Горещо лято в Сърбия

Методи Методиев, кор. на ДУМА в Сърбия

    На 20 май т. г. в Сърбия приключи един тежък изборен цикъл - избори "четири в едно" или избори за президент, парламент, за органи на местната власт и за Изпълнително събрание на Автономна област Войводина. Изобрите приключиха, но вече повече от месец след края им правителство в Западната ни съседка няма, а както изглежда, май няма да се формира и до края на този месец.
    Резултатите са следните:
    През следващите пет години начело на западната ни съседка ще бъде вече бившият лидер на Сръбската прогресивна партия (СПП) Томислав Николич. Николич спечели на балотаж срещу "вечния" си съперник - председателя на Демократическата партия (ДП) и бивш президент на Сърбия Борис Тадич. На встъпването му в длъжност дойдоха обаче твърде малко държавни ръководители от региона на Западните Балкани (само черногорският президент Филип Вуянович и неговият колега, член на Колективното президентство на БиХ Небоша Радманович, както и президентът на Република Сръбска Милорад Додик. От съседните страни членки на ЕС бяха изпратени само официални поздравителни адреси, а София се отчете с началника на кабинета на президента Плевнелиев Йовчев). Към настоящия момент Николич като че ли е добре приет от Запада, особено след първото си официално посещение като държавен глава в седалището на ЕС в Брюксел. Между другото той не изневери на себе си и веднага отпътува за Рио де Жанейро, където взе участие във форум на БРИК и по този начин отправи поредния сигнал, че членството в ЕС е приоритет за Сърбия, но наред с него отношенията с Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК) ни най-малко няма да останат на заден план. Новият сръбски президент апелира дори от Рио да се формира колкото се може по-скоро и по-бързо правителство, но сякаш парламентарните партии засега остават глухи за този призив.
    Във връзка и със своеобразната политическа криза, която продължава да "дълбае" Сърбия, остават неразрешени и редица външнополитически въпроси.
    По отношение на интеграцията и членството на Сърбия в НАТО всички политически сили дълбокомисленно и разумно запазват мълчание. Тази тема си е все още "табу" в страната. Като че ли раните от бомбардировките на пакта през 1999 г. са все още свежи и кървят и всеки, който открито се обяви за членството на страната в Северноатлантическия алианс засега може да пожъне само негативи. Нито ДП, нито основните им опоненти от СПП я засягат и са се концентрирали основно върху политическите пазарлъци кой да съставя новото правителство. Едиствените, които  открито я поддържат, са портньорите от коалицията "Обрат" на Либералнодемократическата партия (ЛДП) и Сръбското движение за обновление (СПО), водена от лидера на ЛДП Чедомир Йованович. С тази теза обаче ЛДП успя да се задоволи с твърдия си електорат от 6% и 19 депутати в новия сръбски парламент, а отначало желан коалиционен партньор понастоящем ЛДП, като че ли е изключена от политическите комбинации. На всички основни политически сили в Сърбия негласно е съвсем ясно, че страната не може да бъде изключение от останалите страни от Източна Европа и бивши сателити на СССР и ще трябва да измине пътя през членството в Алианса до членството в ЕС. Но една такава политика трябва внимателно и грижливо да се подготви, а същевременно и да започне процесът на "обработката" на сръбското обществено мнение, което в крайна сметка да осмисли, че процесът и членството в НАТО са задължително условие за добруването на страната му или пък необходимо зло - кой както желае да го приеме. Тази тежка задача явно ще падне върху плещите и на Николич, и на новото правителство, тъй като предшественикът му Тадич така и не събра смелост да започне да я развива.
    Другият основен външнополитически проблем за Сърбия ще си остане Косово. Сигналите от Международната общност по въпроса за независимостта на бившата сръбска Автономна област са съвсем недвусмислени, а и Прищина все повече започва да заприличва на столица на независима държава. От един месец сръбските регистрационни номера се конфискуват, а който иска да си кара автомобила, е длъжен да постави такива с атрибутите на Република Косово. От друга страна, сърбите в Косово все повече намаляват, а Белград не разполага с необходимите инструменти, а още по-малко и финансов ресурс да ги задържи "на терена" в Косово. Въпросът за независимостта на Косово е аналогичен с въпроса за членството на Сърбия в НАТО - и двата са болезнени, но и двата трябва да бъдет решени в ущърб на Сърбия, и то колкото се може по-скоро. Всяко по-нататъшно забавяне ще влошава и без това лошият имидж на Сърбия, създаден по времето на Слободан Милошевич. И Николич, и Тадич многократно обясняваха на своите избиратели, че Косово е неотделима част от Сърбия. Но дали и двамата си вярваха? И дали си даваха сметка за безсмислеността на тези изявления? В Брюксел подсказаха недвусмислено на Томислав Николич, че преговорният процес между Белград и Прищина трябва да продължи с ускорени темпове. Ама от сръбска страна кой да го води? Технически сегашното правителство има мандат и преговарящ в лицето на Борислав Стефанович, но няма фигура, която би се нагърбила с такава огромна политическа отговорност и последващите негативи от нея.
