Хората с увреждания не се нуждаят от милостиня

Минчо Коралски е възпитаник на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Трупал е трудов стаж в системата на Държавно обществено осигуряване (ДОО), бил е негов председател, а по-късно - зам.-председател на Комитета по труда и социалната дейност. След 1990 г. е зам.-министър на труда и социалните грижи в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров, министър в правителството на Жан Виденов. Депутат от 37-ото НС. От 3 януари 2006 г. е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания (АХУ).

- Г-н Коралски, скоро бе представена стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020 г. С какво тя би променила към по-добро живота на тези хора?
- Преди около 20 години условията за работа на хората с увреждания у нас рязко се промениха. С навлизането на пазарната икономика, антимонополното законодателство и пр. специализираните предприятия загубиха икономическата си опора, изчезнаха големите държавни поръчки и тези предприятия се оказаха във вихъра на пазарната икономика, без да имат адекватни средства за реагиране в новата обстановка. В момента в страната има около 120 специализирани предприятия, в които работят близо 2500 души - около 10% от хората с увреждания в трудоспособна възраст. Това се превръща в един от основните проблеми не само на социалната ни политика, но и на цялото общество. Затова се взе решение на Националния съвет на хората с увреждания агенцията заедно с неправителствени организации да разработят такава стратегия. Акцентът в нея е в намирането на икономически и правни стимули хората с увреждания да се включат активно в открития пазар на труда.
И Европа се жалва от този проблем, но там заетостта на хората с увреждания е около 25-30%. Това е предизвикателство към социалната политика на всяка европейска страна, тъй като трябва да бъдат преодолени морални, архитектурни, законодателни, правни и пр. бариери.
- Законодателно как ще бъдат уредени нещата? Квотният принцип за наемане на хора с увреждания доколко може да реши проблема?
- Квотата за държавните служители - 2% от работещите в държавната и в местните администрации да бъдат хора с увреждания, продължава да действа. Но вече трябва да се обмисли въпросът с квота в реалния сектор. Подобно трябва да е положението и в частните фирми - например при над 50 души персонал поне един да е човек с увреждане. Нашата практика показва, че собствениците на фирми, в които е преодоляно негативното отношение към хората с увреждания и работодателите са наели такъв човек, са много доволни от работата му. Навярно защото мнозина от наетите осъзнават, че това може да се окаже единственият им шанс за работа и се стремят да го запазят.
- Все пак тези работодатели са стимулирани, нали?
- Естествено, че има стимули за такива работодатели. Нашата агенция има такава програма и по нея финансира работодателите, наели хора с увреждания, да приспособят работното му място, да направят достъпна средата в предприятието или да изградят подход към работното място.
- До каква степен работодателите се възползват от тази програма?
- За съжаление тя е малко използвана.
- Защо? Не е ли позната?
- Не е в това проблемът. По-скоро работодателите се притесняват, че веднъж наели човек с увреждане, трудно могат да го освободят. Мисля, че има известно основание за това. Когато разработвахме стратегията, обърнахме специално внимание на това да отпаднат този тип защити за хората с увреждания, когато те си търсят работа на т.нар. открит пазар на труда. На практика не става въпрос за социална дейност или милостиня от работодателя, а той да наеме човек, който да му бъде полезен колкото всеки друг с такова образование, квалификация, умения и опит. Разбира се, работодателят, наел човек с увреждане, трябва да бъде подпомогнат. Но тази позитивна дискриминация играе против интересите на хората с увреждания. Защитите за хората с увреждания трябва да останат само за случаите, в които човек се е инвалидизирал в дадено предприятие. Опитът показа, че субсидираната заетост не решава проблемите на хората с увреждания - когато парите свършат, освобождават и човека с увреждане и той пак е без работа. По тази програма колкото работодатели са кандидатствали, толкова сме удовлетворили. 
- Какво се случва с парите по програмата, след като те не са използвани?
- По принцип АХУ финансира 6 вида програми и излишъкът от средства по една програма се пренасочва към друга, в която има недостиг и към която повече хора проявяват интерес. Огромен е интересът към програмата за започване на самостоятелен бизнес от хора с увреждания. А и тя е изключително успешна и над 95% от проектите са не само успешни, но и устойчиви. Наблюдаваме ги 3 години от момента на стартирането им.
