"Изтъркаха" и печатните медии

В момента никой не знае колко точно са вестниците, които излизат в България, нито какъв е техният тираж. Ще разберем данните от НСИ това лято, но те ще са отнесени към края на 2019 г. От години анализатори и кибици предричат край на печата, но това така и не се случва. В момента обаче вестниците у нас са застрашени от тотално изчезване. Но изненадващо причините не са икономически, нито пък са свързани със спад на читателския интерес. Заплахата за печатните издания в България е една - правителството и последиците от неговото бездействие и закрилата на "любимци". На един по-точно - Делян Пеевски. Най-хуленият "политик" в държавата се оказа най-обичаният бизнесмен, отстъплението му обаче ще разбие хиляди съдби. А с поредния си ход, уж премислен, ГЕРБ и компания оставиха хиляди хора 

без препитание

Одържавяването на прословутите лотарийни късметчета за търкане повлече след себе си цяла поредица от събития, които преобръщат не един и два живота. 

Когато "Лафка" затвори, кибиците в социалните мрежи доволно потъркаха ръце - видите ли, Пеевски щял да пострада. Обществена тайна е, че апетитите му за разрастване на бизнеса спряха до един етап, според слуховете печалбата била далеч от желаната, дори се заговори за работа на загуба. Дали пък хлопването на кепенци не е добре премислен ход? Пеевски със сигурност си е опекъл питката и няма да остане гладен.

Какво се случва с продавачите от будките? Според официалната информация в момента са затворени 1070 търговски обекта "Лафка" в над 170 населени места. Сами може да предположите колко души остават без работа след затварянето на павилионите. Още ли се радвате, че Пеевски щял да страда?

Затварянето на оранжевите будки обаче постави началото и на друг проблем - къде ще се 

продават вестниците

и списанията. Освен това в павилионите са заключени стотици издания и търговски продукти, а издателите не са предупредени, за да ги изтеглят от конкретните търговски обекти и да ги пренасочат към други. Не се знае кой ще покрие щетите на издателите от фалирането на "Лафка".

Ударът срещу печата обаче е унищожителен. Защото освен талончета, благодарение на помощта на управляващите, Пеевски е монополист в разпространението. Редица организации, че даже и световната "Репортери без граници", неведнъж алармираха, че бизнесменът-политик се е превърнал в незаобиколим фактор в тази част от бранша. Когато си силен и могъщ, лесно може да смачкаш конкуренцията. В света на печатните медии разпространението е... твърде много и твърде важно.

Оказа се, че монополната "Национална дистрибуция", също отроче на Пеевски, дава отбой. Фирмата ще разпространява пресата още само седмица след затварянето на "Лафка". Защо ли? На среща с бранша министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков обещал от 1 март дейността да се поеме от държавните "Български пощи", с които издателите набързо трябва да сключат нови договори. Никой обаче не знае доколко пощите са готови да се нагърбят с тази задача, имат ли логистика, транспорт, персонал... Освен това години наред те бяха водени към 

бавна смърт

служителите им бяха уволнявани, функциите съкращавани, инвестициите в тях - занулявани.

Миналата година, с театрална загриженост за свободата на словото, премиерът Бойко Борисов обяви, че държавата ще се намеси в разпространението на вестници чрез "Български пощи". За свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространението на частници, заяви той пред камерите в Министерския съвет. Мълниеносно правителството гласува пощите да се върнат към разпространението и продаването вестници - дейност, която тихомълком им бе иззета покрай безбройните отстъпки пред напористия бизнесмен Делян Пеевски.

Ако сте забравили, "Лафка" беше създадена през 2014 г., като в много градове тя финансира дейности на общината срещу възможността да си избере най-атрактивните точки и да ги наеме за 10 години. Веригата без малко щеше да стане концесионер на спирките в София, взе тези в Пловдив. В повечето случаи "Лафка" предплащаше и получаваше и по-нисък наем. Фирмата мълниеносно навлезе в редица населени места, чиито общински съвети бяха 

доминирани от ГЕРБ

Всичко това стана за сметка на множество малки фирми, които до този момент стопанисваха павилионите. Малките търговци в много населени места протестираха и открито обвиняваха ГЕРБ, че пробутват поправки в местните разпоредби, за да разчистят пътя за монопола на "Лафка" - такива протести имаше дори и в Бургас. Де факто и де юре управляващите сами минираха възможностите за многообразие и предопределиха обречеността на павилионите за вестници.

Какво се случва с вестниците, когато няма кой да ги продава? А когато като капак няма и кой да ги разпространява, т.е. да ги кара от печатница до будките? Като първа стъпка тогава те са принудени да намалят тиража. Печатниците обаче могат да решат, че вече не им е изгодно да пускат машините за малко бройки. И вестникът умира. Вестникът умира, защото някой е сервирал всичко на свой любимец, превръщайки го в монополист и овластявайки го с всички правомощия да убие част от онова, което някога смятахме за четвъртата власт.

Добри или лоши, вестниците имат място в журналистиката. Изчезнат ли от българския медиен свят, страната ни ще се превърне в световен негативен пример - няма такова нещо никъде другаде. Твърде дълго ще е да дадем примери за държавите в Европа и по света, които обръщат специално внимание на този тип медии - държавите дават субсидии, имат отношение, политика, дори закони като във Франция. В България обаче правителството очевидно предчувства удобството от закриването на цял отрасъл. Къде-къде по-удобно е да ни принуждават да се информираме само от фейсбуците им. Какво следва? Да чакаме появата на някой всесилен телевизионен Пеевски? Всъщност властта и там е намерила механизъм да среше бодлите на журналистиката - чрез финансирането. Но да се върнем на темата - печатът у нас е под заплаха. Време е властта да се осъзнае и да опита да се реваншира за греховете си към вестниците и изданията в България. Но не прехвърляйки един монопол в ръцете на поредния любимец!

Над 120 заглавия изчезнаха за 10 години

През 2018 г. в България са излизали 239 вестника, сочи статистиката на НСИ, публикувана през лятото на миналата година. Бърз преглед на данните показва, че през въпросната 2018 г. от вестникарските будки са изчезнали 6 издания, година по-рано вестникарските заглавия са били със 17 по-малко от предходната, което означава, че само за 2 години вестниците у нас са намалели с 23. От 2010 до 2016 г. 97 вестника изчезнаха от будките, което намали тиражите с около 111,8 млн. копия. Реално повече от 120 заглавия са спрели да излизат през последните 10 години.

По последните официални данни за 2018 г., най-голям е бил броят на седмичниците - били са 101 и са формирали 42,3% от заглавията на всички издавани вестници. По-малко от веднъж седмично са се печатали 89 издания, чийто тираж е 2,8 млн. броя. Само 37 са били всекидневниците, а общият им тираж достига 131 млн. броя. Миналата година обаче, редица издания приключиха пътя си, а всекидневници като "Сега" вече излизат веднъж седмично. "Дневник" пък изцяло премина онлайн. Всекидневните издания с национален тираж се броят на пръсти. Сред тях е и ДУМА.