Кръстчето

Славка А. Игнатова

Колебах се дълго дали да напиша за моето откритие, свързано с името на Апостола. В "Документално мемориален и литературен сборник, посветен на 150 г. от рождението на Левски", на стр. 408 е поместен "Из преданието" - разказ от Никола Божков Мандаджиев, за обиколката на Левски в чирпанските села. В това предание се говори за моя дядо поп Антон (Доньо).

За гостуването на Левски в Медово, освен посочения разказ, говорят и спомените, запазени у наследниците на поп Антон. Заех се да проуча рода ми по майчина линия. Прослушвах и записан на магнетофонна лента разказ на Кера Илиева Антонова - внучка на поп Антон и най-малка дъщеря на най-големия син на дядо - поп Илия. Между многото неща, които тя разказва за семейството си, вмъква думите: "Забравих да кажа, че когато Левски дошъл у дома, той подарил на баща ми сребърно кръстче със златно топче в средата. Пред това кръстче той ни караше да си казваме вечерната молитва."

Като чух тези думи, подскочих

Спомних си посещението в с. Медово през 1954 г. Говорихме с майка ми за предстоящото им заселване в Чирпан. Тя отвори раклата и извади бяла, почти пожълтяла кърпичка, свита на възел, отвърза я и ми подаде малко сребърно кръстче със златно топче в средата и каза: "Когато те родих (1929 г.) дядо ти Геньо дойде да ни види. Остана доволен, че съм те кръстила на баба ти Слава. Извади от пояса си кесийка и вместо пара, сложи до главата ти това кръстче, като каза, че то било на баба ти и името вървяло с кръстчето". Прибрах кърпичката с  кръстчето. Бяха се минали повече от 40 г. и аз забравих за тях. С нетърпение затърсих и най-после ги открих. Няколко години си задавам въпросите: при какви обстоятелства е подарено? Дали е същото, за което говори леля Кера? Как е попаднало у дядо ми? Според мен Левски, посещавайки дома на поп Антон, го е подарил на 6-годишния Илия и 3-годишната Слава. В преклонението пред величието на Апостола дядо е задължавал децата си да се молят пред скъпия дар. Даскал Илия продължил традицията в семейството, за която споменава дъщеря му Кера.

Кера Илиева е родена през 1914 г. и умира през 1993 г. Тя споделя спомени за времето между 1920-1934 г., когато се омъжва в с. Съединение. Баба ми Слава умира през 1913 г., преди да се роди леля Кера, и кръстчето не могло да премине от Илия у дядо Геньо през 1929 г. От гореказаното се разбира, че става дума за кръстче, 

дарено лично на баба ми Слава

Около 1898 г. баба ми си е направила снимка с първородната дъщеря Златка. На снимката личат наниз от сърце и малко кръстче. Поради ранната си смърт баба ми не могла да предаде на децата си ярки спомени от бащината си къща. 

А как е попаднало кръстчето в дядо ми Геньо? Аз мисля, че това е станало през октомври 1912 г., когато е обявена Балканската война и мъжете са призовани на фронта. По стародавна традиция при раздяла съпругата с кръстен знак е връчвала талисман на мъжа си, който е трябвало да го пази от злото. Вярвам, че баба ми е спазила традицията и кръстчето от врата й се озовало в кожената кесия на дядо ми. Така то тръгнало по пътищата на трите войни. 

Баба Слава умряла през август 1913 г., като оставила деца сираци. Дядо Гиньо научил за нейната смърт в Чирпан, издал униформата и бос, тичешком изминал 25 км. до Медово. Когато пристигнал, погребението било извършено. Следователно той не могъл да върне кръстчето на починалата и то останало у него.

Какво е влиянието на Левски върху характера и съдбата на потомците на поп Антон, на 

онези, които са си казвали вечерната молитва

пред кръстчето на Левски?

Първородният син на поп Антон участва в Сръбско-българската война като ученик доброволец. Голяма е неговата роля за просвещението на децата от Медово, но и на децата от околните села. Отгледал, възпитал и изучил петте си внуци, деца на загиналите му синове.

Синът на даскал Илия - Антон Попов, земеделец по убеждения, като кандидат- офицер ръководи през септември 1923 г. отряд от 117 медовски въстаници при сражението на "Бадемито" близо до Чирпан. С няколко свои хора спира влака и обезоръжава охраната му. Арестуван е. С табела на гърдите: "Аз спрях влака" той е пръв в редицата на вързаните медовци. С Миньо Петров запяват: " Не плачи, майко, не тъжи, че станах азе хайдутин". Откарват ги в Чирпан. Амнистиран, той минава в нелегалност. Участва в политическата чета на Янко Иванов. Убит е от техен ятак в с. Голобрадово през пролетта на 1925 г. 

Синът на Антон Илиев - Борис Антонов Попов, по-късно полковник в Отечествената война 1944-45 г., командва доброволчески отряд към 12 пехотен полк.

Вторият син на даскал Илия - Кольо, е учител, поет и художник, основал в Медово социалистическа дружинка. Загинал по време на Първата световна война. Синът му - Егей Колев Попов (кръстен на Егейско море), е най-младият доброволец в интернационалния отряд, сражавал се край Мадрид в Испания през 1936 г. Заточен в лагерите на Франция и Италия. По-късно полковник в БНА.

Третият син на Илия Антонов - Манол, е учител. За участие в Септемврийското въстание през 1923 г. е лишен от правото да учителства в цяла България. 

Единственият син на Слава Антонова е Антон Генов Биков - учител, писател и летописец на с.Медово. От патриотични подбуди 5 г. като учител отдава сили за приобщаване на добруджанци към майката родина. 

Останалите внуци и правнуци живеят с преданията за Васил Левски и носят добродетелите на рода: скромност и всеотдайност в работата като учители, лекари, а в по-ново време - като инженери, икономисти и военни. 

П.П. Снимка на малкото кръстче. То остава за мен и ще го предам на внучката си Слава. Нека върви с името, както е казал дядо ми. То тежи 0,83 г, височина - 25 мм, широчина - 15 мм. Топчето имитира злато. Материалът, от който е изработено, е СНЯОМА - написано е на халката.