според неговата систематизация "аномалните форми в Галактиката" са: "Debilitates (Слабоумци), Antisapientinales (Неразумци), Canaliacele (Мерзотняци), Lasciviaceae (Гнусотняци), Cretininae (Кретенци) с класически представител в лицето на Мътилник Изпъченяк, Idiontus Erectus Gzeemsi. Някои Ужасняци създават собствена псевдокултура; към тях отнасяме видове като Anophilus Belligerens (Дупелюбец), Genius Pulcherrimus Mundanus (Най-прекрасният гений на света), Monstroteratum Furiosum (Гнусотник Беснеещ)."
Ако нещо ви притеснява, обърнете се към Станислав Лем. Аз само цитирам.

4.
В това съзвездие блести Алекс Нюман от сп. "Ню Америкън" (New American Magazine), издание на крайнодясната, откровено расистка организация "Джон Бърч", която в своята расова омраза конкурира дори Ку-Клукс-Клан. Според официалния титул това е организация за "образование и защита на политически каузи". John Birch Society (JBS) носи името на Джон Бърч, баптист, мисионер, американски разузнавач в Китай, убит две седмици след бомбата над Хирошима и провъзгласен за "първата жертва на студената война".
За JBS гражданските права и свободи са главен враг; декларациите, конвенциите и хартите за правата на човека са празен лист; ООН е престъпна комунистическа организация; президентът Дуайт Айзенхауер (!) е "фанатичен агент на комунистическия заговор"; Норвегия е "тайна комунистическа държава"; "Бийтълс" са гадни комунета, понеже "песните им са писани от комунисти"; самите комунисти подлежат на физическо изтребление. И съвсем естествено любимец на JBS е диктаторът Аугусто Пиночет - времето на Пиночет е "златно", защото за една седмица хвърли в затворите над 45 хиляди души, след още няколко месеца над 130 хиляди - учители, ученици, студенти, университетски преподаватели, поети, писатели, композитори, комунисти, социалисти, социалдемократи... Десетки хиляди загинаха, още толкова изчезнаха безследно... 
JBS е създадена през 1958 г. от Робърт Уелч (пенсиониран собственик на бонбонена фабрика) и от Фред Кох (основател на Koch Industries).
Фред Кох е роден в Тексас през 1900 г. в семейство на холандски имигрант, през 1922 г. завършва Масачузетски технологичен университет, неговото първо изобретение намалява двойно разходите по рафинирането на петрола, през 1929 г. сам предлага услугите си на Сталин, до 1933 г. е главен петролен експерт в СССР и натрупва огромно богатство, завръща се в САЩ за кратко, после сам предлага услугите си на Хитлер (процедурата се повтаря), и накрая, под "благотворното" влияние на Фюрера и човеколюбивите нацистки идеали, от консултант на Москва се превръща в истеричен антикомунист, расист и маккартист.
Днес синовете на Фред Кох - Чарлз и Дейвид, ръководят империята на баща си. Koch Industries е  втората по големина изцяло частна компания в САЩ с годишни приходи над 60 млрд. долара; империята е собственик на 8000 км петролопроводи, на десетки електроцентрали и рафинерии, на фабрики за производство на какво ли не - от тоалетна хартия до месопреработка. За голяма част от американците двамата братя олицетворяват абсолютното зло. Най-кратката характеристика за тях е "Братя Кох. Мръсни пари". Наричат ги "замърсители на политиката и околната среда". Техни са "рекордите" за обезщетения поради престъпна небрежност за гръмнали газопроводи и петролни разливи.
Братята Кох са част от задкулисието на милиардерите, което контролира и владее политиката на САЩ, и пред което мафията е детска градина. Те свалят и назначават губернатори, сенатори, конгресмени, върховни съдии, прокурори, президенти и винаги, неизменно разбогатяват още повече, удвояват и утрояват своите милиарди. 
През 1977 г. братята Кох основават аналитичния институт "Катон" (Cato Institute), финансират центъра "Меркатус" (Mercatus Center) към университета "Джордж Мейсън", под техен контрол са десетки НПО, фондации, центрове, тръстове и всякакви явни и тайни, видими и невидими общества и структури - една мрежа, чрез която двамата магнати манипулират целия обществен, политически, икономически и финансов живот в САЩ. Тази мрежа американските медии наричат Kochtopus ("Кохтопод"). Кампаниите на "Кохтопод"-а атакуват и отричат публичното образование, социалната политика, финансирането на науката, грижата за околната среда. 
Защо ви ги разправям тия работи, ще попитате.
Първо. Защото пипалата на "Кохтопод"-а стигнаха и до България. Cato Institute е, както казва Валери Найденов, патрон на българския Институт по пазарна икономика. Българското либертарианско общество (БЛО) също е рожба на "Кохтопод"-а, вдъхновявано идейно и финансово от него.
И още по-първо. Защото зад Алекс Нюман стои "Кохтопод"-ът. Защото Алекс Нюман е не само вдъхновител и ментор на доноса срещу Ирина Бокова. Той е негов съавтор. Или автор, най-вероятно. Затова доносът е написан в първо лице множествено число - "ние".
И най-първо. Защото срещу Ирина Бокова стоят Ку-Клукс-Клановците от John Birch Society и тяхното изчадие - "Кохтопод"-ът. С неговите несметни милиарди, с неговия див, бесен, примитивен антикомунизъм, с неговата расистка идеология. Затова точно преди една година Алекс Нюман написа в New American Magazine, че ЮНЕСКО  е "развъдник на комунисти, престъпници, диктатори, ислямисти, масови убийци и антиамерикански радикали"(!); че БСП "се прекръстила, за да се добере до средства от американските данокъплатци"(!); че Ирина Бокова "е от типа хора, известни като "бебета с червени памперси" - дете на семейство заклети комунисти"; че Ирина Бокова трябва да бъде изобличена и спряна "в името на свободата, просперитета, и разума", и на американците, разбира се, но преди всичко - за чест и слава на "Кохтопод"-а, тази най-репрезентативна част от Галактиката на мерзавците.
Затова става дума. А жалкият Доносник беснеещ и неговите почитатели са само едно нищожно инструментче в тази битка на грубия интерес на американските магнати срещу Организацията на обединените нации по принцип и срещу Ирина Бокова - конкретно.  

5.
Прочее, в подписката в защита на Доносника видях името на Евгения Живкова. Веднага се обадих. Остана като гръмната. Каза, че никога не е подписвала тази петиция, даже не знае за нея. Със сигурност Жени не е единственият човек, с чието име е злоупотребено по най-долен начин.