Хонконг е само пионка в сблъсъка между САЩ и Китай

Отношенията между САЩ и Китай отново са на дневен ред. Този път конкретен повод за сблъсъка между двете сили стана Законът за сигурността и отбраната в относително автономния регион на Хонконг, който Националния народен конгрес на Китай прие в четвъртък. Сам по себе си въпросният закон представлява чернова, маркирала основни аспекти, свързани с умиротворяването на града. Припомням, че Хонконг бе разтърсен от изключително насилствени протести през 2019 г., които доведоха до преки сблъсъци между протестиращите и силите на реда на Хонконг и при които загинаха двама студенти. Протестите в Хонконг продължиха и в условията на КОВИД-19. Ситуацията с пандемията бе използвана от протестиращите, които поискаха да се забрани влизането в района на китайци от КНР. Впоследствие протестите придобиха все по-гротесково и ужасяващо лице. Като резултат от цялото това насилие, което рискува да дестабилизира финансовия център, дойде реакцията на Китай и въпросният Закон за сигурността.

По своята същност законът ще определя като престъпно всяко деяние на:

- откъсване от страната;

- подкопаване на властта или авторитета на централната власт;

- тероризъм или използване на насилие или сплашване на хора;

- дейности на чужди сили, които се намесват във вътрешните работи на Хонконг.

Реакцията на Вашингтон бе като на ужилен

Президентът Доналд Тръмп предупреди, че ще последват санкции и Китай няма да остане ненаказан за своето посегателство върху Хонконг. Критики срещу действията на Китай бяха отправени и от страна на Канада, Великобритания, ЕС. След като законът бе одобрен в китайския парламент, на САЩ им стана ясно, че заплахите със санкции няма да проработят. Опитът за блицкриг бе париран и САЩ заеха отбранителната позиция. Доналд Тръмп обяви, че вече не гледа на Хонконг като на автономна област, а като на част от Китай, затова ще премахне привилегиите за бизнеса и търговията, на които до този момент градът се радваше. Тръмп определи действията на Поднебесната империя като "трагедия" за Хонконг, Китай и света. Освен нови икономически санкции срещу Китай и прекратяване на преференциалните споразуменията с Хонконг, президентът на САЩ каза още, че обмисля издаването на прокламация, с която да се гарантира, че жизненоважни университетски изследвания в САЩ ще пазят от китайци, смятани за заплаха за националната сигурност. Така на мушка бяха взети китайски студенти, които се обучават в американски университети.

В същото време Китай получи покана от САЩ за незабавна среща, на която да се обсъди ситуацията. Китай, разбира се, отказа и заяви на САЩ "да си гледат собствените работи". Пекин не се поколеба да използва разрастващите се протести в САЩ, свързани със смъртта от полицейско насилие на афроамериканеца Джордж Флойд  и да разкритикува Вашингтон за проблемите с расизма и полицейската бруталност. Що се отнася до обвиненията на международната общност заради събитията в Хонконг, Пекин обясни, че затова е виновен Западът, който се меси във вътрешните дела на града и насърчава протестните вълни, които водят до подриване не мира в автономния район.

Как стои въпросът със статута на Хонконг? Известно е, че британският мандат в Хонконг приключи през 1997 г., когато градът бе върнат на Китай. Според условията на споразумението между КНР и Великобритания, Хонконг ще запази своята автономия и режим на управление, който не е комунистически, за период от 50 години. Градът става част от китайската държава, но съществува на принципа 

"една държава, две системи" 

През същата година влиза в сила и Основният закон на областта, озаглавен „Основен закон на Хонконг, специален административен район на Китайската народна република“. Чл. 1 от същия гласи: "Специалният административен регион на Хонконг е неделима (неотчуждаема) част от Китайската народна република". Според чл. 2 китайският народен конгрес "разрешава на Хонконгския специален административен район да упражнява висока степен на автономия и да се ползва от изпълнителна, законодателна и независима съдебна власт." Забележете подбора на думи в конституционния акт. Протестиращите среди в автономната област се позовават на чл. 23, според който градът може да инициира и приема собствени закони, но забележете, "с които да забранява всеки акт на държавна измяна, отделяне, размирици, подривна дейност срещу централното народно правителство, включително кражбата на държавни тайни." Антикитайските и продемократични среди в Хонконг се позовават именно на чл. 23, но само до частта, засягаща приемането на собствени закони. Продължението на текста удобно се изпуска. В Инструмент 8 от Основния закон на Хонконг, озаглавен "Тълкуване на Основния закон на Хонконг, специален административен район на Китайската народна република (чернова) и свързаните документи“ се казва, че по отношения на чл. 18 "в случай, че Постоянният комитет на Националния народен конгрес реши да обяви състояние на война, централното народно правителство може да издаде заповед, прилагаща съответните национални закони в региона."

Същото може да се случи и "поради смут в рамките на специалния административен район на Хонконг, който (смут) застрашава националното единство или сигурност и е извън контрола на правителството на района".

Последващо тълкуване и интерпретиране на тези текстове е предмет на дълга дискусия, която засяга конкретно Китай и Хонконг и следва да бъде изяснена между двете страни.

Действията на САЩ по отношения на Хонконг се възприемат от Пекин като опит за пряка намеса във вътрешните работи на Китай. Правителството предупреди, че всеки опит за намеса на САЩ в Хонконг, ще бъде обречен на провал.

Когато Хонконг се присъединява към КНР, комунистическата страна е все още бедна и прави своите първи крачки към икономическо отваряне. По това време икономиката на Хонконг представлява около 18% от тази на континентален Китай. Днес, обаче, когато КНР е втора икономическа сила в света, процентите са значително намалени – около 2.7%. Което означава, че ако САЩ наложат санкции на Хонконг, големият пострадал от тях ще бъде Хонконг, а не Китай.

Автономният център е просто пионка в голямата игра и икономическата война между двата гиганта. Търговията е само малка част от отношенията между Хонконг и САЩ. По-привлекателната част са възможностите, които градът предлага на големите международни компании и бизнес и облекчените условия на работа без ограниченията, които съществуват например в Китай. Именно по тази причина правителството на автономния център смята, че отправените заплахи на САЩ 

няма да бъдат реализирани

Сблъсъкът за Хонконг започна още в края на миналата година, когато Доналд Тръмп прие Закон за демокрацията и правата на човека в Хонконг, според който зачитането на човешките права и свободи в автономния район подлежи на мониторинг от страна на САЩ.

През 2020 г. продължи тенденцията от Ако 2019 г. за нарастваща конфликтност между двете държави. САЩ все още не могат да приемат, че вече не са суперсилата, която сама диктува правилата на международната политика. В Азия се консолидират центрове на сила, които имат свои планове за преформатиране на международните отношения. Сред тях е и Китай. През 2020 г. етапите на антагонизма между САЩ и Китай преминаха по следния ред: 1) Мюнхенската конференция по сигурността, на която американските представители заявиха, че враг номер 1 на САЩ вече не е Русия, а Китай; 2) поредните заплахи за икономически санкции и обвинения в дезинформация и манипулации; 3) директни обвинения, че Китай умишлено е оставил пандемията от коронавирус да се разпространи и вината е изцяло тяхна.

Относно Хонконг се завръща една забравена риторика от времето на Студената война и прави впечатление, че в изказванията на официални американски лица все повече преобладават определения като "комунистическа държава", "Китайската комунистическа партия иска да отнеме правата и свободите на демократичния народ" и т.н.