Като Торбалан

Думата "спекула" според тълковния речник означава нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и т. н. У нас за властта това не е мръсна дума. През далечната 1999 г. бе приет първият Закон за защита на потребителите и с него бяха отменени други два - за цените и за борба със спекулата. По това време премиер е големият "демократ" Иван Костов. С отмяната на понятието спекула, твърди се, пазарът вече бил свободен, а всичко да е наред се грижи новият закон и вездесъщата Комисия за защита на конкуренцията, дето вече три пъти доказа, че няма картел при горивата.

Преди години имаше наложени от Еврокомисията глоби за спекула. В една голяма държава зад Океана пък федерална комисия те проверява, ако имаш печалба над определен процент. Преди години покрай баснословните цени около Великден един агроминистър обявяваше проверки, но какво от това, след като в закона нЕма никой. И съвсем логично - липсват наказания. А пък търговците (колко неочаквано!) не се оказаха високоморални. Само за последните две седмици Комисията по стоковите борси и тържища отчита ръст в цените на храните на едро от 3,67%. Сещате се за кои храни иде реч. А какво да говорим за цените на дребно по пазарите. 

Най-често срещаният коментар от примирените български потребители: винаги по празник цените се вдигат. Но това не е нормална пазарна логика. Защото обикновено при повече и по-големи продажби нормалната логика е цените да падат. Или пък търговците в други страни имат по-висок морал от тези у нас? Не, имат държавна политика, която стимулира потреблението. У нас обаче - най-бедната държава в ЕС, властта мисли за всичко друго, но не и за населението. А спекулантите, които правят луди печалби, в най-добрия случай плаши с Торбалан, дето никой още не го е виждал.