- Това означава ли, че решението на проблемите на хората с увреждания е 100% в техни ръце?
- По-скоро това е показателно за възможностите и капацитета на хората с увреждания. За съжаление стигмата - все още като видим човек с увреждане да отвръщаме глава и да се боим да го докоснем, създава бариера. Това са отношения, трупани с десетилетия.
Всички прегради - архитектурни, транспортни, комуникационни, отделят не само хората с увреждания от останалите, но и майките с бебета в колички, възрастните и трудноподвижните. Да имаме тротоари, по които да се движим нормално, а не да се инвалидизираме, не е екстра, а част от нормалното качество на живот на цялото население. Както е записано в документите на СЗО, само 20% от здравето на човек зависи от системата на здравеопазване, останалите 80% са други фактори. Половината от тях са свързани с условията и средата на живот...
- В стратегията са разгледани всички форми на заетост, а и междувременно бяха направени законодателни промени. До каква степен те биха спомогнали за увеличаване заетостта на хората с увреждания?
- В стратегията сме разгледали и условията, за да се осъществят тези форми на заетост - достъпна архитектурна и транспортна среда, помощните средства, които компенсират дефицитите на хората с увреждания, специализираните бюра и агенции, които да помогнат и на работодателите, и на хората с увреждания да се реализират на пазара на труда. Надяваме се до края на месеца документът да бъде приет от Министерския съвет. Въз основа на стратегията до края на септември ще бъде разработен и екшън план за т.г.
- Колко би струвал на държавата такъв екшън план?
- Голяма част от предвиденото в плана няма да е свързано с големи разходи от държавния бюджет. В него трябва да бъде направен цялостен преглед на нормативната база както по достъпността, така и по трудовите правоотношения и по посредничеството, за да бъдат изградени отделните елементи и тогава да стартираме. И по Националния план за действия по заетостта, и по оперативните програми има достатъчно средства.
По отношение на надомната и дистанционната работа бих искал да кажа, че заетостта сама по себе си е елемент на развитието на икономиката. Тези дни бях на изложение за специализираните предприятия. От една от фирмите казаха, че през 2008 г. са имали над 2 хил. надомни работници, а в момента имат 80-90 души.
- Наскоро бяха изнесени данни, според които България е на едно от последните места в ЕС по усвояване на средства от структурните фондове и най-вече на Кохезионния, и от Европейския социален фонд...
- Това е встрани от дейността на агенцията и ми е трудно да коментирам факта. Но наистина трябва да се направи анализ - и от неправителствените организации, за използването на средствата от оперативните програми. Затова казваме, че осъществяването на стратегията няма да ангажира допълнителни средства от държавния бюджет, защото средствата от Европа може да се използват максимално. Европейски пари има. Ние трябва да направим механизма и да дадем насоките, посредством които те да заработят за хората с увреждания.
- Какво от стратегията може да се осъществи до края на т.г.?
- Трябва да преразгледаме трудовото законодателство, свързано с наемането на хората с увреждания във връзка с премахването на защитите, за които споменах. Много важно е да заработят час по-скоро специализираните агенции за хора с увреждания. Работата на трудовия посредник на хора с увреждания е много специфична.
- Започна ли работа по регистъра?
- Добрата новина е, че вече е подписан договорът с МТСП. Подготвяме тръжната процедура. Смятаме, че конкурсът за изпълнител може да бъде обявен до лятото. През 2012 г. трябва да заработи регистърът.
- Какво ще промени той?
- Ще може вече да правим политика за хората с увреждания на основата на реални данни. Никой няма да има достъп до личните данни на хората с увреждания. Въпросът не е само да се направи моментна снимка, да се създаде база данни, а да бъде обучен и да работи екип от специалисти, който на базата на информацията да прави анализи, които да се свеждат до знанието на съответните ресорни министерства или ведомства.
- Статутът на АХУ ще бъде ли променен?
- Най-вероятно да. Предстои да бъде ратифицирана Конвенцията за правата на хората с увреждания и по силата на този документ всяка държава трябва да има орган, който да координира политиката за хората с увреждания. По нашето законодателство това може да е държавна агенция, каквато е и АХУ. Това ще повиши статута на агенцията.