    Следващият политически фактор в Сърбия, който безспорно спечели от изборите в страната, е Социалистическата партия на Сърбия (СПС), водена от лидера си Ивица Дачич. На парламентарните избори, проведени на 6 май т. г., социалистите получиха повече от 16% от подадените гласове и съответно 42 мандата в новия сръбски парламент. Окрилен и дори опиянен от постигнатия резултат Дачич заяви в изборната нощ: "Не зная кой ще бъде следващият президент на Сърбия, но премиерът вече е известен", визирайки самия себе си. Впоследствие Дачич нито веднъж не повтори изявлението си, а го замени с формулата "преговори с ДС, които са нашият партньор от предишното правителство". В интерес на истината социалисти и демократи почти безупречно функционираха през изминалите 4 г. и благодарение на това предишното правителство изкара целия си мандат. В този контекст би могло да се очаква, че СПС и ДП отново ще формират управляващо мнозинство с подкрепата движението "Обединени региони на Сърбия" (ОРС) с лидер бившия сръбски вицепремиер, министър на икономиката и лидер на партия "Г 17 плюс" Младжан Динкич и евентуално деветте представители на малцинствата в сръбския парламент. Преговорите между социалисти и демократи обаче се затегнаха и вече повече от месец в публичното пространство само витаят обещанията, че днес-утре, най-късно вдругиден  управляващо мнозинство ще има.
"Ябълката на раздора" ще си остане премиерският пост независимо от всичко. Демократите ясно заявиха, че бившият президент Борис Тадич е техният кандидат за креслото, но и Дачич няма да се откаже от позицията. Случайно или не той вече два пъти посети Русия през изминалия месец. Уж частни посещения, но най-вероятно става въпрос за консултации по въпроса около формирането на нова управляваща коалиция в Сърбия. Да не забравяме, че "Единна Русия" има подписано Споразумение за сътрудничество със СПП.
    Демократическата партия на Сърбия (ДПС), водена от Воислав Кощуница, засега запазва мълчание, нито пък някой я споменава в сметките за участник в управлението. Със своите 21 мандата ДПС няма да бъде решаващ фактор, но по този начин "твърдата линия" в сръбското общество или както ги наричат "кабинетните националисти" ще имат своето парламентарно представителство.
    Реално възможностите са следните - преговорите между демократи и социалисти да продължат и да доведат до сформирането на ново - старо правителство между вече добре познати политически партньори. Тази опция изглежда най-реалната с оглед много доброто сътрудничество между тези две политически сили за времето на мандата на предишното сръбско правителство. Втората е социалистите да се отметнат от своите стари партньори и да започнат преговори с президентската партия СПП, чиито представители в парламента са и най-многобройни - 73 заедно с тези от "Нова Сърбия", Движението "Силата на Сърбия - Боголюб Карич" (ПСС) и Движението на социалистите (ПС). Третата, почти невъзможна комбинация, е СПП да влезе в коалиция с либералдемократите, Движението "Обединени региони на Сърбия" с лидер Младжан Динкич, Демократическата партия на Сърбия с председател Воислав Кощуница и представители на малцинствата, като по този начин бъде игнориран тандемът ДП-СПС. Съществуват, разбира се, и варианти с голям международен натиск и подкрепа вечните противници ДП и СПП да се прегърнат и сформират монолитна управляваща коалиция със сериозно парламентарно мнозинство от над 130 депутати в 250-местния сръбски парламент.
В сряда водещи сръбски медии излязоха с информация, че Сърбия е на крачка от сформирането на коалиционен кабинет между ССП и Сръбската прогресивна партия на президента Николич. Начело на новото правителство ще застане Ивица Дачич. Това, разбира се, предизвика гневната реакция на демократите на Тадич, които веднага поискаха обяснение.
    Във всякакъв случай периодът на политическите пазарлъци и комбинации в Сърбия се разраства. Едно е ясно - победата на Николич сериозно разтърси сръбската политическа сцена и създаде нови реалности в страната, с които желаят или не останалите политически фактори ще трябва да се съобразяват през следващите пет години.
    Междувременно сръбската икономика продължава да потъва. От началото на годината местната валута - сръбският динар - е загубил повече от 15% от стойността си спрямо еврото, което на практика означава и 15% спад на реалните доходи на населението, а и на БВП на страната. Националната банка на Сърбия от началото на годината  до момента е изхарчила повече от 1,3 млрд. евро за запазването на валутния курс, но политическата нестабилност продължава негативно да се отразява върху местния валутен пазар. По същия начин тя влияе и върху чуждестранните инвестиции в Сърбия. За последните два месеца те са дори под статистическата грешка. Задлъжнялостта на страната е преминала критичната граница от 45% от БВП, а структуроопределящото предприятие на сръбската тежка промишленост - металургичният комбинат в Смедерево (аналог на "Кремиковци") най-вероятно ще спре работа от 5 юли поради липса на суровини и оборотни средства.
    Едно е ясно - без правителство с ясно определени приоритети Сърбия ще продължава да потъва както политически, така и икономически. Във всеки случай в Белград  престои едно тежко и горещо лято, не само в метеорологичен смисъл...