Година на избори

Отминаващата 2021 година спокойно може да бъде наречена Година на изборите. Но тя се превърна и в година на надеждата, натоварена с позитивизъм, обществена енергия и крехка вяра за промяна. За първи път в новата ни история българите гласуваха пет пъти за 12 месеца. Първият редовен вот бе за парламент. И като започнаха едни избори, та цяла година...

След бурните събития от лятото на 2020-а, когато хората излязоха на улицата с искането за промяна, президентът Румен Радев насрочи изборите за ново Народно събрание за 4 април. В обръщение към нацията държавният глава заяви, че у нас за пръв път те ще се проведат в условия на пандемия и призова институциите да поемат отговорност за опазване на здравето на хората, за гарантиране на правото на глас на всеки българин, за ефективност и прозрачност на изборния процес. 

Общо шест партии преминаха 4-процентната бариера и влязоха в 45-ото НС. Коалицията ГЕРБ-СДС спечели вота. След тях се нареди новата партия на Слави Трифонов "Има такъв народ". Трета остана БСП, следвана от ДПС, "Демократична България" и обединението "Изправи се! Мутри вън!", в което се вляха движенията на Мая Манолова и т.нар. Отровно трио. Извън парламента останаха досегашните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти". 

45-ият редовен парламент беше най-краткият

в най-новата ни история. Той ще се запомни с преместването на пленарните заседания от старата в новата сграда на пл. "Княз Александър I", където депутатите заседаваха едва девет пъти. Дори не девет, а осем, защото имаше ден, в който не се разбраха за дневния ред и заседанието се провали. И с това като че ли приключи всичко, свършено от депутатското воинство. Е, успяха да направят някоя и друга промяна в законодателството, като ремонтираха набързо Изборния кодекс. Бе прието машинното гласуване в секциите с над 300 гласоподаватели и отпаднаха ограниченията за броя секции в чужбина. И колкото и да се фукаха т.нар. партии на протеста, 45-ото НС се оказа доста по-безполезно от очакванията на обществото. От БСП заявиха, че парламентът не е приел нито един закон в полза на хората. Вместо съединението да ни направи силни срещу модела ГЕРБ, разединението ни направи слаби и моделът продължава да управлява, предупреди Корнелия Нинова. Сигурна съм, дори и да не го признаете, че

промяна на модела без БСП е невъзможна

подчерта тя. След безплодните опити да се състави правителство, предсрочните парламентарни избори бяха неизбежни и на 11 юли българите отново отидоха до избирателните секции.

Случи се първата дългоочаквана промяна -коалицията ГЕРБ-СДС отстъпи първото място на "Има такъв народ". На трето място остана "БСП за България", а след нея се наредиха "Демократична България", ДПС и "Изправи се! Мутри вън!". 

Съгласно конституционната процедура, президентът Румен Радев връчи мандат за съставяне на правителство. Първият бе върнат от ИТН. Хората на Трифонов не успяха да постигнат договорка за подкрепа от т.нар. партии на протеста заради разногласия около част от номинираните за министри. ИТН първо номинира за премиер бившия царски министър Николай Василев. Нареди и хипотетичен кабинет, който не се хареса на нито една от парламентарно представените партии и обра негативните емоции на обществото. По-късно от ИТН издигнаха за министър-председател своя депутат Пламен Николов, който също не успя да обедини формациите в НС.

Последва връчването на мандат на втората коалиция ГЕРБ-СДС, която номинира за министър-председател Даниел Митов. Той обяви, че няма да съставят кабинет, но ще представят своя проект, само за да се види какъв потенциал имат ГЕРБ-СДС, а останалите да сравняват. Предлагаме вторият мандат да се смята за нереализиран и да продължим нататък конституционната процедура, заяви Митов. Президентът Радев му благодари за улеснението. И връчи третия мандат на ПГ "БСП за България". 

Левицата положи неимоверни усилия 

за да има България най-после редовно правителство. Социалистите проведоха срещи, разговори и дискусии с парламентарно представените формации без ДПС и ГЕРБ. Добрите намерения на БСП обаче останаха неразбрани. Още преди преговорите да започнат, лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов обяви, че партията му няма да подкрепи кабинет с мандат на левицата. Междувременно президентът Радев призова партиите да поемат отговорност за управлението на страната. "Не могат политическите сили в парламента да продължават да бягат от своята отговорност. Хората накрая ще санкционират всички, които абдикират от отговорност", подчерта държавният глава.

По-късно стана ясно, че БСП ще задържи мандата, за да има време за актуализация на бюджета, така че да се помогне на пенсионерите, болните и на всички, засегнати от кризата. Левицата предложи съкращаване на сроковете и извънредни заседания на парламента. "Положихме максимални усилия за постигане на мнозинство и формиране на кабинет. Няма смисъл повече да продължаваме тези усилия, да предлагаме проформа министър-председател и т.н. Хубавото е, че се прие нашето предложение за ускоряване на процедурите в парламента и бюджетите на ДОО, НЗОК и големият бюджет влязоха за обсъждане в пленарната зала", заяви тогава Нинова.

В Конституцията не е фиксиран краен срок, в който Радев трябва да разпусне Народното събрание. Той удължи живота му и 

актуализацията на трите бюджета 

беше приета. За промените в Закона за съдебната власт, както и за другите внесени законопроекти, не остана време. Но все пак депутатите успяха да гласуват прехвърлянето на Бюрото за разследване от главния прокурор към правосъдното министерство. 

На 2 септември парламентът гласува единодушно без дебати решение, с което насрочи изборите за президент и вицепрезидент за 14 ноември, което означаваше, че изборите ще са 2 в 1 - предсрочни парламентарни и за новите стопани на "Дондуков" 2.

На третите поред за годината избори, този път "две в едно", избирателната активност беше ниска. Едва 40,5 на сто от имащите право на глас отидоха в секциите. Но и нямаше как да е иначе, след като мнозинството българи бяха в плен на апатията и разочарованието. А КОВИД-кризата уплаши мнозина.

Резултатите от вота през ноември показаха, че е положено 

началото на края на ГЕРБ 

които останаха втори. За първи път формация, тръгнала от назначеното от президента служебно правителство, стана първа политическа сила. ДПС мобилизира над два пъти повече избиратели в Турция, отколкото за вота през юли, и това увеличи резултата им. БСП остана трета. Фаворитът от вота на 11 юли - партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", се срина до предпоследно място, а избирателите на "Демократична България" останаха почти наполовина. Сред изненадите на вота бе "Възраждане" - партията, противник на НАТО и на ваксините срещу КОВИД-19, която настоява за референдум за излизане от ЕС, вкара свои представители в НС. 

Паралелно с гласуването за парламент се проведе и вотът за президент и вицепрезидент. На първия тур Румен Радев и Илияна Йотова спечелиха с голяма преднина от 49,41% пред опонентите си от ГЕРБ проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева, за които гласуваха едва 22,82 на сто. Двете кандидат-президентски двойки се явиха на балотаж на 21 ноември заради ниската избирателна активност. В него участваха 2 310 903 избиратели, което представлява 34,84% от хората, имащи право на глас. 

При повторното гласуване Радев и Йотова разбиха тандема Герджиков-Митева и спечелиха със 66,72% срещу 31,80% за опонентите им.

След поредицата от избори България не е вече същата. ГЕРБ са детронирани, нова енергия витае в обществото и носи вярата, че промяната ще я има...

Снимки Михаела Катеринска

Над 2 милиона души гласуваха на балотажа за президент