Голямото назландисване

Точно преди една година 1 милион и 405 хиляди български граждани отидоха до избирателните урни, за да дадат своя глас в първия след демократичните промени от 1989 г. всенароден референдум. 851 757 от гласувалите отговориха с "да" на въпроса: "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?" Други 533 526 казаха "не", имаше и 20 180 невалидни бюлетини. Това бяха общо 20,225% от имащите право на глас българи, която бройка формално направи референдума невалиден. Но според закона Народното събрание бе задължено да разгледа отново въпроса за строителството на АЕЦ "Белене", заради спирането на което БСП и други партии успяха да съберат 700 000 подписа, за да стане факт допитването до народа. През февруари 2013 г. парламентарнато мнозинство на ГЕРБ и присъдружните им десни партии отново гласуваха строежът на Втора атомна да бъде спрян. Това е сухата статистика около историческия референдум.
Това беше гласуване, уникално по няколко причини. Първо - защото го имаше. Коментарите от рода на: "Това е победа за пряката демокрация" звучаха често от различни политици и наблюдатели в нощта след избора. Второ - това беше градивен избор, при това буквално, хората излязоха, за да се произнесат дали искат да бъде построено нещо в България. Трето - този избор бе уникален с неучастието на българските цигани и българските турци. Имаше организирано неучастие от тяхна страна, по различни причини. Никой не пожела да мотивира циганите, дори да гласуват "против", защото ГЕРБ разчитаха, че бройката на гласувалите ще бъде под 20%, а дисциплинираните избиратели на ДПС получиха явно партийна команда да не участват, защото ДПС твърдеше, че принципно е против подобни въпроси да се разглеждат на референдум. Четвърто - допитването изигра ролята на безпрецедентно по своите мащаби социологическо проучване за обществените нагласи в страната спрямо ядрената енергетика, конкретно спрямо АЕЦ "Белене" и дори спрямо отношението на българите към Русия. Името на последната бе

неизменно набърквано негативно във всяка дискусия

около ядрената централа благодарение на усилията, преди всичко на десните партии.
Отговорът вече е ясен, разделението в обществото по тези въпроси е в пропорция 60 към 40 в полза на привържениците на "Белене", на технологичното развитие на страната, на взаимоизгодните ни връзки с Русия.
Резултатите от 27 януари 2013 г. имаха обаче и тактическо политическо значение. Те бяха своеобразен вот на недоверие към управляващата в този момент партия ГЕРБ и зафиксираха разклатените й позиции в обществото. Резултатите еднозначно бяха победа за социалистическата партия срещу ГЕРБ и десницата. Те дори бяха победа персонално за нейния лидер Сергей Станишев, ако имаме предвид колко много съмнения и прокоби за провал се вещаеха и по време на събирането на подписката, и по време на предизборния период. Тогава БСП победи ГЕРБ, защото предложи на хората

ясна цел - развитие на страната

чрез строителството на огромен за българските мащаби промишлен обект. Начинание, което има конкретни измерения в хиляди работни места, милиардни инвестиции, множество поръчки за индустрията, евтина електроенергия за бита и промишлеността, развитие на науката и високите технологии у нас. Както каза самият Сергей Станишев в нощта след гласуването: "Хората внимателно слушаха и чуха господин Борисов - неговите "не", "не" и "не" (на АЕЦ "Белене" -бел.авт.), и казаха едно голямо "да" на бъдещето, на ядрената енергетика, на нова ядрена мощност в това число фактически и на "Белене" като единствен реален проект".
Не е тайна, че привържениците на АЕЦ "Белене" очакваха, че с падането на ГЕРБ от власт и още повече след съставянето на правителство с мандата на БСП ще станат едва ли не незабавно свидетели на възобновяване на строителството на централата. Тези очаквания не бяха безоснователни. Например в края на февруари Сергей Станишев заяви на среща с чужди журналисти, акредитирани в България: "Реализацията на проекта за АЕЦ "Белене" е един от основните въпроси, по които българските социалисти ще работят в новия парламент в случай, че получат мандат за управление на страната".
Една година след референдума и вече осем месеца след като новото правителство на Пламен Орешарски, с мандата на БСП, управлява страната, гласувалите "За "Белене" продължават да чакат. Една година след референдума

сме все там, където бяхме

и преди - пред големия гьол на Бойко Борисов в Белене. И въпросът защо започва да звучи с все по-голяма сила.
Отговорът на правителството звучи така - "Руснаците ни съдят за над 1 млрд. лева (872 млн. евро), заради решението на кабинета на Борисов да спре строежа на "Белене". Върви дело в Женева. Докато делото не свърши, няма да коментираме нищо, за да не навредим на България". Отговорът на БСП в лицето на нейния лидер звучи така: "Не сме се отказали от АЕЦ "Белене", кабинетът се опитва да оправи кашата, забъркана от Борисов". Съвсем прясно по темата се изказа в Плевен и председателят на парламента Михаил Миков: "АЕЦ "Белене" ще се строи, но не утре. За такива големи проекти е необходимо време, по-малко шум и политизация". Преди седмица пък зам.-председателят на парламентарната група на Коалиция за България Корнелия Нинова каза: "Има си ред в тази държава и решение за АЕЦ "Белене" Народното събрание ще вземе, когато министър Драгомир Стойнев внесе предложение". На свой ред министърът на енергетиката Стойнев заявява, че не желае да обсъжда публично казуса "Белене", докато върви дело срещу България, за да не бъдат използвани по някакъв начин думите му в съда. По въпроса за политическото решение Драгомир Стойнев е по-конкретен. През юни м.г. в интервю за бТВ той заяви: "Такова решение може да вземе само българското Народно събрание". И така кръгът се затваря - парламентът чака предложение от Стойнев, Стойнев чака решение на народните представители.
Междувременно се случиха събития около "Белене", които определено не донесоха точки на социалистическата партия, дори напротив. Първо изпълнителната власт в лицето на енергийния министър активизира преговорите с американската компания "Уестингхаус"

