Конвейрът на Б. Б. за омнибуси

Славчо Кънчев*

Жаждата за власт е най-обсебващата от всички страсти (Публий Корнелий Тацит (ок. 53-120 г.) - римски историк)

Както, уви! не ни светна още едно време в училище, то през годините на т. нар. преход промишленото производство "Made in Bulgaria" започна рязко да поспадва. Надолу, още надолу... И - малшансно - виагра за обратния процес още не е налице. Но ето, че една друга продукция - статистическата, бележи невероятен бум. Какво ли не вече се опакова в статистическо фолио и облепено със сертификата на неопровержимо прозрение, се сервира на ошашавената публика. Която гледа, мига на парцали и не вярва на ушите си... Че каква друга новина, моля, заслужава да бъде изтипосана на първа страница по свободната преса, съответно и цветно фотокадросана, а не тази кой следващ поред баш татко, или коя друга баш майка и половина е пребила детето си. После жадната за знание, наричано понастоящем "сензация", публика преглъща и ръста в проценти на годишна база, който този хуманистичен феномен е постигнал. Следващата позитивна новина от поредния светъл ден на родината ни е каква бройка родители са били нещо малко такова - поусмъртени, от чедата си след резултатна семейна бравада. Тук също е наблегнато върху ръстовете, достойни за призово място в коя да е престижна световна класация. И пак нагоре, още нагоре...

Напредъкът, ако и да е с отрицателен знак

не е обаче никак случаен или още по-малко - неповторим. Зарегистриран е и повсеместен подем и най-вече в цената на "малката кошница" потребителски стоки и услуги, какво ли остава за цифрата на "голямата" й колежка. Което несъмнено доказва не нещо второ или трето, а само колко високо е подскочило социалното дъно по българските земи.
"Но монетата на живота има две лица", казала розовата й страна на тъмната и се изпъчила гордо пред взора ни. Почервеняла от неудобство заради камарата радости, донесени ни от избуялата върху нея оптимистична статистика. Направо невероятно! Но нали още Наполеон Бонапарт е прозрял, че "Ако искаме да ни вярват, трябва да направим истината невероятна!" А и повечето истини се забравят, пък заблуждението е издръжливо и се предава до безкрайност.
Не може, а и не е справедливо да се отрича, че у нас е създадена една паралелна действителност, ако и за повечето български граждани, също и гражданки, странно, но напълно незрима, че и неосезаема е тази действителност с розова панделка. Ала според ГЕРБаджийската партокрация вече е открито как да бъде развързан гордиевият възел на трудовата незаетост, хайде, да не сме черногледи и да не я наричаме "безработица"; какъв и по колко балсам да бъде употребен срещу социалните спазми. И така запушват клапана на песимистичните хороскопи, изфабрикувани от другите, лошите партии. Съгласно новата азбука на масовото благоденствие, измъдрена от родолюбивия (и себелюбивия) ГЕРБаджийски манталитет, стандартът на българския гражданин, та чак на съвкупното население, се бил повишил.
Проучване на Евростат, огласено още в края на април м. г., обаче показва, че почасовият труд е най-евтин именно у нас, върху благословената от ГЕРБ територия. На българина му плащат по 3,5 евро на час, докато на белгиеца ни повече, ни по-малко, а 39,3 евро. Че дори и на северните ни съседи - румънците, гълтаме пушилката в класацията - взимат по 4,2 евро на час. Почасовото заплащане на труд в Дания е 38,6 евро, във Франция - 34,2 евро, в Люксембург - 33,7 евро, в Холандия - 31,1 евро, в Германия - 30,1 евро. Е, както утешително е разкрито в Библията, то "Последните ще бъдат първи".

Точно тук е избуяла и ГЕРБовата заслуга

пред нацията ни. Понеже и Литва - 5,5 евро почасово заплащане, и Латвия - с 5,9 евро, са преди нас, сиреч засега непоклатимо сме си резервирали последното място. Затова и всички, които имат интелектуалната дарба да се захласват единствено по чалга, но и още една - да не разсъждават, нека са спокойни за първото място. Кога ли?... Наистина в Светото писание се е разположила известна мистерия: не е изяснено по кое време ще се случи знаменателното прекласиране от позиция най-отзад, та - бам! - най-отпред.
Световната банка и тя взе, че се намеси във вътрешните пропагандни работи на ГЕРБ. Вместо да се захласне по българските статистици жонгльори, си науми, как тя - бедността у нас, от февруари 2010 г. до 2011 г. е напреднала с 2 на сто. Че и после - още! Кой й е виновен на Световната банка, че не си е отпуснала изгоден кредит за чифт розови очила от партийната оптика на ГЕРБ?!
Нещо друго. Ораторската, и следователно, обществена сила на главния командващ на ГЕРБ генерал-майор Бойко Борисов от Банкя набъбва от карето аса, което Историята му е сервирала в ръката. Ех, какъв огромен шанс за него е, че не е управлявал като Тато 35 години назад. И ето как си е намерил друг Главен виновник за ситуацията - Тройната коалиция! Както заяви-обяви господинът.
Стъпил твърдо зад прокурорската банка на Главен обвинител, по принуда наденал тога в най-омразния му вече червен цвят, режисурата на Б. Б. от Банкя слага в малкия му джоб Нюрнбергския процес. Нали там ренегати не са щамповали новите си биографии. За да е по-разбираемо за масовия слушател, да не бъде главоболен той с вредна информация, фактите и доказателствата от обвинителната пледоария са изшутени в аут. Не е със сигурност известно дали Борисов, Бойко, сам си е сглобил

