Инженерите ни са добри за всяка фирма

Марин Христов е завършил ТУ-София през 1972 г. Инженер по електронна техника. От 1989 до 1995 г. и от 2005 до 2011 г. е декан на Факултета по електронна техника и технологии. Бил е зам.-ректор по учебната дейност, от февруари м.г. бе и.д. ректор и от есента на 2011 г. е ректор на ТУ-София.

Цитат:
"Добре е министърът да назначава ректора, а вузът да го предлага "

- Проф. Христов, с каква философия започвате кандидат-студентската кампания - повече студенти за повече приходи или по-малък прием за по-качествено обучение?
- Основният принцип на приема при нас е не много студенти на всяка цена, а разширяване на обхвата на младите хора, които ще дойдат при нас. Ние традиционно имаме кандидат-студенти, които идват от различни професионални гимназии, и 4-5 години преди да кандидатстват вече са се ориентирали, че техният живот ще е техниката. За тях има някои облекчения. Но искаме да привлечем и хора, които имат широка обща култура и по-обща подготовка.
- Затова ли пускате прием и с матура по български език и литература, което е малко странно за инженерен вуз?
- Правим такъв опит за пръв път - да привлечем добри ученици от гимназията, които да насочим към технически специалности. В съвременното инженерство нещата много бързо се развиват и не всичко е математика. Само математиката невинаги дава представа за способностите на човека. Затова даваме възможност да се кандидатства с български език и литература за деца, които са показали достатъчна интелигентност и задълбоченост в работата си.
- От доста години има понижен интерес към инженерните и природните науки, как запълнихте местата миналата година?
- Запълнихме 92 на сто от местата, което в последните 4-5 години не е било. Трябва честно да кажем, че приемът в последните години бе намален с около 15 на сто. Миналата година идеята ни беше да запълним местата още с първото и второто класиране, а не да се съревноваваме с другите университети кой колко класирания ще направи и колко кандидати ще отпаднат някъде, та да дойдат при нас. И наистина, около 10 август ние практически бяхме запълнили местата и записването на студентите завърши.
- Техническото обучение е трудно, отпадат ли студенти, които не се справят?
- По груба сметка при нас отпадат между 15 и 20 процента от студентите. Включително чуждестранни. Отписваме ги, когато не се справят, защото не може да ги дипломираме на всяка цена. Таксата за чуждестранните студенти е 3000 евро, но те също трябва да усвоят качествени знания и да покриват изискванията, независимо от това, че ни носят пари.
- Вузовете по принцип рядко гонят студенти, понеже за всеки в държавната поръчка се получава субсидия...
- За мен тази философия е странна. Субсидията не е всичко. Ако не се даде качествено образование, това е един бумеранг - завършилият ще отиде да работи, чуждестранният студент ще се върне в държавата си и когато там се разбере, че той няма добра подготовка, няма да има и нови студенти. Това е много просто.
- Неотдавна министър Сергей Игнатов заяви, че сега започват големите промени и реформи във висшето образование. Какви промени са нужни според вас?
- За щастие академичното образование е много инертна система, която трудно може да бъде реформирана и променена изцяло. Промени в тази система трябва да бъдат много добре обмислени, резултатите от всяка промяна ще бъдат забелязани след 4-5 години, когато сегашните студенти завършат. Мисля, че има няколко посоки, в които са нужни промени. Една от тях е начинът на финансиране. Не всички да получават поравно, а трябва да се въведе механизъм, който да стимулира университетите да постигат по-добро качество.
- ТУ-София се слави с добро качество, но бюджетът ви за тази година бе силно намален. Защо?
- Причината за намаления бюджет е, че в последните години, с изключение на 2011-а, имахме заявени места за прием в държавната поръчка, които не се запълваха. За незаетите места министерството не плаща субсидия. Смятам, че това е справедливо. Би трябвало да се заявяват толкова места, колкото вузът може да усвои. А не всички университети да се надпреварваме за повече места с идеята, че ще имаме повече приходи. И след това да не запълваме местата. Не бива университетите да се надлъгват един друг както с местата, така и с таксите. Всеки гледа неговата такса да е по-ниска, за да привлече повече хора.
- Вие сега вдигате таксите, но предлагате компенсиране с ректорски стипендии. Какво представляват те?
- Годишната ни такса от 610 лв. става 650, вдига се с 40 лв. А ректорските стипендии са нещо ново, което въвеждаме. Идеята е да се поощряват студентите, които се учат добре, имат добри резултати и отличен успех. Всички студенти с успех над 5.50 - те са около 500 души, ще получат доълнителна стипендия между 40 и 100 лв.  В момента се опитваме в рамките на бюджета за тази година да определим каква ще е сумата.
- ТУ подготвя кадри пряко за бизнеса. Но бизнесът първо говореше, че инженерите са малко, а когато му бе показано, че у нас се приемат 15 000 инженери годишно, започна да говори друго - че инженерите не са качествено обучени и не стават за предприятията ни. Как ще коментирате такова обвинение?
