Инсталацията "Портманто" посреща публиката в Сливенския куклен театър

Резултатите от проекта "Портманто", който Борис Далчев (сценограф и визуален артист) и Теодора Тодорова (фотограф) реализират в партньорство с Кукления театър в Сливен, ще бъдат представени на 30 април в онлайн каналите на театъра. Той ще има и своето публично представяне на живо на 23 април от 17.30 ч., при спазване на всички противоепидемични мерки. Проектът е част от целогодишната инициатива за честването на 60-годишния юбилей на театъра, научи ДУМА от Наталия Алексиева, експерт "Връзки с обществеността". 

"Портманто" е проект за реформиране и трансформиране на пространството във фоайето на ДКТ - Сливен. Портманто първоначално е означавало "куфар" (нещо, с което си пренасяш палтото, външната дреха). Първото място, през което минаваме, когато влезем в едно обитаемо пространство, е т.нар. преддверие, където срещаме обекта портманто. Там се "откъсваме" от външния свят, оставяйки дрехите и багажа си. Преддверието може да се оприличи на "преходна зона", в която освен физическото разделяне със света на "улицата", като затворим входната врата, преносно се намираме в нашия личен свят. За да се обособи по-ясно тази преходна зона, тя има отличителни знаци - например, портмантото, което служи освен функционално, но и като обект, овеществяващ със своя образ и смисъл. Тази "преходна зона", която по своята същност представлява фоайето, е много важна, особено в театъра, като място с културна и социална принадлежност.

Една от основните цели на проекта е зрителят да може да се разграничи от всекидневието още от момента, в който стъпи в сградата на театъра. Комуникативността на фоайето е развита чрез интерактивно пространство, даващо възможност на всеки да се запознае с актуалния репертоар, а също така и с неговата история чрез архивни материали - кукли, декори и фотографии.

В "Портманто" куфарът е ключов, интерпретиран в артистична инсталация, като съчетава двете си качества - на образ и функция. Различни по размер отворени куфари са трансформирани така, че ще може да бъдат ползвани като маса, секция, но също така и "магическа кутия", от която се подава кукла, декор, снимки или рекламни материали.

В този облик на фоайето на Кукления театър в Сливен своя нов живот в постоянната експозиция на архивни материали намират кукли от емблематични спектакли - "Къде отиваш, конче?" от Рада Москова (сезон 1981/1982) - режисьорка Лидия Александрова, сценографка Анна Пулиева; "Златка, златното момиче" от Йордан Тодоров (сезон 1977/1978) - режисьор Злати Златев, сценограф арх. Иван Цонев; "Ние, врабчетата" от Йордан Радичков (сезон 1979/1980) - режисьорка Лидия Александрова, сценограф арх. Иван Цонев; "Малката фея" от В. Рабадан (сезон 1985/1986) - режисьор Славчо Маленов, сценографка Силва Бъчварова, "Хамлет" от Уилям Шекспир (сезон 1997/1998) - режисьор Съби Събев, сценографка Емелияна Тотева, и други. Различните архивни фотографии пък са подбрани от множеството запазени диапозитиви, които са в процес на дигитализиране.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на НФ "Култура". Веднага след представянето му ще се играе "Кралят Елен", постановка на Бисерка Колевска. За ролите си в този спектакъл актьорът Любомир Желев е номиниран за "Икар 2021" в категорията "Постижение в кукленото изкуство".