за строителството на 7-ми блок в АЕЦ "Козлозуй"

Груба грешка ще бъде да се противопоставят новият реактор в "Козлодуй" и централата в "Белене". Както се казва, мегдан има и за двете ядрени мощности. Не само поради това, че след година-две най-вероятно ще спрат редица ТЕЦ-ове с обща мощност 1500 мегавата, но и защото реакторите в "Козлодуй" не са вечни и трябва да се мислим с какво ще ги заместим след двайсетина години. В тази калкулация не влиза наболялата реиндустриализация на страната, която е немислима без евтина електроенергия, осигурявана от АЕЦ. Така или иначе, се създаде обаче впечатление в обществото, че приоритетите са променени, че "Белене" отива на заден план, а американският реактор излиза на сцената. Това очаквано беше използвано от политическите противници на БСП, а и от вътрешнопартийната опозиция на лидера на партията.
Второто събитие бе внесеният през ноември м.г. в НС проект за решение на партия "Атака" за отмяна на решенията на парламента от 29 март 2012 г. и от 27 февруари 2013 г. за спирането на строежа на АЕЦ "Белене".
Ако решението за активизирането на работите около 7-ми блок в "Козлодуй" има своята икономическа логика, макар и да изглежда политически спорно в очите на подкрепилите АЕЦ "Белене" избиратели, то фактът, че "Атака" изпревари БСП и първа предложи да се отменят пагубните решения на ГЕРБ, буди само недоумение. Сега, дори при благоприятно развитие на събитията около Втора атомна, БСП ще трябва да подкрепи предложение на националистите,

да свири един вид втора цигулка

когато нещата опрат до дебат в Народното събрание. Политически това не звучи изобщо добре.
Третото негативно събитие беше привнасянето на темата "Белене" във вътрешнопартийното противопоставяне в БСП, след като Георги Първанов реанимира проекта си АБВ. Последните дни бившият вече председател на БСП в Плевен Румен Петков, кажи речи, всеки ден обвинява публично сегашното ръководство на соцпартията, че "не желае да решава проблема с АЕЦ "Белене" при наличието на конгресно решение на партията и "при неговата очевидна реализуемост." При това стана ясно, че Петков е водил дори разговори с Бойко Борисов ГЕРБ да подкрепи рестартирането на строителството на "Белене". Това пък стана повод бившият премиер, който е главният виновник за спирането на строежа, да хвърли поредната порция обвинения към БСП с думите: "Това правителство няма да прави "Белене", за радост, просто лъже обществото". Притеснително е, че на същото мнение е и бившият министър на енергетиката и твърд привърженик на АЕЦ "Белене" Румен Овчаров. Преди седмица пред БНР, по повод разговорите на Петков с Борисов той заяви, че е "перверзно"

да се прави от Бойко Борисов сподвижник на "Белене"

В същото време Овчаров също обвини правителството, че е по-склонно да прекрати проекта "Белене".
Как може да бъдат разсеяни тези съмнения и подозрения?
Обективно погледнато, пред "Белене" стоят сериозни проблеми - липса на пари в държавата, липса на инвеститор, позицията на ДПС, които държат ключа към вземането на решение от парламента. Обаче има и въпроси, на които привържениците на централата трябва да получат отговори. Например - докога ще мълчи правителството? Не може то да се оправдава безкрайно с делото, заведено от руската страна. Това дело се точи от есента на 2012 г. Още преди референдума. Никой не каза на хората преди 27 януари 2013 г.: "Ще мълчим, докато не свърши делото". Колко ще продължи то? Ако се съдим още две години с руснаците, още две години няма да се прави нищо ли? Ами то така ще изтече мандатът на кабинета. И всъщност какво ще промени резултатът от делото? Руснаците ни осъждат и ние под натиска на съдебното решението възобновяваме строителството, така ли? Но нали ние искахме "Белене" да се строи, и без да ни осъждат? Тук е уместно да се припомни, че през юни м. г. руската страна на два пъти - чрез вицепрезидента на "Атоменергопроект" Генадий Тяпкин и чрез зам.-министъра на енергетиката Анатолий Яновски, недвусмислено заяви, че ако България започне практически стъпки,

арбитражното дело може да бъде прекратено

Тогава пред електронното издание LiveNews депутатът от Коалиция за България Явор Куюмджиев заяви: "Мисля, че е възможно да се разберем с руснаците и делото да бъде прекратено". Е, явно не сме се разбрали. Но, дори да спечелим делото срещу Русия, това какво ще означава, че започваме да строим или обратното?
Трябва да се даде отговор и на въпроса търси ли се целенасочено инвеститор за "Белене", защото засега чуваме само слухове. Нуждае се от проясняване и въпросът за това дали се водят разговори между БСП и ДПС, за да склони движението да подкрепи "Белене". Трябват конкретни отговори, а не дежурни декларации. Защото засега всичко изглежда, дано само да изглежда, като едно голямо изчакване, като голямо назландисване, от което полза няма.