28 Март 2024четвъртък21:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

ПЕГАС

Имена

Историята като памет за разделните

Антон Дончев на 90 години

/ брой: 179

visibility 3857

Скъпи читателю, 

В днешния брой на "Пегас" критикът Панко Анчев въвежда в художествения свят на един от най-великите съвременни български писатели и пазители на националния дух Антон Дончев. Преди дни авторът на превърналия се в класика роман "Време разделно" навърши 90 години.

Панко АНЧЕВ 

Антон Дончев е посветил почти изцяло своята творческа енергия и силата на таланта си на писател, пресъздаващ художествено българската история и развитието на българската държава и нация през Средновековието. Той има своя концепция за историята и последователно и убедително я развива и доказва в цялото си творчество. Няма друг такъв писател в българската литература! 

Антон Дончев пише предимно романи и този жанр му дава възможност да разгърне мащабно и продължително повествования, в които освен извайването на отделните персонажи в техните чисто човешки преживявания, мисли и чувства изгражда тази своя стройна концепция за историческото развитие и за идеите, които го направляват в една или друга посока. Никой друг така трайно, мащабно и вярно от научна гледна точка и без предразсъдъци и комплекси не е пресъздавал и утвърждавал философията на българската средновековна история.

Още след излизането на написания заедно с Димитър Мантов роман "Пробуждане" (1956) Антон Дончев е признат за талантлив автор, способен да създава мащабни исторически платна и да интерпретира достоверно и въздействащо българската история. Оценките се потвърждават след отпечатването на първия му самостоятелен роман "Сказание за времето на Самуила". Романът дори е отличен с наградата на Съюза на българските писатели за 1961 година, а авторът е приет в СБП. Споменавам тези два факта, като притурям и още един: романът за цар Самуил излиза непосредствено след мащабното платно на Димитър Талев "Самуил" през 1960 г. А през 1964 г. българската литература получава класическата му творба "Време разделно", която го поставя в първите редици на българската белетристика. 

През 90-те години на миналия век неолибералните и постмодернистки литературоведи и публицисти се опитаха да омаловажат този роман и дори да оклеветят неговия автор с различни инсинуации и лъжи. Той бе обявен едва ли не за идеолог на т. нар. "възродителен процес", за "груб националист". За съжаление и днес все още се намират литературни мухи, които не спират да бръмчат и да повтарят измислиците на тези, които им плащат, за да отричат българската литература, духа на нацията, величието на българската история и значението на Антон Дончев като писател. Но дори и милион пъти да повтаряш тези лъжи, те пак няма да станат истина. Защото литературата сама определя своите образци и велики майстори на словото. А "Време разделно" и Антон Дончев отдавна са станали част от историята на българската литература и са записани в нея като класика. 

"Време разделно" е сложен и дълбок роман, чийто смисъл не се изчерпва с онова, което е на повърхността му и което всъщност не е неговият най-важен смисъл. В романа се сблъскват две сили. Битката между тях е съдбовна, защото е основана на верска и идейна основа. А това означава, че един срещу друг се изправят два морала, два начина на мислене и поведение. И на устройство на общността. Нека кажем, че конфликтът е между два свята, т. е. цивилизации, макар да не възприемам подобен конфликт за съдбовен в онази степен, в каквато е сблъсъкът между два морала и две идеи. Но той не бива да се пренебрегва като мотив в поведението на различните герои. Защото тук е прокарана разделителната линия между тях. И тя ги прави врагове. По-слабият от двамата трябва да избира или примирението и унижението, или живота. Вътре в този избор е и изборът на властта.

Проблемът за властта е основният проблем на романа в условията на разделното време, в което е написан. И като роман за властта би следвало да го тълкуваме и оценяваме и днес. 

Наред по сила на въздействие, дълбочина на идеите и чувствата и като художествено произведение с "Време разделно" поставям романа "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жрецът Терес". Според признанието на автора този роман е писан от 1968 до 1992 година и предлага богато обоснована идея за историята на създаването на българската държава и българската народност, за механизмите, чрез които се е осъществил Божият промисъл по отношение на нас, българите, и, разбира се, за образа на основателя на Първата българска държава хан Аспарух.

Проблемът за образуването на българската държава и особено за създаването на българската народност е един от най-сложните, а може би и най-сложният в българската историография. В разрешаването на този проблем Антон Дончев посочва няколко опорни места в историята. Най-важното е, че славяни, траки и прабългари, далеч преди да започне процесът на тяхното единение на Балканския полуостров, усещат необходимостта от съвместното си съществуване, за да оцелеят под напора на предстоящите събития. Те осъзнават, че Византия е техен общ враг, но и кърмилница на тяхната култура и цивилизация. Затова я опознават издълбоко, преживяват нейния бит, морал и начин на мислене и се готвят усилено за историческата си среща с нея.

"Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" е отлично изградена и аргументирана българска философия на историята. Тук е развита цялостна концепция, открита е цяла система, в която се подготвя, протича и завършва процесът на образуването на държавата на хан Аспарух. Създаването на тази държава не е случаен и необясним факт, а проявление на Божия промисъл. По тази причина значителна част от романа (повече дори от 3/4) обхваща "предисторията" на Аспаруховата държава, когато узрява идеята за нея и се подготвя осъществяването й. Богатият и смислен живот на прабългарите, славяните, траките и ромеите доказва цивилизационния характер на процеса на формирането на новата държава и че в него участват съзнателно и по своя воля (подчинена, разбира се, на Божия промисъл). 

Антон Дончев лансира тук и разработва художествено много интересна идея за Аспарух и държавата му като "проект на Византия" с цел усмиряване и запазване на северните граници на империята. В онези сложни времена Византия оценява кои са Кубрат и Аспарух и се дава сметка за ролята, която по-късно ще играят прабългарите в световната история и в съдбата на Източната Римска империя.

В идеята на Антон Дончев за българската история цар Самуил играе съществена роля. И той му посвещава три романа: "Пробуждане", "Сказание за времето на Самуила" и "Трите живота на Кракра". Тук той се опитва да разгадае загадките на Българското средновековие, поставяйки българската средновековна история в контекста на общоевропейското развитие и установяването, възхода и залеза на византийската цивилизация. 

Антон Дончев е един от големите класици на българската литература от модерната епоха. Неговото творческо дело е мащабно, ярко, художествено значимо, национално по дух и характер. Той продължава и развива богатите традиции на българската романистика, заложени от Вазов и блестящо продължени от Стоян Загорчинов, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Георги Караславов. Антон Дончев е изразител на българския национален дух, майстор на българското слово, свързващ времената и продължаващ плодотворните традиции на своите предходници. Той не спира да пише и до ден днешен. И то не само защото е все още жив и здрав, а защото е пълен с идеи, мисли, образи, думи.

Този велик писател е наш съвременник! 

Каква радост за всички, които живеем в неговото време! 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