24 Април 2024сряда09:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знание

Комбинацията "активен мозък-сковано тяло" виновна за нощните кошмари

Германец разбива на пух и прах хипотезата на Фройд за сънищата

/ брой: 12

автор:Зорница Веселинова

visibility 3859

Надали има човек, който да не е сънувал кошмари. Според изследвания на канадски, германски и китайски учени най-честите сюжети са: бягаме презглава от някой, който а-ха да ни стигне, мъчим се като грешни дяволи по време на изпит (парализирани сме до такава степен, че не можем да гъкнем), падаме безкрайно от голяма височина, вцепенени сме при среща с кръвожадно животно, много сме уплашени при секс с партньор садист др. 

Знаменитият психоаналитик Зигмунд Фройд смята, че в сънищата се реализират нашите подсъзнателни комплекси, страхове и желания. Но проф. Райнер Шьонхамер, психолог от университета в Щутгарт, твърди, че хипотезата на Фройд е погрешна - обяснението трябва да се търси от невробиологията. "В 90% от случаите кошмарните преживявания възникват в стадия на т.нар. бърз сън - 70-90 минути след като заспим. В него електрическата активност на мозъка достига нивата на тази при бодърстването", казва германският специалист. По думите му във фазата "бърз сън" мозъчното кръвообращение се усилва, увеличава се честотата на сърдечните съкращения, а под клепачите очната ябълка извършва хаотични движения. Едновременно с това се наблюдава рязко намаляване на мускулния тонус и спящият е кажи-речи напълно парализиран.

По време на сън парада командва Варолиевият мост - част от главния мозък, която има връзка с вестибуларната система и отговаря за равновесието. Именно във Варолиевия мост се намират невроните, които заповядват "стига си спал, ставай!", или "поспи си още". 

Контролирайки съня и събуждането, тази област на мозъка неволно "тормози" съседната - вестибуларната, чиито неврони регистрират безпомощното състояние на тялото и изпращат "горе" отчет, който активният мозък дешифрира като набор от странни усещания: чувство за безтегловност, за летене, за падане и др. Опитите за спасяване с бягство по време на сън, или състоянието на безсилие, когато искаш да се движиш, но не можеш, също са резултат от липсата на координация между активния мозък и парализираното тяло. 

А защо рядко ни се присънват щастливи сюжети - в обятията на Морфей най-често чувстваме тревога, страх и безпокойство. Проф. Шьонхамер има отговор и на този въпрос. Работата е там, че количеството на серотонина - невромедиатор, наречен хормон на щастието - синтезиран в организма ни, намалява до минимума си именно в интервала полунощ - ранно утро. 

Докторът на биологическите науки Владимир Ковалзон от московския Институт по проблемите на екологията и еволюцията "А. Северцов" подкрепя тезата на проф. Шьонхамер. "Сънят е много сложно състояние, в него има цикли, фази и стадии. По време на бързия сън мозъкът наистина работи активно, както при бодърстването, а тялото е сковано", смята той. По думите му всяка нощ сънуваме по няколко сюжета - отначало те са къси и не много ярки "картини", впоследствие кадрите стават все по-продължителни и по-наситени с различни цветове. В ранното утро са най-дългите "филми" - сънищата, траещи около 40 минути. Тогава мозъчната активност е много интензивна, сивите клетки извличат от паметта ни различни образи и причудливо комбинират елементи от тях.

Ковалзон обяснява, че кадрите, извадени от паметта ни, не се връщат в нея и поради това не помним какво сме сънували. Според него това е нормално. "Понякога запомняме малка част от даден сън. Това се случва, когато той е свързан с проблеми, които доста ни измъчват наяве", казва руснакът. Той подчертава, че все пак има хора, помнещи нощните "филми". Такъв например е френският професор Мишел Жуве, световноизвестен специалист в областта на сънищата. На нощното си шкафче той държи дебела тетрадка и няколко химикалки. След всеки сън се събужда и описва сюжета - независимо от това дали му е бил интересен или не. 

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 562

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 509

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 597

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 575

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 550

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 598

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