Климатът в България може да стане субтропичен

Възможно е до 2050 година климатът в България да се измени до субтропичен и температурата да се покачи с около 5 градуса, показва проучване на БАН, което бе цитирано вчера на работна среща за изготвяне на национален план за действия по изменение на климата 2013-2020 г., която се състоя в Министерството на околната среда и водите. Още през миналата година българските метеоролози са предупредили, че климатичните промени водят до намаляване на добива от земеделски култури и до влияние върху печалбите на туризма.
Възникването и разпространението на нови за нашия регион болести и вредители са очакваните последици за страната ни в резултат на климатичните промени, каза Георги Стефанов, експерт от WWF-България, по време на срещата, съобщи БГНЕС. Другите последици за страната ни в близко бъдеще са рязко увеличение на пожарите, които водят до заплаха за унищожение на българската гора; опустиняване на обработваемите земеделски площи и рязък спад на земеделската продукция; много голям риск от наводнения, причинени от бързото топене на планинските снегове и спиране на функционирането на електроцентрали и язовирите.
По данни на БАН, температурата в българските градове се е повишила средно с около 1,8 градуса. С 40% е намален периодът на снегозадържане, а количеството дъжд е намаляло с над 30%. 7 пъти се е увеличил броят на пожарите и 24 пъти са се увеличили изгорелите площи. Трайни щети има за 13% от българската гора за последните 15 години, каза Стефанов. Той посочи, че всичко това е свързано с тежки наводнения и горещи температурни вълни, множество пострадали, икономически загуби и човешки жертви. В света през десетилетието - от 1997 до 2007 г., броят на природните бедствия се е увеличил с 60% в сравнение с предишния 10-годишен период.
15-те най-горещи години през последните 150 г. са регистрирани след 1990 г. По данни на Световната метеорологична организация, показателите на трите основни парникови газове са достигнали нови върхове за 2009 г., със стойности, по-големи от тези в прединдустриални времена.
У нас се регистрира 50% намаляване на емисиите на газовете, но според Стефанов това се дължи на икономическата криза. През периода 1961-1990 г. у нас дните, в които температурата е била над 25 градуса, са били 20-24 годишно. Възможно е броят им да достигне до 82-90 през 2021-2050 година в Югозападна България, каза проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" при Националния институт по метеорология и хидрология на БАН.
Националният план цели да се координират усилията на всички сектори на икономиката и на местната власт, за да се изпълнят задълженията на България по протокола Киото. За изработването му помага и правителството на Норвегия, чрез програмата за сътрудничество. Стойността на проекта е близо 430 000 евро. 80% или 350 000 евро от тях са именно от Норвегия. Други програми, по които България има задължения, са и рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и проектът на ЕС "Климат - енергетика". Планът ще бъде представен за обществено обсъждане.