Хора, бдете!

Никола СТАТКОВ

С повика "Хора, бдете!" се обърна някога към човечеството от затвора, с примка на шията, комунистът Юлиус Фучик. Тогава в Европа върлуваха и бесуваха фашистите, които го убиха на 8 септември 1943 г. Днес аз, свободен, без фашизъм в Европа, без примка на шията, се обръщам със същия повик към българите. Защо само към тях ли? Защото обстоятелствата, които го извикват, са само наши, български...

За какво иде реч? Иде реч за това, че през последните тридесетина години всичките ни правителства забиваха пирони и пирончета в погребалния ковчег на България, измислен и измайсторен нейде в чужбина. Едни правеха това старателно и настървено. Други - небрежно, без да се интересуват какво ще се случи насетне; важното беше келепир да пада. Тъй или инак, ударите с чуковете бяха многобройни и съдбоносни. Най-често и най-тежко удряха правителствата на Иван Костов и Бойко Борисов. Костовото унищожи икономиката с т.нар. приватизация, от която не остана почти нищо за Брисов и хората му. Те обаче не лентяйстваха, ами се захванаха с невероятен мерак на "работа". То не бяха гейтове за апартаменти и къщи за гости. То не бяха далавери и корупция по всички етажи, мазета и тавани на властта. То не бяха дебели пачки в евро, кюлчета злато, с пистолет до тях, за да бъдат вардени от чужди посегателства. То не бяха... Бяха. Още непочтени, често престъпни деяния на властта, обилно гарнирани с малокултурие и простащина, с лъжи, лицемерие и наглост. Така отечеството ни зае трайно първото място в Европейския съюз по лошотии и последното по добротии. Управниците твърдяха, че всичко е екстра и камик в "перфектната" Бойкова държава. Купени благато, медиите пееха възторжени химни за нея. А народът? Той мръхтеше. (Мръхтене се нарича състоянието на овцете, когато лете, напечени от жегата, те забождат глави една в друга, та с топ не можеш да ги разделиш).

Така вървеше - дни, месеци, години. И изведнъж, о, славен миг!, о сладък миг! По улици и площади се развихри страхотна сприя, запротестираха десетки хиляди люде. Предизвикаха ги далаверите на властници с Божков, случаят с имението на Ахмед Доган в "Росенец", нахлуването на полиция в президентството и ония снимки в спалнята на премиера Борисов, който все се представяше за беден, че я кара само на заплата. Сред протестиращите няма леви или десни, вярващи или атеисти, бедни или заможни - всички са едно цяло, с едно искане: Оставка на Борисов и шайката му. Както и оставка на главния прокурор Иван Гешев, този авантюрист и пакостник в храма на правото и законността, този отявлен послушник на Бойко. Протестите продължаваха с нова още по-голяма сила, вдъхна им я най-достойният президент на България Румен Радев. Исканията за оставки на Борисов и Гешев станаха още по-настоятелни. 

Оставка ли, гърчат вежди и скърцат със зъби управниците, като гледат множеството на протестиращите, като и чуват виковете им. И си казват, че нещо трябва да се измисли; нещо, което да ги пропъди от улици и площади. Печен, та варен в занаята на подмолните уйдурми, Борисов заизважда оттук-оттам прийоми и хватки, с които неведнъж е усмирявал тълпата. По 50 лв. месечно за три месеца на пенсионер, увеличение на стипендиите, помощи за дребните фирми - ха, да ви видя сега какви ще ги дъвчете, рече си той, след като обяви благинките и залъгалките. И видя: протестиращите продължиха своите маршове, а аликадите им останаха по кръстовищата. 

Нещо по-голямо трябва да се измисли, прехапаха си езиците управници и олигарси, инак току-виж гризнали сме дръвцето. Измислиха го, някакъв комитет от невероятни специалисти, ръководен от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, го стори. Крайно ползотворно участие в създаването на "нещото" взе един професор, забравих му името, беше близо до Близашки. Велико Народно събрание и нова Конституция беше голямото нещо. Първата крачка към реализацията на гигантския проект трябва да крачне сегашното Народно събрание, като гласува за Велико Народно събрние. За това са нужни 160 гласа. Ще ги съберем - уверено каза Борисов и издекламира по телевизията новата Конституция. Не успя да излее словото си по водица, както казват моите съселяни, тук-таме се запъваше, но нека сме обективни, той е доктор по пожарникарство, а не по конституционно право. В единствената прочетена от него книга "Винету" сестра му Нсотси и баща им Инчу Чуна никога не отварят приказка за избори и конституции; разговорите между тримата апахи винаги са за битките им с команчите и техния зъл вожд Тангуа... 

