КОЙ ЗА КАКВОТО Е УЧИЛ…

Димитър БЕЖАНСКИ

Каруца наблъскана с дърва. С ей такива кютюци. Конче -  слаботелесно и рошаво. Едва тегли каруцата. И селянин. И той слаботелесен, и той рошав, приличат си с кончето, все едно са близнаци. Да, обаче селянинът налага кончето с всичка сила, пердаши го да изтегли тежката каруца по баира.

- Що мъчиш така животното? - викам му. - Свали малко от товара!

- Бал съм му маата! - отвръща селянинът. - Да е учил за депутат, да не е учил за конь! Секи да работи това, за кое е учил!

И стоварва нов жесток удар върху гърба на проскубания си брат-близнак.

Дааа - би казал в случая Васисуалий Лоханкин, - може би това е великата шаячна правда!

Може би, може би…

Може би всичките ни беди идват оттам, че не всеки работи това, за което е учил.

Ето например, има един математик, как му беше името, който вместо да се занимава с математика, се занимава ту с избори, ту с борба срещу бившата ДС. И резултатите са налице  - нито математиката ни е математика, нито изборите ни са избори, нито пък борбата с бившата ДС може някога да бъде доведена до победен край.

Ами помните ли, че Тодор Колев, вечна му памет, дипломатстваше известно време в Канада? Нямам лични наблюдения върху дипломатическите изяви на този иначе блестящ актьор, но си представям следния дипломатически разговор между него, като българския дипломат и негов канадски колега.

Поглежда Адама артистично-дипломатично под вежди и изпява:

- Чер-но-то морей! Мнооого е добрей!…

Канадският дипломат отначало се стъписва, но от стара школа е той, английска и френска школа, така че бързо се окопитва и твърдо отговаря, една октава по-високо:

- Езерото Онтарио! Ооооще по-добрей!…

На дипломатичен език отговорът означава, че в близките петдесет години хич да не се надяваме на канадски инвестиции в България. Няма да има! Определено няма да има! И както виждате - няма.

А и Негово величество… Наш Симеон. Цял живот учил за цар, а ни беше цял мандат министър-председател! Ами чудно ли е тогава, че ни говореше не като премиер, а точно като величество? "Рано е да се каже!", "Когато му дойде времето, ще научите!" и други такива. Така мъдрият баща отговаря, когато недораслите и глупави дечица му задават неудобни въпроси. А дечицата мигат насреща му с благоговение и го врънкат да им каже, ако не друго, то поне кога ще им купи семки и захарен памук.

Всъщност, примери - много! Учил за полицай, а станал бандит, учил за лекар, а станал банкер, учил за баничар, а станал министър… Каруцата с кютюците е изтеглена на баира. Кончето едва диша. Селянинът - също.

- Съсипа животното, ей! - викам му.

- Бал съм му маата! - повтаря селянинът. - Да е учил за…

- Да, ама и на тебе ти излезе душата! - прекъсвам го.

- Епа да сме учили за швейцарци, да не сме учили за българи!

Пак тази велика шаячна правда, дявол да го вземе! Или може би каруцарска?