Хоро

Генадий Велчев

Народа ми

добър

излезе на площада -

премръзнал,

мълчалив -

с героя си

да се прости -

и като въгленчета

черни тук

душата му

гори -

изгаря на

площада.

Какво хоро,

приятелю,

върви -

без тропане,

без музика.

Каква раздяла,

как боли -

и да си легнал,

да си паднал

и без въздух

в твоите гърди,

без сцена

и без думи 

тих.

Дай Боже, 

отвори си

райските 

врати за тоз

народ,

който

умее

да мълчи,

не на колене -

прав 

да се

прости.

Виж, Боже,

и помни

кой народ

и кой 

на този

студ

отива си

с голямата

награда.

Без викове,

килими

и пътеки.

Хорото си

върви, 

не изтънява.

Прощава се

народа -

който

не прощава.