- Когато се правят такива констатации, те трябва да се разглеждат конкретно - в кои конкретно специалности, в кой университет. По принцип някои предприятия очакват, че току-що завършилият студент, като го назначат, и той от първия ден ще заработи точно по конкретния проблем на място. Но това не е така. Спецификата в инженерната област е много различна и ние обучаваме нашите студенти колкото е възможно по-широкопрофилно. Те трябва да могат да се оправят по-нататък в живота с най-различни неща. Неминуемо е да се премине един преходен период от половин до една година, в който младите инженери да се пригодят към конкретната работа. И чак тогава вече може да се оцени доколко те са качествено подготвени или не.
Има и друг много голям проблем - мнозина от най-добрите ни млади хора напускат страната и отиват да работят другаде. Трябва да ги задържаме тук. Ние гледаме на обучението като на нещо, което е свързано с изследванията. Във всички нови проекти задължително включваме млади хора. В момента разработваме голям проект за високотехнологичен център в университета. В него младите хора - докторанти и млади учени до 35 години, са 45 на сто. За докторантите специално сме отделили средства и освен за техниката и за дейността искаме да им плащаме по 1000 лв. допълнително, ако работят по проект. Добре е да задържим нашите млади хора при нас, те да се образоват и да допринасят за развитието тук, отколкото някъде другаде.
- В последните 8 месеца сте открили в университета 17 нови лаборатории? Те за пряка връзка с бизнеса ли са?
- Повечето са свързани с различни големи фирми, които откриват при нас лаборатории с идеята да обучаваме студенти в областта, в която фирмата работи. Има и лаборатории, които са финансирани от самия университет. При нас факултетите, които приемат много студенти в платено обучение или чуждестранни студенти, получават по-големи отчисления и имат задължението да реинвестират част от парите в нови лаборатории, за да привличат с тях повече студенти, повече финанси и така да се развиват.
- Чух тези дни един ректор да казва, че трябва законово уреждане на публично-частното партньорство, за да привлича вузът повече пари. Пари, пари, пари. Не чух да иска партньорство за по-качествено или адекватно обучение...
- Е, нали знаете, щастието не е в парите, а в тяхното количество. Но сериозно - може някои да виждат в публично-частното партньорство бизнес. Аз не го възприемам като бизнес. Обучението е вложение в бъдещето на нацията, в хора, които ще останат и ще определят развитието и съдбините на България. Според мен публично-частното партньорство е един основен проблем, който не е решен, и става дума не толкова за пари. Много организации са готови да подпомагат университета...
- Кое пречи?
- Ами например ние имаме един от най-добрите спортни центрове, за който обаче в последните 20 години нямаме пари и той се нуждае от основен ремонт. Университетът не може да задели в момента 5-6 млн. лв., с които този център да стане абсолютно европрейски. Има фирми, които са готови да го ремонтират и след това да се разберем как известно време да го ползват и те. В момента законовата уредба е такава, че такова нещо не можем да направим.
- Бихте ли разказали за дистанционното обучение на китайски и виетнамски студенти, което замисляте?
- В момента обмисляме варианти за такава форма, защото са свързани с междудържавните отношения и начините за признаване на обучението. Сега законът позволява да признаваме отделни етапи, отделни степени на обучение. Една от възможностите е студенти от Китай да се обучават известно време там, а след това при нас. Такава схема имаме с Великобритания - магистърска програма, в която студентите учат една година в София и след това в Лондон и накрая получават както българска, така и английска диплома. Имаме програма и с Франция, студентите ни ходят там на стаж и за дипломна работа и получават френска и българска диплома.
- Имате ли наплив за нови професори и доценти, след като на вузовете се даде право сами да си произвеждат такива? От някои места чувам ужасяващи неща.
- Според мен новият закон за академичното развитие дава по-голяма свобода на вузовете да подпомагат своите кадри. Естествено е, когато човек работи 15-20 години, да иска с това, което е направил, да стане доцент или професор.
- А естествено ли е човек с една статия и две софри да стане професор?
- При нас това не е възможно. Цялата дейност е напълно прозрачна, в сайта ни са обявени нашите правила, с процедурите, рецензиите и т.н. Въвели сме доста тежки изисквания за наукометричните показатели. При нас, за да кандидатства човек за професор, трябва да има еди-колко си завършили докторанти, еди-колко си статии в списания с импакт фактор, да е водил еди-колко си проекти и пр. Ако това не е изпълнено, той просто не може да кандидатства.
- И един последен въпрос. Докато университетите непрекъснато искат разширяване на автономията, министър Игнатов неотдавна намекна, че се мисли вариант ректорите да се назначават, а не да се избират.
- Според мен това е удар в десятката. Когато мен като ректор ме избира общо събрание от 500-600 души и аз реша да правя нещо неприятно - примерно да оптимизирам числеността, те ще направят нещо много просто - ще се съберат и ще ме махнат. Същото се отнася за деканите.
- Назначенията "отгоре" обаче сега винаги и навсякъде са еднозначно по един-единствен признак - политически, "човек на нашата партия". Изключения няма. Това не ви ли притеснява?
- Е, ако назначаване се въвежда, то трябва да е културно - както на много места в Западна Европа. Във Франция например общото събрание на университета номинира двама или трима кандидати. И след това министърът назначава един измежду тях, а не въобще някого, когото той си реши. Така трябва да е и надолу - факултетът посочва няколко души за декан и ректорът назначава един от тях.