Няколко думи
Каква я мислехме...
/ брой: 35
Когато преди 20 години друга власт измисляше т.нар. втора пенсия, мнозина съжаляваха, че само за дни са изпуснали бъдещите "блага", като са се родили през втората половина на декември 1959 г. Днес е ясно, че те ще получават някаква пенсия. Другите, дето отделят пари уж за по-добри старини, поне засега изглежда са излъгани. Широко рекламираната сигурност, че ще получават пенсия от пари, които са внасяли (не в общия кюп), изглежда измамна, да не кажем фалшива.
Доверието в осигурителната система намалява с всеки ден. Това е неминуемо. И не бива да се питаме защо в XXI век българите (дори и младите) все още имат по-голямо доверие в бурканбанк, отколкото във финансовите и осигурителните дружества.
Надали авторите преди 20 години на Кодекса за социално осигуряване, най-вече на частта за универсалните пенсионни фондове, могат да го познаят. Незнаещи и слабо разбиращи се упражняваха върху него, а днес е налице само политическия привкус от един иначе положителен и необходим кодекс. Остава и откровеното съмнение, че това е поредният закон, който трябва да обслужва богатите и властимащите.
Къде са парите, които хората внасяха 20 години?
Внасяха, защото закон ги задължаваше. А сухи обещания им даваха надежда за по-сносни старини от тези на родителите им. Днес старините на бъдещите пенсионери изглеждат още по-тъжни и мизерни от тези на предишните поколения, минали през нескончаемия преход, преживели изграждането на нов живот след войната.
Броят на таксите върху т.нар. втора пенсия вече става толкова голям, че човек губи сметката. Защо НОИ - общественият фонд, няма право да събира подобни такси, а частните имат?
И тук няма изненада - ГЕРБ вече десет години пълнят хазната с данъци, такси, глоби, санкции. Не с пари от работеща икономика, защото тя методично е убивана. Защо и в тази сфера да не се печели от такси?
Един изстрадан с години закон, нагласяван, кроен и прекрояван от няколко правителства, днес се приема на "бегом". И управляващите за пореден път се опитват да удължават срокове, да прехвърлят отговорности, да го направят още по-неразбираем.
Въпросната "втора пенсия" ("допълнителна пенсия") толкова се оплете в кълбото от неясни фрази, условия и "законови" текстове, че малцина могат да сметнат колко пари ще вземат след няколко месеца, когато се пенсионират. А може би целта е точно тази - хората да са достатъчно объркани. И по възможност - още по-объркани. За да се примирят. Защо?
След 20 години законотворчество първите, които ще вземат "справедлива" и "предсказуема" пенсия от парите, които са заделяли за нея, с право казват: "Каква я мислехме, каква стана..."