Уверен в успеха, министър-председателят и шеф на ГЕРБ Бойко Борисов замина на важна лидерска среща в Брюксел. Видях и чух го да съобщава едно свое откритие: щит, който ще предпазва хората от коронавируса. Похвали се и с друго свое откритие: големи загуби проклетият вирус не е нанесъл на икономиката, на психиката: силно уплашени, хората се шашват. Казва това, забравил, че именно той говореше за камиони и чували, пълни с трупове на покосени от вируса люде, а това, погледнато отвсякъде, си е чисто посегателство върху човешката психика. Борисов говореше само на майчния си език, не ползваше нито думица от чужди езици. Преводачката, седнала до него, се поопита да преведе някои от мъдрите му слова, но напразно: той не я и поглеждаше. 

Говореше Борисов в Брюксел, даваше напътствия на човечеството как да се спаси от коронавируса, как да излекува разстроената психика на хората, а у нас... У нас десетки мъже и жени, повечето юристи, се подиграваха с предлаганата Конституция, казваха, че е жалка мешавица от боза и лимонада. Уж шефът на ДПС Мустафа Карадайъ прочете унищожителен анализ за нея, според мен написан от Ахмед Доган. Каракачанов обясни, че патриотите поставят 5-6 условия, които ГЕРБ трябва да приеме, инак... Известният със своето постоянство и непостоянство Марешки твърдо заяви: никакви разговори, никакво гласуване за Велико Народно събрание и за нова Конституция. Почти всички повярваха на тия люде, решиха, че те най-сетне показват независимост и грижи за народа. Аз не повярвах, защото знам, че и тримцата са от стари кози ярета, че те ще направят всичко, само и само да останат на богатата властова софра... 

Борисов се завърна от Брюксел щастлив, че е дал ценни напътствия на човечеството за неговото бъдеще. Силно се притестни и ядоса обаче, като разбра какво се е случило в негово отсъствие и начаса накара Кирилов да си подаде оставката от поста министър на правосъдието. На Барни Ръбъла или Дани Острото, все едно, му останаха два сладки спомена от отишлото си вече време. Първият, че като министър е успял да се поомеша с истински юристи. Вторият, че е целувал ръката, която сега го изпъди... 

Набързо всичко си дойде на мястото: ГЕРБ събра 127 гласа, Каракачанов забрави за условията, които бе предявил, а Марешки добави, че не е чел новата Конституция, но гласува за нея, тъй като това не означавало нищо. Карадайъ удържа на думата си. Само дето поиска и оставката на президента Радев. И още: да бъде съставен експертен кабинет, в който да влязат представители на всички парламентарни партии, за да бъде ликвидирано днешното напрежение. Така Ахмед Доган върна богатите жестове на Борисов към него: имението в "Росенец", многогодишната държавна охрана, ТЕЦ "Варна", многомилионният студен резерв. Нали е речено: защо сме приятели, ако не се използваме... 

Междувременно на 2 септември станаха ожесточени стълкновения - протестиращи и полиция. Въоръжени подкупени типове, пропуснати нарочно от полицията, я нападаха с бомби, плодове, че и с камъни. Тя отвърна с лютиви газове и бой на мирните протестиращи. И с ареста на десетки от тях. Говори се, че провокаторите биячи били левскари, известни с недотам пристойните си прояви на разни мачове. Говори се също, че някои от полицаите са били охранители на разни фирми в провинцията. Предстои разследване, което няма да доведе до нищо разкрито. Някога се шегувахме с колеги в Софийския народен съд с приказката: на съда всичко е ясно, да влезе убитият. Тук и сега приказката е друга: битият - бит, е... 

Бойко Борисов е доволен: комай ще има избори за Велико Народно събрание. За нова Конституция. Уви, няма как да се съберат 160 гласа, но и постигнатото си го бива: ще кара, ще вара, времето ще тече, ще я докара до редовните избори, които пак ще организират и правят хората от ГЕРБ, които са изпедепцали многократно всички хватки, за да спечелят. Разбира се, без никакво машинно гласуване. Така всичко в страната ще продължи, както досега. 

Въпросът на въпросите обаче е: ще разреши ли нашият народ, ще допусне ли шайка негодници да погуби България? Времето ще покаже. 

Засега повикът е: БЪЛГАРИ, БДЕТЕ!