подръчната пързалка за наивници

или още в битността си на софийски градоначалник е заимствал от американския комик Стивън Колбърг понятието "чувствоистина" (thruthiness), въведен в шоуто му на 17 октомври 2005 г. Е, точно тук блесна и дарбата на вожда Винету Младши от племето ГЕРБ: качеството му да чувства нещо като истина, без никакви доказателства, че то наистина е такова. Или казано с думи прости и мисли пределно ясни: да доказва с лекота, че една стена е черна или бяла - според необходимостите му, дори когато стената изобщо не съществува.
Малко отклонение. Обстоятелството, че науката отхвърля "чувствоистината", г-н Б. Б. запраща в ресора на Симеон Дянков. И веднага от гореизложения факт финансовият гуру на България произвежда следващ такъв. Науката, поне у нас, получава моменталически бюджетна оценка "слаб". Или както е казал още Джон Пирпонт Морган Първи, наричан още Корсаря (Защо ли?!): "Ако наистина искаш да отмъстиш на някого, поръчай това на счетоводителя си!" Никой не противоречи, че персоната Дянков е точната за привеждане на вендетата в действие. Нали колкото по-малко са у човека способностите, толкова повече той е способен на всичко.
И като стана дума за способности, не можем да не признаем щрак-щрак дарбата на г-н Б. Б. Днес - щрак! - от раз разрязва с Голямата ножица Малката лента - за да проличи пред гледающата публика с каква решителност и замах действа. Утре - щрак, щрак, щрак! - с Малката ножица разсича Голямата лента, за да се изясни даже на извънземните, че притежава още упоритост и последователност, които го произвеждат достоен за още един мандат върху пагона на славата. Има защо вече четвърта година основната управленска мелодия да е "щрак-щрак". И все пак Б. Б. не се посвещава единствено на Т. Ф. Р. (тежка физическа работа), от която придоби и мазоли по ръцете. И до късна доба се напъва интелектуално и размножава мазоли и по сивото си вещество. Как да имплантира чипове с пълното съдържание на приказката "БСП - модерната баба Яга", в главите на всичко живо и двукрако с ЕГН. От 18 до 118 години. После вкупом, на ходом-марш! - нали и полицейската палка е пътеуказател, по посока към онези специални места, където човек влиза празен, но излиза пълен (за разлика от вратата с означени две "0"). Изскача сияещ и одухотворен, с чувство на изпълнен дълг пред ГЕРБ, и значи, и пред Родината, че е пуснал правилната бюлетина. По-нататък всички отново, с нахлупени шапчици за изпълнено съпружеско, пардон, пред ГЕРБаджийско задължение, се накамарваме в невидимите омнибуси, марка "Б. Б.", изскочили в българската действителност от неговия си конвейер, и

заминаваме на пикник с малки пици

също невидими. Но убедени, че те са големи, направо огро-о-омни. А пък г-н Симеон Дянков великодушно е отстъпил своята на най-измършавялата пенсионерка. В комплект с пропуск за служебната му фитнес зала в Министерството на финансите, направена и оборудвана в условията на криза с нашите пари. Които главният счетоводител на България великодушно командари като свои, за да ни спести главоболието по тяхното изхарчване. Понеже може да е всичко друго, дори безроден финансист, но е и джентълмен.
Наистина в тълковния речник на чуждите думи в българския език срещу "омнибус" пише: многоместно превозно средство, първоначално теглено от коне. Но произходът на значението е от латинския език и означава "за всички". Като пример за употреба е латинската сентенция "Mendex in uno, mendex in omnibus". Тоест "Излъгалият в едно лъже за всички (неща)". Омнибусите на Борисов, Бойко.
Колкото се отнася до манипулациите - омнибуси, американецът Айви Лий (1877-1934 г.), основател на връзките на публичното управление с обществеността, талантлив специалист по модерните кризисни комуникации, преди около един век е предложил модел за общуване с обществото чрез медиите: "Казвай истината, защото рано или късно обществото ще я разбере, така или иначе. И ако обществото не харесва това, това, което правиш, промени политиката си и прави това, което искат хората".
Е, да, ябълката на Нютон може и да е зелена, но главата, върху която тя падне, трябва непременно да е узряла, за да се роди нещо забележително от нея.
 
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България