Гризе ме съвестта

Разказано от Александър Дяков

Руснаците имат поговорка: "Може да се ходи на лов без пушка, но не и без куче."
Повече от 60 години съм гледал кучета.
Колкото и да е надарено породистото ловно куче, трябва да полагаш усилия за възпитанието му и след това за ловната дресура.
Не влезне ли кучето както трябва в лова, каквото и самочувствие да имаш, ще си подтиснат. На следващия етап кучето те учи на лов.
Най-добрите ми кучета бяха английски сетер и германски дратхаар. Умеех добре да ги възпитавам.
На едър лов сетерката ми сядаше кротко до мен и с глава ми показваше посоката на приближаващия се дивеч.
Никога не съм ги обучавал да предвиждат земетресения, но няколко минути преди труса те започваха да лаят и да ме теглят към вратата.
     Имал съм страшно неприятни истории с моите любимци и съм много гузен. Дни преди да навърши 12 години, дратхаарът се поболя. На 18 видни ветеринари го водих и се оказа, че е безнадеждно болен. Посъветваха ме да го приспя - евтаназия.
    Набирах телефона на клиниката, за да уговоря ден и час. Кучето беше оглушало, но започна да бута слушалката, да скимти, да ме моли и да ми показва, че може да ходи.
Това се случи три пъти. Как разбираше какво ще правя? Още го сънувам и ме гризе съвестта.
Повече от десет години съм без куче и нямам добро самочувствие.