Като кажат пиар...

В българската политика вече има едно основно правило. Когато някой заговори за пиар, е ясно, че ще се крадат много пари. Ама наистина повече, отколкото можете да си представите. И това ще става под благовидната форма на даване на поръчки за пълни безсмислици, вдигане на медиен шум за поредна глупост и всички останали екстри на пропагандното внушение, че тази власт работи в полза на хората. Докато всъщност единствените на плюс са банковите сметки на елита.
Заради това всички политически аларми на всеки избирател трябва да запищят тревожно, когато срещне информацията, че вицепремиерката Меглена Кунева издействала 2 млн. лв. без ДДС за пиар. Срещу тази сума България щяла да получи "реклама и за анализи на борбата с корупцията и българското председателство на ЕС през 2018 г." С други думи, нещо като захарен памук - уж е тука, а всъщност го няма.
България постоянно произвежда стратегии и анализи. Индустрия няма, но виж, анализи колкото искаш. Винаги има някакъв документ, който предстои да се създаде и който ни се рекламира като политическото чудо, което още от утре ще въведе нов ред в държавата. Някой трябва да си направи труда да събере всички пари, които са пръснати за експерти и пиар. Сумата вероятно ще е потресаваща. Но това е любимото гърне с мед на властта, защото пиарът е като дим - никой не може да го хване. Ироничното е, че такива пари за пиар отделя второто правителство на Бойко Борисов, особено като припомним как първият му кабинет през ден плюеше по Станишев, че бил дал пари за пиар на австриеца Хохегер.
Но сега времената са други. Сега Кунева неотложно се нуждае от тези 2 милиона без ДДС за реклама и пиар, защото без тях сигурно България ще рухне. А и два милиона сайта да направиш, три милиона експерти да наемеш, това няма как да скрие политическата безпомощност. Пиарът може да е ефектен грим, но няма как да скрие некадърността.